Решение № 3935 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2016 г.

Решение № 3935 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане от "К-Вердер" ЕООД - гр. Хасково за отмяна на решение № 14868/10.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2434/2014 г. на Върховен административен съд, I отделение и се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Посоченото искане за отмяна е по чл. 239, т. 4 АПК - когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В тази връзка в искането се цитира друго решение на ВАС, VIII отделение - № 8184/03.07.2015 г. по адм. дело № 10100/2014 г. В изложението на искането в останалата му част се съдържат касационни основания - необсъждане от съда на относими писмени доказателства и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и позоваване на съдебна практика на СЕС в Люксембург - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, които не са сред изброените изчерпателно в чл. 239 АПК. Ответникът по искането за отмяна директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирано по делото писмено възражение го оспорва, тъй като не са налице основанията по чл. 239, т. 4 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадена в срока по чл. чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледано по същество следва да бъде отхвърлено поради следните съображения: С решение № 14868/10.12.2014 г. по адм. дело № 2434/2014 г. тричленен състав на ВАС, I отделение е оставил в сила като правилно решение № 2789/09.12.2013 г. по адм. дело № 2339/2012 г. на Пловдивския административен съд. С последното е отхвърлена жалбата на "К-Вердер" ЕООД - гр. Хасково срещу РА № 261200039/03.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 740/25.06.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив за установени данъчни задължения за ДДС за ревизирани периоди 01.05.2010 г. - 31.08.2011 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 47 185,22 лв. и лихви за забава - 7 018,52 лв. по фактури, издадени от "Юро къмпани Т. М. И. " ЕООД, "Алка Консултинг Хаус" ЕООД, "Мобайл Импорт Експорт" ЕООД и "Транс Бордър" ЕООД, всичките с предмет на доставка "мобилни телефони". За да постанови решението си касационният съдебен състав на ВАС, I отделение е приел, че правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за реално изпълнение на процесните доставки на мобилни телефони. С решение № 8184/03.07.2015 г. по адм. дело № 10100/2014 г. тричленен състав на ВАС, VIII отделение е отменил по касационна жалба на "К-Вердер" ЕООД - гр. Хасково първоинстанционното решение № 1432/16.06.2014 г. по адм. дело № 561/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261303386/08.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 96/24.01.2014 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за ДДС за период за месец октомври 2011 г. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 12 165,60 лв. и лихви за забава - 2 505,53 лв. по доставки на "мобилни телефони" по фактури, издадени от "Фреш Мейкър 77" ЕООД. Касационният съдебен състав на ВАС, VIII отделение е приел, че са налице доказателства за реално изпълнение на доставките от "Фреш Мейкър 77" ЕООД и че неправилно не е признато от приходните органи и от първоинстанционния съд, че ревизираното дружество законосъобразно е упражнило правото на данъчен кредит поради реалното изпълнение на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 2 ЗЗД и е отменил ревизионния акт в посочената по-горе част. Отмяната на влязло в сила решение по чл. 239 АПК представлява извънинстанционен способ, поради което в него трябва да са наведени само основанията, лимитативно изброени в цитираната разпоредба. Неправилността на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са касационни основания за отмяна на невлязло в сила решение и те не могат да се използват и в извънинстанционния способ, какъвто е този по чл. 239 АПК, който е иницииран от молителя. Соченото основание по чл. 239, т. 4 АПК не е налице, а посочените такива в искането не могат да се искат в това производство, а само в касационното такова. Неправилността на едно съдебно решение относно неправилното прилагане на материалния закон, необосноваността и/или допуснатите съществени нарушения на съдопризводствените правила за основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК на едно съдебно решение при инстанционния контрол - в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Тези основания са неотносими при извънинстанционния контрол, който само при посочените основания по чл. 239 АПК може да се разруши стабилитета на влязлото в сила решение. В процесния случай посоченото решение на ВАС, VIII отделение и решението на ВАС, I отделение имат едни и същи страни, но различни ревизионни актове - както относно периодите, така и по отношение на доставчиците на мобилните телефони. Затова и различните решения на ВАС, I и VIII отделение не си противоречат едно на друго, каквито са твърденията на молителя, тъй като не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Идентитета на страните не може да бъде основание по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като той изисква и идентитет на предмета - а в случая са налице различни индивидуални административни актове, които се обжалват. Обстоятелството, че и по двете дела се касае за един и същи вид стоки - мобилни телефони, не води до идентитет на предмета на спор, предвид, че освен различните периоди, за които са извършени ревизиите, касае се и за различни доставчици - издатели на фактурите, което не дава основание за приложението на чл. 239, т. 4 АПК. В този смисъл е ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на Общото събрание на ВАС. В искането за отмяна са посочени само отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но те не са относими към извънинстанционния способ за отмяна по чл. 237 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното искането за отмяна като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,