Решение № 4609 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2010 г.

Решение № 4609 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11776/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Институт за целулоза и хартия" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Росен Алексиев срещу решение от 8.04.2010 г., постановено по адм. дело № 1294/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "б" състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 19/25.02.2005 г., издаден от ръководител екип в ДП "Изгрев" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 3541/30.12.2005 г. на директора на Регионална данъчна дирекция - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Кооперация "Авидекс", "Делтаком 2001" ЕООД, "Балкан груп - МА" ЕООД, "Максим-77" ЕООД, "Балкан груп-2003" ЕООД, "Янтър-2000" ЕООД, "Емвест 1" ЕООД, "Зоран Трейд" ЕООД, "Наваро" ЕООД, "Бейк" ООД, "Нарцис Нео" ООД и ЕТ "Еврокеморс-Стоянов" за данъчни периоди през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Цялата касационна жалба е мотивирана с решението "Булвес срещу България" и "Бизнес център за помощ срещу България" на Европейския съд за правата на човека в Страсбург и за нарушения на § 1 от Протокол № 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Същите оплаквания са преповторени и в писмените бележки на адв. Алкесиев, който поддържа касационната жалба в съдебно заседание. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на данъчния ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че отказът за правото на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) е законосъобразен. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу ДРА № 19/25.02.2005 г., за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "Институт по целулоза и хартия" АД по фактури, издадени от Кооперация "Авидекс", "Делтаком 2001" ЕООД, "Балкан груп-МА" ЕООД, "Максим-77" ЕООД, "Балкан груп-2003" ЕООД, "Янтър-2000" ЕООД, "Емвест 1" ЕООД, "Зоран Трейд" ЕООД, "Наваро" ЕООД, "Бейк" ООД, "Нарцис Нео" ООД, "Е-2" ЕООД, "СББ 1604" ЕООД и ЕТ "Еврокеморс-Стоянов" за данъчни периоди през 2002 г., 2003 г. и 2004 г. Софийски градски съд е приел, че не е установена реалността на процесните доставки по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.), нито е установено начисляването на ДДС от посочените доставчици по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Ненамирането на преките доставчици от данъчните органи по време на ревизията и от вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза не дава възможност да се установят материално правните предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Наличието на издадени ДРА на част от преките доставчици според съда не дава основание за други изводи. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) е категорична, че констатациите на данъчния ревизионен акт се считат за верни до доказване на противното. Това означава, че е налице оборима презумпция и доказателствената тежест пада върху ревизирания субект. Последният е бил длъжен при условията на насрещно пълно доказване да обори констатациите на издадения от данъчните органи акт, с който са установени данъчни задължения за ДДС. Реалността на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) е основна предпоставка за признаване на претендираното от касатора материално право. При извършените насрещни проверки по време на данъчната ревизия на на касатора доставчиците не са били открити на декларираните от тях данъчни адреси, което е възпрепятствало ревизиращите органи да извършат проверка за наличие на доказателства за реалност на фактурираните доставки и за начисляването на данъка съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) като задължение към бюджета. Не са опровергани констатациите на данъчните органи и в хода на съдебното производство, включително и чрез назначената съдебно-счетоводна експертиза. За да се признае на получателя приспадането като данъчен кредит начисленият от доставчика ДДС, следва на първо място да се установи по категоричен начин реалността на доставката на стоки или извършването на услуги - чл. 6 ЗДДС (отм.). Във фактическия състав на чл. 64 ЗДДС (отм.) освен изпълнението на посочената предпоставка, следва да се установи и начислението на ДДС от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) е свързана отново с установяването реалността на доставките не само по преките доставки, но и по предходните и след като касатора не е изпълнил задължението си по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.) да опровергае констатациите на данъчния ревизионен акт, то правилно съдът ги е приел за верни и ги е потвърдил. Наличието на издадени ДРА за част от доставчиците не може да доведе до обратния извод, тъй като в тях няма изрични констатации относно реалността на процесните доставки. В касационната жалба оплакванията са свързани само с произнасянето от страна на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по две дела - "Булвес срещу България" и "Бизнес център за помощ срещу България", но те са неотносими към процесния казус. Това е така, защото по делата, по които съда в Страсбург се е произнесъл не е имало спор относно реалността на доставките, а само относно начисляването - липса на начисляване на ДДС или късното му начисляване. В решенията си съдът в Страсбург е акцентирал относно обстоятелството, че не може изправната страна по сделката да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика. По този начин според съда в Страсбург се нарушава справедливия баланс, който трябва да се поддържа между нуждите на обществения интерес и изискванията за защита правото на собственост. Нито в едно от цитираните решения на съда в Страсбург не се коментира въпроса дължи ли се право на получателя на приспадане на данъчен кредит по нереални доставки. Доколкото начисляването/неначисляването на ДДС от доставчика се извършва без участие на получателя по доставката, може да се приеме, че неизпълнението на законовите изисквания от страна на доставчика не може да рефлектира неблагоприятно в патримониума на получателя. Не така стои въпросът с неустановяване на реалното предаване на стоки или извършването на услуги, тъй като получателя участва заедно с доставчика в предаването на стоките или услугите и неустановяването на такова предаване, ще донесе неблагоприятни последици за всяка от страните по доставката, тъй като законът не позволява да се фактурират продажбата на стоки или услуги, без реалното им осъществяване. Фактурирането е последица от извършването на конкретни проявления на предаване на стоки и установяването на извършване на съответни услуги. Фактурата мое да замести договора, но както нееднократно ВАС в свои решения е подчертавал, че наличието само на договор е доказателство за възникването на облигационни взаимоотношения между страните, но не и за реалното изпълнение на доставката, за което следва да се ангажират и съответните писмени доказателства - приемателно-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи и др., които да обосноват реалното извършване на доставката на стоки или услуги. Неангажирането на такива доказателства в процесния случай, правилно е обусловило първоинстанционният съд да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице отменителните основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,