Решение № 2137 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2010 г.

Решение № 2137 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9439/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДКЦ "Света Параскева" ЕООД -гр. Плевен, представлявано от управителя д-р Юрий Цветанов Николов, чрез упълномощения адвокат Ивайло Ценкулов, против решение № 383 от 10.06.2010 г., постановено по административно дело № 208 по описа за 2010 г. на Административния съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед № РД-08-19 от 28.01.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Плевен, с която е отказано сключването на договор между НЗОК и ДКЦ "Света Параскева" ЕООД - Плевен, за извършване на болнична помощ по клинична пътека № 120 "Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците". Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, и са развити съображения за незаконосъобразност на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на заповедта с всички произтичащи от това последици и се претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - гр. Плевен, чрез юрк. Надя Владинска-Йолова, оспорва касационната жалба в писмено становище като неоснователна и обосновава теза за правилност на обжалваното с нея съдебно решение и законосъобразност на заповед № РД-08-19 от 28.01.2010 г. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Плевенския административен съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 59, ал. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 от Национален рамков договор /НРД/ между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/ и Българския зъболекарски съюз /БЗС/ за 2010 г. е оспорената от ДКЦ "Света Параскева" ЕООД -гр. Плевен, представлявано от управителя Юрий Цветанов Николов, заповед № РД-08-19 от 28.01.2010 г. на и. д. директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр. Плевен, с която на основание чл. 59б, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 2, т. 1 и чл. 59в, т. 4 от ЗЗО и във връзка с чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД 2010 г. е отказано сключването на договор между НЗОК и ДКЦ "Света Параскева" ЕООД - Плевен за извършване на болнична помощ по клинична пътека № 120 "Хирургично лечение при хронични заболявания на сливиците". Мотивите за отказа да се сключи договор за 2010 г. по посочената клинична пътека са формулирани в четири пункта, както следва: 1. непредставяне на доказателства за осигурена дейност на липсващото му структурно звено чрез договор с друго лечебно заведение - ЛЗБП не е представило сключен за 2010 г. договор с Лабораторията за клинична патология; 2. непълнота на изискуемата документация, изразяваща се в непредставяне на декларация от представляващия лечебното заведение за актуално членство в РК на БЛС; 3. неизпълнение на съвместно указание на БЛС и НЗОК относно необходимостта от двама лекари за основните изпълнители по клинични пътеки - двама лекари със специалност УНГ и двама лекари със специалност по анестезиология и интензивно лечение на основен трудов договор при пълно работно време; 4. липса на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване - апарат пламъков фотометър или йоноселективен анализатор в клиничната лаборатория на лечебното заведение. За да отхвърли жалбата като неоснователна Административният съд - Плевен е приел, че не е било установено изпълнението на кумулативно задължителните условия, следващи от нормата на чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 от НРД 2010 г. По делото и административната преписка не са били представени: доказателство за наличие на договор с Лабораторията по клинична патология; декларация по чл. 189, т. 3 във вр. с чл. 188, т. 9, б. "а" от НРД 2010 г. за актуално членство на представляващия лечебното заведение в РК на БЛС; доказателство за това, че лечебното заведение разполага с двама лекари по специалност ушно-носно-гърлени болести и с двама специалисти по анестезиология и интензивно лечение на основен трудов договор и констатирана липса на апарат пламъков фитометър или йоноселективен анализатор в клинична лаборатория, за чието удостоверение е предвидена декларация по чл. 188, т. 10 от НРД за 2010 г. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения, че липсата на някое от общите или специални изисквания и условия за сключване на договор е самостоятелно и достатъчно основание за постановяване на отказ, тъй като разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НРД-2010 г. е императивна и компетентният орган е длъжен да постанови отказ при всеки един случай, предвиден в хипотезите на този текст, вкл. и при наличието на обстоятелствата по т. 2 от същия. Решението на Плевенския административен съд е правилно. Съдът е обсъдил относимите към спора доказателства, като е анализирал фактите, свързани с правния спор за законосъобразност на заповедта за отказ да се сключи договор. Съгласно чл. 59б, ал. 1 от ЗЗО /в сила от 01.01.2010 г./ сключването на договор с изпълнителите на медицинска помощ е обусловено от изпълнение на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО и критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в, вкл и т. 4 - медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 2 от НРД 2010 г. страна по договор с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки може да бъде лечебно заведение, в което са разкрити необходимите структурни звена, посочени в частта "Условия за сключване на договор и изпълнение на клиничната пътека" на съответните КП, за които то кандидатства; когато тези структурни звена са клиники и/или отделения със специалностите, по които са разкрити, следва да фигурират в разрешението за осъществяване на лечебна дейност по чл. 46, ал. 2 ЗЛЗ. Следващата т. 3 на чл. 186, ал. 1 от НРД 2010 г. поставя условие към структурните звена за съответствие с изискванията на утвърдените медицински стандарти, а при липса на стандарти - с изискванията на Наредба № 18 от 2005 г. за критериите, показателите и методиката за акредитация на лечебните заведения за болнична помощ. Съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 от НРД 2010 г., посочен като едно от материалноправните основания за постановения отказ, директорът на РЗОК отказва сключване на договор при условие, че липсва някое от общите или специални изисквания и условия за сключване на договор, което се установява от представените документи или при проверка. Критерий за материална законосъобразност на отказите за сключването на договори с изпълнители на медицинска помощ е съответствието им с клаузите на НРД и с нормите на ЗЗО. Поради това не може да се приеме възражението на касатора, че преценката за съответствие с тези критерии е извън компетентността на директора на РЗОК. Контролът по предоставянето на медицинска помощ е на РЦЗ, но след като лечебното заведение заявява желание за работа по договор с НЗОК, преценката за съответствието му като структура, оборудване и необходими специалисти по медицинския стандарт е на РЗОК. Върховният административен съд споделя част от отразените в касационната жалба съображения относно поставеното задължително условие за двама специалисти по УНГ и двама специалисти по анестезиология и интензивно лечение, което според касатора било в противоречие с действащата нормативна уредба, където не било вписано такова изискване. В закона се изисква осигуряване на 24-часово изпълнение на дейността. Тази норма не може да се дерогира от указание на НЗОК за наличие на поне 2 лекари със съответната специалност. Съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗЗО индивидуалният договор не може да се сключи при по-неизгодни условия от тези в НРД. В чл. 186, ал. 1, т. 5 от НРД 2010 г. се изисква специалист с придобита специалност, като не се сочи, че при КП № 120 е необходимо да са повече от един лекар на трудов договор. Независимо от това, че с оглед на горното изискване жалбоподателят отговаря на условията за сключване на договор, то не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил условията при изричното изискване за кумулативност на всички условия, следващи от нормата на чл. 23, ал. 1 НРД 2010 г. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е приел, че лечебното заведение не разполагало с необходимото структурно звено. В настоящия казус съдът е направил обоснован извод, че не са налице необходимите апаратура и оборудване като едно от специалните условия за сключване на договор. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 7 от НРД 2010 г. това изискване е предвидено като условие за дейността, като в приложение № 18 за КП № 120 изискването е конкретизирано. Изпълнението му обаче не е установено, което води до обоснован извод за законосъобразност на отказа за сключване на договор на това основание. Доводът за представения договор за сервизно обслужване между касатора и МЦ "Биолаб" ЕООД - Плевен, за извършване на патологоанатомични лабораторни изследвания съгласно изискванията на НРД 2006 г. не променя извода за неспазени изисквания. Както правилно е приел административният съд с подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, не се приема като изпълнение на задължението представянето на документ по чл. 188, т. 11 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 7, тъй като въпросният е сключен при действието на предходен НРД 2006 г. Отделно от това, той не е приложен към заявлението, с което е било поискано сключване на договор, нито с допълнително представените с писмо вх. № 29-04-159-1 от 25.01.2010 г. доказателства. Съдът обосновано е счел за правилно приетото от органа за наличието на непълнота в документацията (чл. 23, ал. 1, т. 3 от НРД). Не е представена декларация по чл. 189, т. 3, каквато се изисква като част от задължителната документация по чл. 188, т. 9, б. "а" от НРД 2010 г. - за актуално членство на представляващия лечебното заведение в РК на БЛС, и която да съдържа изходящ номер и дата на издаване на удостоверението с номер от националния регистър по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗСОЛЛДМ - на лекарите, които ръководят, съответно работят в лечебното заведение. Тази непълнота на изискуемата документация е основание за отказ съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от НРД 2010 г. Не може да бъдат кредитирани и наведените доводи за неправилност на приетото от съда, че лечебното заведение не разполага с йон-селективен анализатор в клиничната лаборатория. При извършената проверка на специалните изисквания, за чието удостоверение е предвидена декларация по чл. 188, т. 10 от НРД 2010 г., и във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 4 от същия по заявената КП № 120 от ДКЦ "Света Параскева" ЕООД е установена липсата на апарат "пламъков фотометър", или йоноселективен анализатор. Както правилно е приел първоинстанционният съд, обстоятелството, че е представен договор за сервизно обслужване на тази апаратура, не е доказателство, че такава съществува, още по-малко, че е функционираща и изправна. По изложените съображения се налага правния извод, че Плевенският административен съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че оспорената заповед № РД-08-19 от 28.01.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Плевен е законосъобразна. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,