Решение № 210 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5082/2007 г.

Решение № 210 от 24.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5082/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 15.05.2007 г. по в. гр. дело № 673/2005 г., с което е оставено в сила решение № 222 от 27.04.2005 г. на Великотърновския районен съд по гр. дело № 483/2004 г. за отхвърляне иск за обявяване нищожност на заявление по чл. 183 ЗУТ, подписано от А. М. Р. като пълномощник на М. Х. Н. Недоволен от решението е касаторът М. Х. Н. от гр. С., представлявана от адвокат Д от АК - Велико Т., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като счита, че са налице основанията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) за отмяната му като излага съображения за необоснованост. Процесуалният представител адвокат А от САК поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита като претендира за направените по делото разноски. Ответникът по касация - И. А. Л. от гр. В. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищцата е овластила упълномощената А. М. Р. с отчуждаване правото на собственост, което съдържа в себе си и ограниченото вещно право на строеж върху собствения й недвижим имот. Направен е извод, че е с пазена предвидената в закона форма, при което заявлението по чл. 183, ал. 1 ЗУТ е годен юридически акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните. При посочените факти въззивният съд законосъобразно като инстанция по съществото на спора е приел, че съгласието на съсобственика /ищцата/ е валидно според изискването на чл. 183 ЗУТ в редакцията към 25.03.2003 г. Взето е предвид, че е налице редовно упълномощаване по нотариален ред в предвидената форма и не намира приложение чл. 37 ЗЗД. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение