Решение № 9533 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2009 г.

Решение № 9533 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 7, Ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Христо Тодоров Лазаров от гр. Тутракан, чрез пълномощника му адв. Антонов, против решение № 4 от 19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 143 по описа за 2008 г. на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 153/21.11.2008 г. на Началника на Районно полицейско управление - Тутракан при Областна дирекция на МВР гр. Силистра. С тази заповед административният орган е отказал на жалбоподателя да продължи срока на разрешително за носене на огнестрелно оръжие № 1 ССО123929, издадено на 05.11.1998 г. и е постановил неговото отнемане, както и изземването на късо нарезно оръжие пистолет "Макаров", калибър 9мм, № АD 382829. Релевирани са оплаквания, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество, като се уважи жалбата на Лазаров и преписката се върне на органа за ново произнасяне с указания искането му да бъде удовлетворено. Ответникът по касационната жалба - Началникът на РПУ - Тутракан при ОД - МВР гр. Силистра, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, Ал. 1 от АПК и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са следните: За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че лицето не е доказало наличие на необходимост за притежаване на разрешение за носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Изложил е мотиви, че дейността на Лазаров, изразяваща се в производство и търговия със селскостопански продукти от около 1000 дка земеделска земя, което е свързано с плащания в брой и пренос на пари при пътувания в страната, не е основание за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие за самоотбрана (самоохрана). Такова не обосновава и имуществото на жалбоподателя, а именно - собствена складова база за съхраняване на семена, торове, препарати и селскостопанска техника, откъдето са били извършвани кражби на гориво и части от машините, хранителен магазин с годишен оборот от 80000 лева и други недвижими имоти. Съдът е приел, че заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като въведен в закона критерий за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие. По делото е установено, а и не се спори, че на касатора в настоящото съдебноадминистративно производство е издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие през 1998 г., подновено през 2002 г. и 2005 г., със срок на валидност до 05.11.2008 година. Два дни преди изтичането на законоустановения тригодишен срок, Лазаров е подал искане до компетентния административен орган в лицето на Началника на РПУ - Тутракан за продължаване на действието на разрешителното. Като мотиви за наличието на необходимост от него са посочените по-горе факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 16, Ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ (изм. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци, при наличието на две самостоятелни хипотези: а). недоказана необходимост - относима при първоначално издаване и/или продължаване на вече издадено разрешително за нов срок, или б). при отпаднала необходимост, чието наличие обуславя отнемане на същото. В случая административният орган е посочил в констативно-съобразителната част на акта, че отсъства първата от визираните предпоставки, въпреки, че правното основание, на което се е позовал, е чл. 16, Ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗКВВООБ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че Административен съд - Силистра правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Изложените от органа съображения за отказ от продължаване срока на разрешението от органа, възприети от първоинстанционния съд, се споделят и от настоящата инстанция, без да е необходимо преповтарянето им. При липса на конкретна или предвидима заплаха за личността и имуществото на касатора, следва да се допълни още, че опазването на последното от престъпни посегателства може да бъде осъществено и по друг начин, какъвто представлява разплащането инкасо и наемането на охрана. Вярно е, че неточно е посочена приложимата в случая хипотеза на чл. 16, Ал. 1, т. 4 от закона, но тъй като фактическото основание за отказа - "недоказана необходимост" се съдържа в мотивите на оспорената заповед, волята на органа е ясна и непротиворечива, поради което тази непрецизност в правната формулировка не представлява съществен порок на административния акт, водещ до отмяната му на това основание. Същото се отнася и до втория диспозитив на заповедта, с който е постановено отнемането на изтеклото вече разрешение. Той не поражда правно валидни последици, тъй като такива следват единствено от отказа да се продължи действието му за нов срок. Предвид изложените съображения жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. Воден от горното и на основание чл. 221, Ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,