Решение № 13515 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2015 г.

Решение № 13515 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2847/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Илиян Личев - ВНД Директор на ОД МВР - Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Севим Гидикова срещу Решение № 1 от 21.01.2015 г. постановено по адм. дело № 379 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново. Касационният жалбоподател, чрез процесуалният си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът не е преценил правило и в съвкупност доказателствения материал по делото, възприел е неточно фактическата обстановка и така е достигнал до неправилни изводи. Съдът е приел за доказан факта, че Радослав Стоянов Георгиев не е докладвал на началника на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" главен инспектор Калоян Михайлов за опасението си, че е бил забелязан при изпълнение на поставената му задача по заснемането на дома на Петко Петков в гр. Лясковец. Въпреки това, в нарушение на материалния закон, съдът е приел, че липсата на доклад за посоченото обстоятелство не може да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина. По делото е безспорно доказано, че като е пропуснал да уведоми главен инспектор Калоян Михайлов за възможността да е бил забелязан, Георгиев е попречил да се установят факти, сочещи на това, че ще бъде затруднена дейността на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) при провеждане на акцията в гр. Лясковец. Прави искане решението да бъде отменено и съдът да се произнесе по съществото на спора, като остави в сила оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Ответникът - Радослав Стоянов Георгиев, излага становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозирана по делото писмена защита. Счита за правилни изводите на съда, че описаното в оспорената заповед дисциплинарно нарушение не е извършено и освен това не може да се квалифицира като тежко такова. По делото безспорно е установено, че с действията си Георгиев не е уронил престижа на службата. Освен това в касационната жалба се излагат твърдения за друго дисциплинарно нарушение - затрудняване на дейността на СОБТ при провеждане на акцията в гр. Лясковец, каквото обвинение не му е предявявано с оспорената заповед. Прави искане към съда касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и решението на Административен съд - Велико Търново да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение № 1 от 21.01.2015 г. постановено по адм. дело № 379 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, е отменена заповед № яз - 1175 от 29.04.2014 г. на ВНД Директор на ОД МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР (отм.) е прекратено служебното му правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР). За да постанови решението си, съдът е установил, че със заповед № яз - 836 от 20.03.2014 г. на ВНД Директор на ОД МВР - Велико Търново, издадена на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМВР (отм.) е образувано дисциплинарното производство срещу главен полицай, категория "Д" Радослав Стоянов Георгиев - младши полицейски инспектор в група "Териториална полиция, сектор "Охранителна полиция" Районно управление "Полиция" - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново и е назначен дисциплинарно разследващ орган. Производството е образувано във връзка с постъпили предварителни данни, че на 13.03.2014 г. в гр. Лясковец Радослав Стоянов Георгиев е извършил неправомерни действия по заснемане на определена за проникване кооперация и случаят е станал обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване и е уронен престижа на МВР - нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР вр. т. 4, т. 7 и т. 8 от ЕК за поведение на държавните служители на МВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С покана рег. № Я-7137 от 26.03.2014 г. по описа на ОД на МВР - Велико Търново, Радослав Георгиев е уведомен, че следва да представи писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство. От служителя са депозирани: сведение с вх. № Я-8179 от 28.03.2014 г. и е бил изслушан по зададените въпроси на 02.04.2014 г. - протокол от същата дата. Въз основа на събраните в производството документи, от ДРО е изготвена обобщена справка рег. № Я-9321 от 15.04.2014 г., съдържаща констатации за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител с налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено от Радослав Стоянов Георгиев тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.). Георгиев е запознат с обобщената справка на 16.04.2014 г. и депозирал възражения по нея на 17.04.2014 г. и обяснения на 25.04.2014 г. Предвид резултатите от проведеното дисциплинарно производство, дисциплинарно разследващият орган в становище рег. № Я-9602 от 17.04.2014 г. предложил на ВНД Директор на ОД МВР - Велико Търново да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на Радослав Стоянов Георгиев. С оглед на изложеното ВНД Директор на ОД МВР - Велико Търново издал оспорената заповед № яз - 1175 от 29.04.2014 г. В нея е посочено, че след изпълнение на заповед, на 13.03.2014 г., заедно с инспектор Ангелов са извършили заснеме с видеокамера на жилищна сграда в гр. Лясковец на ул. "Капитан дядо Никола" № 12, етаж първи, в която живее Петко Савов Петков. От събраните доказателства е направен извод, че при извършване на задачата Ангелов и Георгиев са били забелязани от обитателите на жилището, тъй като не са използвали естествени укрития при изпълнение на задачата, което предполага непрофесионалното й изпълнение. Отделно от Георгиев не е докладвал на възложилия му задачата главен инспектор Михайлов за изпълнението на задачата за използваните способи за заснемане за изказаните от инспектор Ангелов съмнения, че е възможно да са били забелязани от обитателите на жилището на Петко Петков, както и за това, че са възложили на униформен служител да заснеме входната врата на жилището, въпреки че им е било разпоредено да спазват конспиративност при изпълнение на задачата и лично да направят заснемането, което деяние представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) вр. т. 7, т. 8, т. 12 и т. 46 ЕК. След подробен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и след излагане на съображения кои от тях приема за достоверни, съдът вярно и точно е изложил установената от него фактическа обстановка относно действията на служителя на 13.03.2014 г., която настоящият състав изцяло възприема. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при допуснати несъществени нарушения на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон. Приел е за недоказано, че с поведението си Георгиев е нарушил доброто име на институцията, която представлява. Той не е насърчавал никого към неспазване на закона, нито е давал някакъв пример за това пред трети лица. Неточното изпълнение на дадената заповед за извършването на конкретно оперативно действие е израз на неточност и не прецизност от страна на изпълнителите, но и на зле планирана оперативна задача. Ето защо неудовлетворителното изпълнение неможе да се приравни на резултат, дължим според т. 7 и 8 ЕК и то само от страна на Георгиев. Приел е още, че не е нарушена т. 12 Ек, тъй като не е доказано, че конкретната оперативна дейност е извършена пристрастно или користно. Налице е хипотезата на т. 46 ЕК, изискваща даването на точен и обективен отчет за изпълнение на възложените задачи пред онзи ръководител, който ги е възложил, но за такъв тип нарушение е предвидено наказание "порицание" съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) За да е налице съставът на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), освен несъвместимост на поведението на дееца с норми на ЕК следва именно в резултат на това нарушение да е, или да се уронва престижа на службата. В случая неспазването на т. 46 ЕК не е проявено извън рамките на служебните отношения, по естеството си неможе да предизвика неодобрение на обществото, поради което не е налице "уронване престижа на службата". Въз основа на това съдът е приел, че дисциплинарното нарушение е неправилно определено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, пълен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства и възраженията на страните съдът е направил съответни на материалния закон изводи. Изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят от настоящия съдебен състав. Видно от данните на Георгиев е вменено извършването на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.), изразяващо се в нарушение на т. 46 от ЕК - държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационната инстанция споделя извода на решаващия съд за несъставомерност на вмененото на полицейския служител дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно-наказващият орган е обосновал наложеното наказание с това, че Георгиев, в изпълнение на заповед на главен инспектор Калоян Михайлов - началник на сектор "Противодействия на криминалната престъпност" при ОДМВР - гр. Велико Търново, заедно с инспектор Ангелов е извършил заснемане с видеокамера на определената за провеждане на специализирана полицейска операция жилищна сграда в гр. Лясковец, в която живее Петко Савов Петков и след изпълнение на възложената му задача не е докладвал на главен инспектор Михайлов за наличието на съмнения, че Петко Петков го е видял да снима жилищната сграда - нарушение на т. 46 от ЕК. Настоящият съдебен състав намира, че изпълнението на така поставената задача се състои в това, да се изготви възложения видеозапис в срок, съгласно дадените указания и своевременно да се предостави същия на главен инспектор Калоян Михайлов за препращане на файла на СОБТ. С предаването на видеозаписа Ангелов и Георгиев са предоставили точен и обективен отчет за извършените действия по заснемане на жилищната сграда и цялата необходима информация, която е могла да бъде своевременно прегледана и анализирана, с цел преценка на ситуацията и рисковете за провежданата акция. Поради това липсата на подробен и пълен устен отчет, в т. ч. и относно наличието на възникнало у служителя съмнение, че е бил забелязан, не може да се разглежда като нарушение на т. 46 от ЕК. Дори да се приеме, че действията на Георгиев представляват нарушение на т. 46 от ЕК, както е приел първостепенния съд, то това нарушение не може да бъде определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Съгласно чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР (отм.) при нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се налага дисциплинарно наказание "порицание", а не "уволнение", в която посока са и изводите на съда. Отделно от това дисциплинарното нарушение, вменено на Георгиев с оспорената заповед е "деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата" - чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Именно предвид разликата в двете хипотези, в закона е определен и видът на дисциплинарното наказание, което може да бъде наложено за всяка от тях - в първия случай - порицание, а във втория - уволнение. За да бъде нарушение на ЕК съставомерно по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.), следва да е налице още един елемент от фактическия състав - деянието да е уронило престижа на службата, като последица от нарушението, а действията на инспектор Георгиев не могат да бъдат квалифицирани като уронващи престижа на службата. Недаването на пълен и обективен отчет на ръководителя, за съмнението на Ангелов, че е бил забелязан при заснемане на жилищната сграда, не е от естество да урони престижа на службата, да предизвика неодобрението на обществото и да доведе до намаляване на авторитета на МВР. Обстоятелството, че са разпространени данни от специализираната полицейска операция, чрез средствата за масова информация, няма отношение към изпълнението на задължението на инспектор Георгиев да докладва обстоятелствата по заснемането на жилищната сграда - обект на специализираната акция. Правилни са и изводите на решаващия състав в този смисъл. Предвид изложеното правилно АС - Велико Търново е приел, че деянието е несъставомерно по чл. 230, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.) във вр. с т. 7, т. 8, т. 12 и т. 46 от ЕК и е отменил обжалваната заповед рег. № яз-1175 от 29.04.2014 г. на ВНД директор на Од на МВР - Велико Търново. Решението следва да бъде оставено в сила, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани в настоящето производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,