Решение № 8243 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2016 г.

Решение № 8243 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на потребителите срещу Решение № 512 от 29.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9270/2015 г. по описа на Административен съд С.-град в частта му, с която е уважен предявеният иск от "ЩАЙНБЕРГЕР" ООД срещу Комисия за защита на потребителите с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за вреди в размер на 700 лева, заедно със законната лихва, считано от 25.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалата част, в която съдът е отхвърлил искът за разликата от 52 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. От ответника по касационната жалба - "ЩАЙНБЕРГЕР" ООД е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност. Иска се обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че за да постанови обжалваното решение, съдът е направил цялостен анализ на представените доказателства и е изяснил релевантните факти. Направил е извод, че решението на съда е правилно, независимо, че по време е постановено преди приемането на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., съгласно което адвокатските възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е уважил частично предявеният от "ЩАЙНБЕРГЕР" ООД срещу Комисия за защита на потребителите иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 700 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответникът да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че председателят на КЗП е издал срещу "ЩАЙНБЕРГЕР" ООД Наказателно постановление № К-0028302 от 11.11.2013 г., с което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност за извършени нарушения на чл. 119, ал. 1, т. 1 от ЗЗП и чл. 127, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като му са наложени имуществени санкции в размер на 650 лева и 550 лева или в общ размер на 1 200 лева. Наказателното постановление е отменено с Решение от 20.10.2014 г., постановено по н. а. х. д. № 21049 от 2013 г. на Софийски районен съд. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 03.07.2015 г., с постановяването на Решение № 4709 от 03.07.2015 г., по к. а. н. д. № 2442 от 2015 г. на Административен съд С.-град, с което е оставен в сила. На следващо място, съдът е установил, че във връзка с получаване правната защита и съдействие по оспорването на наказателното постановление дружеството е извършило 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, чието плащане се доказва от представените два броя договори - единият със серия А № 0287791 от 29.11.2013 г., по силата на който ищецът е упълномощил адвокат Б. Ц. да го представлява пред СРС във връзка с образуваното административнонаказателно дело, като е било уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 300 лева. Вторият е със серия А № 0548034 от 12.03.2015 г., с който ищецът е упълномощил адвокат Б. Ц. да го представлява пред АССГ във връзка с образуваното касационно административнонаказателно дело, като е било уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 400 лева. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. Към исковата молба действително са приложени два броя договора за правна защита и съдействие, но не е изискано и приложено делото, образувано във връзка с обжалването на НП и остава недоказано твърдението, че именно в производство по обжалване на НП са претърпени претендираните вреди. Представянето на такива договори едва в производството по предявения иск за вреди, т. е. извън рамките на производството, за което са сключени, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Независимо от изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалният закон съдържа уредба за подлежащите на присъждане разноски, извършени в производството пред съда и няма основание за субсидиарно приложение на ГПК. В случаи като настоящия, когато искът е отхвърлен изцяло, е приложим чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, който обаче не съдържа основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение