Решение № 4030 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2021 г.

Решение № 4030 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1849/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В. В. П. Груп" ЕООД, гр. Септември, представлявано от управителя В. П., против решение № 790/14.10.2020 г. по адм. д. № 411/2020 г. на АС-Пазарджик, с претенция за отмяната му, като неправилно. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответната страна - Кмета на Община Септември, редовно призован, се представлява от адв. И., който оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в писмения отговор. Счита жалбата за недопустима, тъй като при преглеждане на делото не е видял пълномощно за преподписването й. Претендира разноски, за което представя списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение съобрази следното: Касационната жалба срещу подлежащ на последващ контрол съдебен акт, е подадена в срок от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, допустимa е. Жалбата е оставена без движение и в резултат на дадените указания е приподписана от адв. Ч., приложено е пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските – т. е. възражението е неоснователно. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на "В. В. П. Груп" ЕООД, срещу заповед № 398/18.03.2020 г. на вр. и. д. кмет на община Септември, с която на основание чл. 178, ал. 6, във вр. с чл. 177 ЗУТ, са забранени достъпа и ползването на строеж: "едноетажна сграда - заложна къща", находящ се в УПИ ХХII - за жилищно строителство и търговия, кв. 74 по плана на гр. Септември, като е наредено и прекъсването на захранването с електричество към описания обект. Тази заповед съдът е приел за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, с посочени правно и фактическо основания и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, за отмяна на съдебния акт, правилни са изводите за законосъобразност на оспорената заповед. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти, както и приложимата правна уредба и е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт. Процесният строеж, определен като такъв от пета категория, подлежи на въвеждане в експлоатация по реда, определен в чл. 177 и чл. 178 ЗУТ. Както в съставения констативен акт, така и в заповедта е отразено, че едноетажната сграда се ползва като заложна къща без да е въведена в експлоатация и това обстоятелство е безспорно установено от първоинстанционния съд - налице са фактическите и материалноправни предпоставки на чл. 178, ал. 6 ЗУТ за издаване на оспорения акт, след като въвеждане на обекта не е налице, но е несъмнено ползването му. Извън обсега на предмета по делото са въпросите дали строежът е законен и дали е търпим - забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и именно този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Доводите в направеното по КА № 01/23.01.2020 г. възражение, пренесени и в първоначалната жалба, са за наличие на разрешение за строеж - № 96/27.11.2018 г., по отношение на което в хода на производството е установено, че се отнася за друг строеж: "Автомивка, вулканизатор, помещение за смяна на гуми, ГТП, кафе аперитив и ресторант". Едва в касационната жалба се прави оплакване, свързано с начина на изграждане на обекта и, че същият е преместваем, за който не се изисква разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. Противоречие в мотивите на решението не е налице – че едноетажната сграда е с дървена конструкция, е изявление на собственика и това изрично е посочено в акта, както и, че без разбиване не може да се установи конструкцията. Административният орган е възпроизвел констатациите от КА, че обектът е изграден върху бетонова основа, с конкретизирани размери и застроена площ, с обшивка от гипсокартон, покрит с битумни керемиди, електрифициран, това е посочил и съдът. Факт е, че в настоящето производство не е оспорен изводът за наличие на строеж по § 5, т. 38 ЗУТ, не е оспорена и категорията му – пета, (а това е видно и от жалбата срещу заповед № 399/18.03.2020 г., издадена по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ), е мотивирало съда да не допуска СТЕ и да изложи изводите си съобразно приложимите изисквания по чл. 177 ЗУТ. Като е приел, че за процесният строеж липсват строителни книжа, както и доказателства, установяващи неговата годност и въвеждането му в експлоатация и е потвърдил процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в отговора по касационната жалба, на Община Септември следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, доказани с приложената фактура като реално заплатени, в размер на 1200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,