Решение № 11514 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавната агенция за бежанците срещу решение 15078/02.05.2025 г., постановено по адм. д. 2976/2025 г. по описа на Административен съд София град, в частта му с която е отменено решение 1695 от 14.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказано предоставянето на хуманитарен статут на И. Т. М.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От И. Т. М. е подадена молба за предоставяне на международна закрила. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Чуждият гражданин е заявил, че е напуснал страната си на произход през м.септември 2024 г. Мотивира молбата си за закрила с войната в страната си на произход. Посочил е, че не е членувал в политическа партия, не е бил преследван поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по Закона за убежището и бежанците. Приел е, че за чужденеца липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците. Приел е, че по отношение а чужденеца не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че спрямо молителя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Първоинстанционният съд е отменил административния акт в частта му, с която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут поради липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците. Върнал е делото като преписка в тази част на компетентния административен орган за ново разглеждане и произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. На страници 4 - 44 първоинстанционният съд е посочил релевантната информация относно държавата на произход на кандидата за международна закрила. След съобразяване на тази информация, първоинстанционният съд е приел, че информацията, съдържаща се в представената справка от административния орган не е релевантна към всички аспекти на актуалната ситуация в страната на произход на кандидата, относими към приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Направен е извода, че спрямо молителя е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. Решението е неправилно. Съгласно съображение 33 от директивата следва да се установят стандарти относно определението и съдържанието на статута на субсидиарна закрила. Субсидиарната закрила би следвало да допълни закрилата на бежанците, предвидена в Женевската конвенция. Съгласно съображение 39 от директивата при изпълнение на призива на Стокхолмската програма за създаването на единен статут за бежанците или за лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и с изключение на дерогациите, които са необходими и обективно обосновани, на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се предоставят същите права и предимства като тези, които са предоставени на бежанците съгласно настоящата директива, и те следва да отговарят на същите условия с оглед предоставянето ѝ. Съгласно чл. 2 от директивата, б. е лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за бежанец, но за които има сериозни основания да се смята, че ако бъдат изпратени обратно в държавата на произход, или в случай на лице без гражданство в държавата на предишното му обичайно пребиваване, биха били изложени на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на член 15, и по отношение на които не се прилага член 17, параграфи 1 и 2, и които не могат или поради такава опасност не желаят да получат закрилата на тази държава. Съгласно б. ж статут на субсидиарна закрила означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила. Условията за предоставяне на субсидиарна закрила, така както са дефинирани в чл. 15 са наличието на тежки посегателства, които могат да имат една от следните форми смъртно наказание или екзекуция (б. а), изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход (по б. б), тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт (по б. в). При разглеждането на този въпрос следва да се съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г. Съгласно посоченото решение на Съда на Европейския съюз следва да се отбележи, че използваните в член 15, букви а) и б) от Директива 2004/83/ЕО относно минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила изрази смъртното наказание, екзекуцията, както и изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител, абсолютно идентични на тези, посочени в Закона за убежището и бежанците обхващат ситуации, при които молителят за хуманитарен статут е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство. Тези обстоятелства предполагат ясна степен на индивидуализация. Те обхващат случаите, при които молителят за международна закрила е конкретно и лично изложен на риск от посегателство от определен вид. Макар в подобни ситуации да трябва да бъдат разгледани относимите елементи, свързани с цялостното положение в държавата на произход на молителя, сред които и елементите, свързани с общото равнище на насилие и несигурност в страната, това не променя факта, че съществуването тази държава на дадено равнище на насилие и несигурност, без значение колко е високо, не може да отслаби обхвата на изискването, съгласно което, за да съществува реална опасност от тежки посегателства по чл. 15, б. а и б. б. от директива 2011/95, трябва да се докаже, че молителят е лично и специфично изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на завръщане в същата страна. Интензитетът на безогледното насилие в държавата на произход на молителя не може да отслаби изискването за индивидуализация на определените в тази разпоредба тежки посегателства. Първоинстанционният съд не е формирал изводи относно приложимостта на чл. 15, б. а и б. б б от директивата, съответно по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за убежището и бежанците, но подобни изводи не са били необходими при съобразяване на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е формирал изводи за приложимостта на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците, а именно формирал е изводи за наличие на тежко посегателство по смисъла на чл. 15, б. в от директивата, а именно тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От друга страна, посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт. На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като безогледно, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът лични трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращо протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата. Това тълкуване, което е в състояние да осигури приложно поле, присъщо на член 15, буква в) от Директивата, не се опровергава от формулировката на съображение 26 от нея, според което опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства. Макар всъщност това съображение да предполага, че само обективното констатиране на свързана с общата ситуация в дадена страна опасност по принцип не е достатъчно за установяване, че прогласените в член 15, буква в) от Директивата условия са изпълнени по отношение на определено лице, неговата редакция чрез използването на израза обикновено все пак допуска хипотезата за извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Извънредният характер на тази ситуация се потвърждава и от факта, че съответната закрила е субсидиарна и според общия смисъл на член 15 от Директивата, тъй като дефинираните в букви а) и б) от този член посегателства предполагат ясна степен на индивидуализация. Макар несъмнено да е вярно, че колективни фактори играят съществена роля за прилагането на член 15, буква в) от Директивата, в смисъл че съответното лице спада, както други лица, към кръг от потенциални жертви на безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт, това не променя факта, че тази разпоредба трябва да представлява обект на систематично тълкуване в съответствие с другите две посочени в член 15 ситуации и следователно трябва да се тълкува в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение следва да се уточни, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Съгласно посоченото решение на съда на Европейския съюз член 15, буква в) от Директивата във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От особено значение е датата, към която следва да се преценява ситуацията относно държавата на произход по отношение наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците и това е датата, когато съдът се произнася по случая (в тази връзка съдът съобразява и решение от 15.11.1996 г. на ЕСПЧ по делото Чахал срещу Обединеното кралство, § 85 и § 86 от същото, както и решение от 28.02.2008 г. на ЕСПЧ по делото Саади срещу Италия, § 133 от същото). В тази връзка тази съдебна инстанция съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2023 г., по дело С-125/22. Тази преценка, действително е съобразена и направена от първоинстанционния съд. Такава преценка следва да направи и тази съдебна инстанция, при съобразяване на обстоятелството, че се произнася в период по-дълъг от 6 месеца след 12 май 2025 г., когато е произнасянето на първоинстанционния съд. Съгласно посоченото решение, член 15 от директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила трябва да се тълкува в смисъл, че за да се установи дали даден молител за международна закрила отговаря на условията за субсидиарна закрила, компетентният национален орган следва да разгледа всички относими елементи, които се отнасят както до индивидуалното положение и личните обстоятелства на молителя, така и до цялостното положение в държавата на произход, преди да определи каква проявна форма на тежко посегателство би могла евентуално да бъде доказана въз основа на тези елементи. В този аспект, тази съдебна инстанция съобразява представената справка за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирийската арабска република от 30 септември 2025 г. Съгласно информацията, съдържаща се в тази справка към 30 септември 2025 г., през м. септември 2025 г. сирийското министерство на правосъдието обявява, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, регистрирани в системата за търсене. Повечето от забраните са свързани предимно с политически изявления срещу бившето правителство на Башар Асад. В бюлетин на ВКБООН от м.септември 2025 г. се посочва, че към 25 септември 2025 г., считано от 8 декември 2024 г. 1 027 887 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване се посочва, че към 26 септември 2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си от края на ноември миналата година, включително 980 899 души, напуснали местата за вътрешно разселени лица в северната част на страната. Основните причини за завръщане на сирийците остават непроменени, като най-често посочваните са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата. Съобразява се обстоятелството, че изготвянето на посочената справка е предвидено в чл. 63, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, съгласно който точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца, може да се събира от различни източници, включително самите чужденци, български или чуждестранни органи, физически или юридически лица, европейската служба за подкрепа в областта на убежището, ВКБООН, международни организации за защита на правата на човека. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците дирекция Международна дейност, събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Дирекцията също така изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. От съдържанието на справката се установява, че същата отразява и информация, съдържаща се в доклад на ВКБООН, което е в съответствие с чл. 8, параграф 2, изречение второ от директивата, съгласно което държавите членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например ВКБООН и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. Информацията е необходима при преценката на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства в държавата си на произход. Обуславя се съобразяване с представената като доказателство по спора справка, с оглед и на нейната актуалност към момента на постановяване на това съдебно решение. При съобразяване на тези обстоятелства следва извода, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците. По отношение на чужденеца не се установят обстоятелства в страната му на произход на безогледно насилие поради обстоятелството на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната му на произход. При съобразяването на така направените изводи, за чужденеца не съществуват основания за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците При съобразяване на тези обстоятелства следва извода за неправилност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение