Решение № 3040 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2020 г.

Решение № 3040 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10471/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Националната агенция за приходите гр. София, чрез пълномощник, срещу Решение № 452 от 14.07.2020 г., постановено по адм. дело № 407/2020 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалвания акт, поради допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество като се отхвърли исковата молба, алтернативно да бъде върнато делото за разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на понесените в производството разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – Д. Керимов, от гр. Септември не изразява становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пазарджик е депозирана искова молба от Д. Керимов, с която е предявен иск срещу Национална агенция за приходите (НАП) – София, за причинени му имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на органите на НАП да му бъде възстановена сума в размер на 460 лв., представляваща неправомерно удържани, погасени по давност публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2020 г. (датата на предявяване на исковата молба) до изплащането на сумата. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на Д. Керимов, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, сума в размер на 460 лeва, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2020 г. до окончателното й изплащане и разноски за съдебното производство в размер на 260 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице, в условията на комулативност, всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, вследствие на което следва да се ангажира безвиновната отговорност на държавата. Приел е за безспорно установено от фактическа страна, че Керимов е дължал на ГД "Национална полиция" – ОД на МВР – Пазарджик суми в общ размер на 460 лв., представляващи глоби по едно наказателно постановление и три фиша. За тези публични държавни вземания против него е образувано изпълнително дело № 160076790/2016 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. За обезпечаване събирането на тези задължения с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0064440 от 31.07.2019 г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик на осн. чл. 200, чл. 202, ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1-3 ДОПК, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника, находящи се в "Банка ДСК" АД. Запорът е наложен на 5.08.2019 г. с оглед изпратени от банката отговори на запорното съобщение. Банката е превела сумата от 460 лв. по сметката на НАП, като същата е разпределена с Разпореждане изх. № С190013-125-00229087 от 7.08.2019 г. в полза на публичния взискател – ОД на МВР – Пазарджик. На същата дата (07.08.2019 г.) публичният изпълнител е издал Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, с което поради погасяване на задълженията по изпълнителното дело е отменен запора, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0064440 от 31.07.2019 г. и Запорно съобщение изх. № С190013-003-0064440 от 31.07.2019 г. Отмененото вече постановление е връчено на Керимов на 9.08.2019 г. и той го е обжалвал пред директора на ТД на НАП – Пловдив на 12.08.2019 г. С Решение № 329 от 26.08.2019 г. директорът на ТД на НАП – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по нея. Керимов е обжалвал това решение пред Административен съд – Пазарджик, който с окончателно Решение № 895 от 9.12.2019 г. постановено по адм. дело № 1092/2019 г. по описа на същия съд го е отменил и е върнал преписката на директора на ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по същество по жалбата против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С190013-022-0064440 от 31.07.2019 г. с указанието да бъде съобразено, че давностният срок за погасяване на публичните задължения на жалбоподателя е изтекъл. В изпълнение на съдебното решение директорът е постановил Решение № 495 от 23.12.2019 г., с което е потвърдил обжалваното постановление и е върнал преписката на публичния изпълнител за произнасяне по възражението за погасяване по давност на публичните задължения. Публичният изпълнител се е произнесъл с разпореждане изх. № 13/16-6/03.01.2020 г., с което е погасил по давност публичните вземания на жалбоподателя в общ размер на 460 лв. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод за основателност на претенцията за обезщетение в размера, посочен в исковата молба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд и не е необходимо да ги повтаря – чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е приложил правилно материалния закон. Възраженията на касатора, изложени и пред решаващия съд, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Затова предявеният в настоящото производство иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователно също така се твърди, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да разпредели доказателствената тежест. Съдът е указал на страните, че следва да докажат фактите и обстоятелствата, на които основават своите твърдения, да представят доказателствата, на които се позовават, както и да представят такива, оборващи тезата на другата страна. След като е събрал релевантните за спора доказателства, съдът ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на участващите в процеса страни и въз основа на това е направил правните си изводи. В случая е установено, с допустимите от ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата правна норма, поради което искът законосъобразно е приет за основателен и доказан. При тези мотиви касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касаторът за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е неоснователно. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение