Решение № 3275 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11888/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е както по касационен протест, подаден от Десислава Кайнакчиева - прокурор при Софийска градска прокуратура, така и касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, чрез юрк. Г. Антонова, против решение 21981/01.11.2024 г. постановено по адм. дело 5024/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С касационния протест се оспорва решението в частта, с която НАП е осъдена да заплати на Сандроуз Холидейз ЕООД ДДС в размер на 437,60 лева върху размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер от 2188 лева, като се посочва, че в тази част решението е неправилно и неоснователно, поради и което се иска отмяната му. Оспорва се и решението в частта, с която в полза на дружеството е присъдено обезщетение в размер на 8 541,44 лева с ДДС, представляващо възнаграждение за успех в размер на 5 % от отменената част от ревизионния акт. Посочва се, че в тази си част решението е недопустимо, евентуално, неправилно, поради което се иска същото в тази му част да бъде обезсилено, съответно отменено. Алтернативно се иска намаляване на размера на присъденото обезщетение поради прекомерност на заплатените от Сандроуз Холидейз ЕООД суми като адвокатско възнаграждение. С касационната жалба на Национална агенция за приходите се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че по делото е доказана пряката и непосредствена връзка между отменения акт и настъпилите вреди. Оспорва се и изводът на съда за това, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Сандроуз Холидейз ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационния протест и касационната жалба като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационния протест и касационната жалба за допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на Сандроуз Холидейз ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, представлявано от управителя В. Данев, както обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2625,60 лева, представляващи разход за адвокатско възнаграждение при обжалване по административен ред на отменения като незаконосъобразен Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, ведно с мораторна лихва в размер на 407,83 лева за периода от 15.03.2023 г. до 20.05.2024 г. и законната лихва от 20.05.2024 г. до окончателното плащане, така и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 8541,44 лева, представляващи разход за адвокатско възнаграждение за успех при отмяна на горепосочения РА, ведно с мораторна лихва в размер на 1326,73 лева за периода от 15.03.2023 г. до 20.05.2024 г. и законната лихва от 20.05.2024 г. до окончателното плащане. Също така, в полза на Сандроуз Холидейз ЕООД е присъдена и сума в размер на 2500 лева, представляваща разноски за съдебното производство. От фактическа страна съдът установил, че по отношение на Сандроуз Холидейз ЕООД била възложена ревизия по ЗДДС за периода от 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г., във връзка с което е съставен Ревизионен доклад Р 22222520001312092001/29.06.2020 г., въз основа на който е издаден Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който са установени задължения на дружеството по ЗДДС от отказано право на възстановяване в размер на 142 357,85 лева за отделните данъчни периоди м.11.2019 г. до м. 01.2020 г. Във връзка с горното, Сандроуз Холидейз ЕООД подписало на 15.07.2020 г. Договор за представителство и правна защита с Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници, като предметът на договора бил съдействие, представителство и защита против Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г. Самата защита включвала обжалване по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП, обжалване по съдебен ред, процесуално представителство и защита пред АССГ и ВАС, като в чл. 4 били договорени възнагражденията за изпълнението на защитата срещу ревизионния акт - за обжалване по административен ред пред директора на Дирекция ОДОП дължимото възнаграждение да е 1/2 от възнаграждението за обжалване пред АССГ, платимо в 5 дневен срок преди изтичането на срока за депозиране на жалбата срещу ревизионния акт. Относно възнаграждението за съдебна защита пред АССГ договореното било в минимален размер по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В чл. 4.2 на договора страните се договорили и че при цялостно или частично уважаване на жалбата срещу ревизионния акт, клиентът следва да заплати на адвоката възнаграждение за успех в размер на 5% съобразно отменената част на ревизионния акт. Възнаграждението за успех следвало да се заплати в 7-дневен срок от влизане в сила на окончателно решение по спора на съответния компетентен орган. Всички размери на договорените възнаграждения били без ДДС, платими по банков път, след издаване на фактура. Сандроуз Холидейз ЕООД подало на 24.07.2020 г. жалба до директора на Дирекция ОДОП против РА, по повод на което от Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници била издадена фактура 0000006522/29.07.2020 г. с предмет възнаграждение по чл. 4.1.1 от Договор от 15.07.2020 г. /за обжалване по административен ред/ на стойност 2188 лева без ДДС, съответно, начислен ДДС в размер на 437,60 лева. Цялата сума от 2625,60 лева е заплатена на 29.07.2020 г. по банков път. С Решение 1502/29.09.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП ревизионният акт е потвърден в частта на установения резултат по ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 11.2019 г. до м. 01.2020 г., поради което РА е оспорен от дружеството пред АССГ, който с Решение 1675/14.03.2022 г., постановено по адм. дело 11442/2020 г. отменил акта. Съответно в полза на Сандроуз Холидейз ЕООД били присъдени и разноски в размер на 5704,30 лева, от които 4804,30 лева адвокатско възнаграждение. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 2765/15.03.2023 г., постановено по адм. дело 4985/2022 г. по описа на ВАС. След окончателната отмяна на РА била издадена фактура 0000008260/20.03.2023 г. за възнаграждението за успех по т. 4.2 от договора на стойност 7117,87 лева без ДДС, съответно общо 8541,44 лева с ДДС. Административният съд изчислил с лихвен калкулатор, че законната лихва върху сумата от 2625,60 лева за периода от 15.03.2023 г. /решението на ВАС/ до датата на предявяване на иска на 20.05.2024 г. е 407,83 лева, а лихвата за същия период върху главница от 8541,44 лева е 1326,73 лева. Въз основа на така установеното, първоинстанционният съд приел, че искът е насочен против надлежен ответник и е основателен Прието е, че е налице отменен административен акт - Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, който негативно е засегнал правата на неговия адресат, по повод на което Сандроуз Холидейз ЕООД е ангажирало Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2020 г. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорената сума, както и нейното заплащане по банков път. По отношение на предоставената на дружеството адвокатска защита първоинстанционният съд посочил, че същата се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Преценил е, че в случая не е налице прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, с оглед материалния интерес на дружеството в административното производство и предвид сложността на производството от фактическа и правна страна, като претендираните като имуществени вреди суми следва да се присъдят с ДДС върху тях, каквато е и съдебната практика в подобни случаи. За основателен е счетен и искът за заплащане на обезщетение за направените разходи за адвокатско възнаграждение, изразяващо се във възнаграждение за успех в размер на 5 % от отменената част от ревизионния акт. Прието е, че възнаграждението за успех е договорено преди обжалване на ревизионния акт и е определено изначално, като размерът на възнаграждението не е прекомерен, същото е част от договора на Сандроуз Холидейз ЕООД с адвокатското дружество, въз основа на който ищецът е успял да се защити против акта на приходната администрация. По отношение на размера на възнаграждението за успех от 8 541,44 лева с ДДС, административният съд посочил, че същият не е прекомерен при материален интерес по спора от 142 357,85 лева, както и че обезщетението следва да се присъди в размер с включен ДДС. Поради основателността на главния иск, за основателен е счетен и искът за присъждане на мораторна лихва върху главницата - за периода от 15.03.2023 г. до датата на предявяване на иска на 20.05.2024 г. върху сумата от 2625,60 лева в размер на 407,83 лева и върху главницата от 8541,44 лева 1326,73 лева. Присъдена е и законна лихва от датата на предявяване на исковете на 20.05.2024 г. до окончателното плащане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Постановено е срещу надлежен ответник, правилно определен, предвид основанието и петитума на исковата молба. Съдът надлежно е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е постановил основано на житейската и правна логика съдебно решение в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. НАП. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Следва да се посочи, че в ДОПК няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски, когато се касае за извършването на такива пред административния орган. Съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден и в Глава шеста Оспорване на административните актове по административен ред на АПК. Това означава, че относно понесените от страната разноски в административното производство, е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. В този смисъл, за страната в оспорването на акта по административен ред съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като претърпени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. От представените по делото доказателства е видно, че разноските при административното обжалване на Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София са реално сторени от дружеството. Неоснователен е доводът, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Договорът за представителство и правна защита от 15.07.2020 г., представените копия на фактури и приемо-предавателни протоколи, както и документите за определената, съответно и заплатена сума на договореното възнаграждение за успех от 5 % върху сумата, по отношение на която РА е отменен, обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на Сандроуз Холидейз ЕООД за оказаната от Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници адвокатска защита в договорения от страните размер на сумата. АССГ е изложил правилни мотиви във връзка с твърдението за прекомерност на претендираното обезщетение. В тази връзка, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че договореното възнаграждение в размер на 11 167,04 лв. (2625,60 лв. и 5 % възнаграждение за успех върху отменения размер на задълженията по РА 8541,44 лв.) съответства както на осъществената защита, така и на фактическата и правна сложност на спора, поради и което се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на актове, издадени от публични изпълнители, по административен ред, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този административен акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отмененият , като незаконосъобразен Ревизионен акт Р22222520001312-091-001/15.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално Сандроуз Холидейз ЕООД не би понесло посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бе издаден незаконосъобразният РА на касационния жалбоподател НАП. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправният резултат. Правилно административният съд е уважил и искането на дружеството за присъждане на законна лихва. Тук приложение намира Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, съгласно което началният момент на изява е датата на влизане в сила на отменителното решение т.е. решението на ВАС 15.03.2023 г. Предвид това, че Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници е регистрирано по ЗДДС, съобразно § 2а от ДР на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Поради това, правилно административният съд е присъдил и дължимото върху сумите ДДС. По изложените съображения, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Същите, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, чл. 4.1.2 от Договор за представителство и правна защита от 13.05.2024 г., приложен на стр. 131 от делото на АССГ, копие от фактура 9421/12.12.2024 г. и документ за движение по сметка на Адвокатско дружество Табаков, Табакова и съдружници, са в размер на 2400 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение