Решение № 5359 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2014 г.

Решение № 5359 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1033/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Ледербел БГ" АД, гр. София, чрез адвокат Кина Чутуркова от САК и адвокат Николай Колев от САК, и на "Овергаз инк" АД, гр. София, чрез юрисконсулт Владислав Николов, против решение № 13959 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 13692/12 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Касационният жалбоподател "Ледербел БГ" АД, гр. София поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Моли решението да бъде отменено. Вторият жалбоподател - "Овергаз инк" АД, гр. София обжалва решението само в частта, с която не е уважено искането за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.

Ответниците - Министерски съвет на Република България, кмета на Община Несебър, кмета на Община Царево, кмета на Община Бургас, кмета на Община Поморие, Общински съвет - Поморие, кмета на Община Приморско, Българска фондация "Биоразнообразие", Институт за зелена политика не изразяват становище по жалбата, "Интергрити Тауърс", "Проучване и добив на нефт и газ" АД и Министърът на икономиката и енергетиката не изразяват становище по жалбите.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира касационните жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ като подадени в законоустановения срок и от надлежни страни.

Като извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК и прецени релевираните от касаторите оплаквания, съдът намира касационните жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ по същество.

С първоинстанционното решение ВАС е отменил решение № 69/03.02.2011 г. на Министерски съвет на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 13/2011 г., с което е разрешено на "Ледербел БГ" АД, гр. София, да извърши за своя сметка и на свой риск търсене и проучване на нефт и природен газ в блок "1-14 Силистар" с конкретно дадени координати в приложение № 1 към решението. За да постанови съдебния акт, решаващият съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 43, ал. 5 от Закона за подземните богатства - ЗПБ) и в нарушение на материалния закон - чл. 23, ал. 1 ЗПБ.

Решението на тричленния състав на ВАС е правилно и изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция.

По жалбата на "Ледербел БГ" АД, гр. София.

Настоящият съдебен състав на ВАС изцяло споделя доводите на решаващия съд, че мястото, където ще се извършва проучването в континенталния шелф обхваща части от континенталния склон, подножието и абисалната част, като покрай брега от север на юг са разположени Несебър, Поморие, Бургас, Царево и Ахтопол. Съгласно правилото на чл. 41, ал. 1 ЗПБ, предоставените разрешения и концесии се обявяват и в общините по местонахождението на обекта, заедно със списъка на координатите на граничните точки на площта на разрешението или концесионната площ. Обявяването на решението и на територията на съответните общини обосновава качеството им на засегната общественост по смисъла на § 1, т. 49 от ДР на ЗПБ. Проучвателните операции като част от разрешението за търсене и проучване по своята същност биха могли да доведат до неблагоприятни за екологичното равновесие последици, поради което за засегнатата общественост е налице правен интерес от оспорване на решението. Ето защо за засегнатите общини е налице правен интерес от оспорване на решението, поради което конституирането им като жалбоподатели не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. За останалите двама жалбоподатели също е налице правен интерес от оспорване, тъй като в предмета им на дейност е включена именно защитата на природата и екологичното равновесие.

Правилни и законосъобразни са и изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че решение 69/03.02.2011 г. на Министерски съвет е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, неговата цел, както и на процесуалните правила. На проведеното заседание на конкурсната комисия на 11.08.2010 г. е взето решение за допускане на кандидатите, подали заявление за участие в конкурса, като на заседанието са присъствали трима члена, представители на министерството на икономиката и енергетиката и един чл. представител на министерството на околната среда и водите, което е в нарушение на императивното изискване на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗПБ, съгласно която мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на един орган. В жалбата е изложен аргумент, че изискването повече от половината от членовете на конкурсната комисия да не се формира от членове, номинирани от един и същ орган, се отнася само до състава на цялата комисия, когато тя е конституирана, но не и до отделните заседания при какъвто и да е кворум за тяхното провеждане. Подобно твърдение противоречи на целта на закона - да се избегне именно вземането на решения от представителите само на един орган. Следва да се приложи принципа на по-силното основание - щом за състава на цялата комисия е налице определено ограничение с оглед гарантиране обективност на решенията й, то това ограничение се отнася и за формирания кворум за всяко едно от провежданите заседания. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, както правилно е приел тричленния състав на Върховния административен съд.

На проведено заседание на конкурсната комисия на 10.09.2009 г. не е направено обсъждане на конкурсните предложения, а е изготвена сравнителна таблица на същите, като при предложенията за критерия "предложени средства за опазване на околната среда" за предложението на "Ледербел БГ" АД е записано 5 000 000 евро, като в административната преписка липсват доказателства дружеството да е правило такова предложение. В предложението за предвидени финансови средства за опазване на компонентите на околната среда е записано 10 % от дейностите, водещи до въздействие върху околната среда, предвидени в съответния годишен работен проект. Този начин на определяне е в противоречие с т. 2.2 от Критериите за оценка на конкурсните предложения - предвидените средства за опазване на околната среда да са в евро. В жалбата се поддържа, че направеното предложение е определяемо и комисията не е нарушила процедурата, като сама е изчислила размера му в евро. Дори и да се приеме за основателен този аргумент, че законът не съдържа изискване сумите да са определени в абсолютен размер, то такова изискване е въведено в самите критерии за оценка, които очевидно в случая не са изпълнени.

В протокола от проведеното заседание на 10.09.2010 г. изрично е записано, че на това заседание са разгледани конкурсните предложения, извършено е оценяването им и е направено класирането, като персоналните оценки на отделните членове на комисията са неразделна част от протокола. От приложените в административната преписка таблици с индивидуални оценки на всеки един чл. от комисията се установява, че оценяването не е извършено в деня на проведеното заседание. Четирима от членовете на комисията са оценили конкурсните предложения на 08.09.2010 г. и на 09.09.2010 г., т. е. преди разглеждането им на 10.09.2010 г., двама не са посочили дата на оценяването, а един е дал своите оценки на 01.10.2010 г., т. е. след обявяване на кандидата, спечелил конкурса. В подкрепа на този извод е и приложеното и заверено от министерството на икономиката и енергетиката писмо от електронната поща на Диана Янева - бивш чл. на конкурсната комисия до Марий Косев - председател на конкурсната комисия от 11.10.2010 г. относно размера на предложения бонус от "Ледербел БГ" АД, гр. София, и предимството, което същият им дава, както и разпореждането на 28.10.2010 г. дружеството да бъде класирано на първо място. От изложеното следва, че оценяването не е извършено съобразно направените конкурсни предложения и приетите критерии за оценка, което води до неговата незаконосъобразност.

Неоснователни са доводите в жалбата, че разминаването на датите на оценяването и датата на протокола от проведеното трето заседание на комисията не опорочава класирането на участниците. Фактът, че всички членове на комисията са подписали протокола, не обосновава извод, че оценяването е извършено на 10.09.2010 г., тъй като приложените доказателства го опровергават. Логиката, че безспорно представените предложения се отварят преди датата, на която ще се разглеждат, противоречи на механизма на вземане на решение от комисията, въведен от закона. Липсва правна възможност предложенията да се отварят, разглеждат и оценяват от някои от членовете на комисията преди датата на заседаване на комисията в предвидения кворум. Липсва и правна възможност за неприсъствено изразяване на мнения по оценяването, след датата, на която е съставено решението на Комисията.

В касационната жалбата е изложен аргумент, че съдът не е обсъдил представената банкова референция за участие в конкурса - от "Обединена Българска Банка" АД и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, съгласно изискването на чл. 46, ал. 2, т. 5 от ЗПБ, която следва да се приеме като финансова възможност на дружеството за изпълнение на дейностите по решението, съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПБ.

От приложените по делото писмени доказателства по несъмнен начин е установено, че "Ледербел БГ" АД, гр. София, не притежава необходимите финансови възможности. Видно от приложените счетоводни отчети за 2007, 2008 и 2009 г. и работната програма на същото е, че предвидената сума за първоначалния пет годишен период е 74 767 000 евро. Капиталът на "Ледербел БГ" АД е 5000 лв., като през 2007 г. дружеството е със загуба 1000 лв., за 2008 г. - 2000 лв., а през 2009 г. не е извършвало дейност. Референцията за участие в конкурса, представена от "Обединена Българска Банка" АД и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, безспорно не може да бъде приета и за гаранция за изпълнението на решението от касатора Представените съгласия за съвместна дейност с друго дружество за финансиране на програмата, са неотносими, тъй като разрешението за търсене и проучване се предоставя с оглед финансовите и управленски възможности на съответния кандидат, а не на негови бъдещи партньори.

1. По жалбата на "Овергаз инк" АД, гр. София.

Настоящият състав изцяло споделя изложеното от тричленния състав на Върховния административен съд, че след като оспореният административен акт е незаконосъобразен, то същият подлежи изцяло на отмяна, а не в отделни негови части. В правомощията на административния орган е да прецени дали да открие нова процедура за издаване на разрешение за търсене и проучване в блок "1-14 Силистар".

Не е налице основание за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.

Предвид изложеното, не са налице релевираните с жалбите касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на делото разноски не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,