Решение № 6529 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2012 г.

Решение № 6529 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8722/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез процесуалния му представител против решение № 2576 от 14.05.2012 г., по адм. дело № 82/2012 от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед рег. № з 13023 от 18.11.2011 г. по наведени в жалбата доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново, с което касационната инстанция да отхвърли жалбата на Ковачев срещи посочената по-горе заповед. Ответникът - Стефан Димитров Ковачев, в представен писмен отговор от процесуалния му представител и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Стефан Димитров Ковачев заповед рег. № з13023 от 18.11.2011 г. на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. т. 1 и 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Първоинстанционният съд, след извършената служебно проверка на обжалваната пред него заповед на основание чл. 168 АПК намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок, но в нарушение на законовите изисквания за форма, при неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на предвидените административно производствените правила. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, изразени в нарушени на нормата на чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Въз основа на доказателствата по дисциплинарната преписка е установено, че Ковачев е поканен от дисциплинарно разследващия орган да даде писмени обяснения във връзка с извършено от него на дата 27.09.2011 г. нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в повдигане на обвинение по реда на чл. 302, т. 1, предл. последно, във вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 4 от Наказателния кодекс - приел дар, който не му се следва - тежко нарушение на служебната дисциплина, за което и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, с които се уронва престижа на службата, като му е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за срок от 72 часа. Същият е отказал да даде такива, което е удостоверено с протокол рег. № 42771/4.10.2011 г. пак от доказателствата по делото е установено, че на Ковачев е наложено дисциплинарно наказание с процесната заповед за извършено нарушение на служебната дисциплина, извършено на 30.08.2011 г., при което правилно съдът е приел, че в конкретния случай на държавния служител в МВР, преди налагане на дисциплинарното наказание не е дадена възможност да даде писмени обяснения или да бъде изслушан за дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание. Съответен на доказателствата е и изводът в обжалваното решение, че в поканата за даване на писмени обяснения липсва пълно, точно и ясно описание на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Ковачев. Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил писмените доказателства, правно значимите факти и относимата нормативна уредба въз основа на което обосновано е приел, че в случая от събраните в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото нарушение на служебни задължения. Не е установено по делото Ковачев да е изпълнявал служебни задължения на посочените в заповедта дата и място. Съдът е извършил детайлен анализ на представените гласни и писмени доказателства, като е извел законосъобразен извод, че от същите не се установява Ковачев да е бил на работа на посочената в заповедта дата. Правилен е изводът на първоинстанционният съд за допуснато нарушение по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, тъй като в заповедта липсва точно и конкретно описание на деянието, което се приема за нарушение на служебната дисциплина от страна на органа, на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на времето, в което е извършено същото. Обстоятелството, че срещу Ковачев има образувано наказателно производство също не води автоматично до такъв извод, а от представените писмени доказателства установяващи наличието на такова производство също не може да бъде изведен извод за извършване от страна Ковачев на нарушението, посочено в заповедта за налагане на наказание. От така установеното следва, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановено без да е установено по безспорен начин извършването на нарушение от страна на държавния служител. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение