Решение № 5895 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2014 г.
ВАСПетчленен състав29.04.2014 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молба на Иван Петков Данкин за отмяна на влязло в сила определение № 2976/27.03.2013 г. по адм. д. № 2590/2012 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 12082/23.09.2013 г. по адм. д. № 11602/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, на основание чл. 239, т. 4 от АПК. ОСЪЖДА Иван Петков Данкин да заплати на Столична община 600 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5895 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 239, т. 4 АПК. Иван Данкин е подал молба за отмяна на определение № 2976/27.03.2013 г. по адм. д. № 2590/2012 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 12082/23.09.2013 г. по адм. д. № 11602/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, на основание чл. 239, т. 4 АПК като противоречащи на решение № 1343/26.02.2013 г. по адм. д. № 2586/2012 г. на АССГ. Поддържа, че в случая между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила съдебно решение. Подробни съображения излага в молбата си. Моли да бъде отменено определението на АССГ от 27.03.2013 г. и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата за отмяна - Кметът на Столична община, редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено възражение и изявление моли молбата да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - Евгения Миловска, редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала отговор. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на молбата за отмяна и изложените в нея отменителни основания, приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 2976/27.03.2013 г. по адм. д. № 2590/2012 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 12082/23.09.2013 г. по адм. д. № 11602/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, е оставена без разглеждане жалбата на Иван Данкин срещу заповед № РД-40-38/15.09.2010 г. на кмета на Столична община и е прекратено производството по делото. С решение № 1343/26.02.2013 г. по адм. д. № 2586/2012 г. на АССГ е отменена заповед № РД-40.-37/15.09.2010 г. на кмета на Столична община в частта за отчуждаване на 1/2 реална част от поземлен имот № 53 в кв. 4а, м. Н. "Х. Д-М.". Прилагането на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения и определения по чл. 237 и сл. АПК е допустим, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В чл. 239, т. 4 АПК е предвидена възможност за отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да се постанови отмяна по цитирания текст, е необходимо да е налице идентичност на предмета на делата. В случая това не е така, тъй като решенията на АССГ по адм. д. № 2586/2012 г. и адм. д. № 2590/2012 г. на АССГ, по което е постановено атакуваното определение, нямат идентичен предмет, доколкото съдебните актове са постановени при обжалване на различни индивидуални административни актове - заповеди на кмета на Столична община № РД-40.-37/15.09.2010 г. и № РД-40-38/15.09.2010 г. Двете дела на АССГ имат за предмет различни заповеди, касаещи различни недвижими имоти. В случая не е налице и изискването по чл. 239, т. 4 АПК да е налице противоречие между две влезли в сила съдебни решения или определения. Съгласно тълк. р. № 6/25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на ВАС разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Не е налице посоченото основание за отмяна, когато влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се претендира, противоречи на мотивите на друго решение и на възприетата практика по подобни казуси. Искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,