Решение № 4642 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2017 г.

Решение № 4642 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11492/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Началника на М. В., чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1418 от 27.07.2017 г. по адм. д. № 1374/2016 г. на Административен съд - гр. В., с което е отменено Решение № 32 - 68030 от 12.03.2016 г. на началника на М. В., потвърдено с Решение № Р - 212 15.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници", и с което е коригирана митническата стойност на внасяни стоки и са определени задължения за довнасяне в размер на 7 916,67 лв. В касационната жалба жалбоподателят твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са били налице предпоставките по чл. 157, § 2 във връзка с чл. 160 от Регламент 2454/93 г. и роялти таксите следва да бъдат включени в митническата облагаема стойност на стоките в съответствие с чл. 29, § 1 във връзка с чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент № 2913/92 г. при отчитане на разпоредбите на чл. 158, § 1 и 3 от Регламент № 2454/93 г. Твърди и че като е сторено това от митническите органи и е извършена корекция съобразно чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 г., административният орган е издал законосъобразно решение, а като е достигнал до обратния извод в оспореното решение съдът е постановил същото в противоречие със закона. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се потвърждава решението на Началника на Митница - В.. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за възнаграждението претендирано от ответника. Ответникът "К. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на оспореното решение и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред АС - гр. В. е започнало по жалба на "К. Б." ЕООД със седалище гр. С. срещу решение № Решение № 32 - 68030 от 12.03.2016 г. на началника на М. В., с което в съответствие с чл. 29, § 1 във връзка с чл. 32 § 1, б. "в" от Регламент № 2913/92 г. и на основание чл. 158, § 1 и 3 от Регламент № 2454/93 г. е коригирана митническата облагаема стойност на внасяни стоки по ЕАД № 12BG002002Н0068346 от 13.08.2012 г., ЕАД № 12BG002002Н0069712 от 17.08.2012 г., ЕАД № 12BG002002Н0077025 от 12.09.2012 г., ЕАД № 12BG002002Н0084187 от 08.10.2012 г., ЕАД № 12BG002002Н0095071 от 13.11.2012 г., ЕАД № 12BG002002Н0102670 от 10.12.2012 г. и ЕАД № 13BG002002Н0006080 от 18.01.2013 г. и са определени дължими суми за доплащане в размер на 7 916,67 лв. Това решение е потвърдено с Решение № Р - 212 15.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници". За да постанови оспореното съдебно решение АС - гр. В. е приел, че не са налице предвидените в Регламент № 2913/92 г. (отм.) и чл. 157, § 1 и 2 от Регламент № 2454/93 г. (отм.) за увеличаване на договорената стойност на внасяните стоки със стойността на заплатените роялти такси, както и поради липсата на допълнителната предпоставка регламентирана в чл. 160 от Регламент № 2454/93 г. (отм.). За да достигне до този извод е приел, че от събраните по делото доказателства се е установило, че внасяните стоки представляват части, които се влагат в крайния лицензионен продукт след съответната обработка от "К. Б." ЕООД. Приел е и че договорените роялти такси се заплащат от "К. Б." ЕООД на "К. И." за крайно произведено изделия съобразно предоставеното ноу - хау, технология и право на производство на стоките, описани в приложение към договора, а не за влаганите в тези изделия компоненти. Поради това е приел, че внесените със спорните ЕАД електронни платки, които се влагат в крайните изделия по лицензионния договор, не са предмет на договора и за тях не се заплащат роялти такси. Приел е, че доколкото внасяните стоки са само съставни части и компоненти за крайните изделия, а не самите изделия, за които се дължи роялти, то не е налице условието по чл. 157, § 2, тире първо от Регламент № 2454/93 във връзка с чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент № 2913/92 г., а именно таксите да се дължат за внасяните стоки. Приел е и че не е налице условието по чл. 157, § 1 от Регламент № 2454/93 г., тъй като няма данни внасяните електронни платки и диоди да съдържат неотделимо в тях въплътени специфични производствени процеси или ноу - хау или права, за които се дължи заплащане на роялти. Най-накрая е приел, че не е налице и допълнителното условие по чл. 160 от Регламент № 2454/93 г., а именно не е условена свързаност между компанията, предоставила лиценза "К. И.", САЩ и доставчиците на внасяните стоки, както и възможността на това дружество да упражнява пряк или непряк контрол върху доставчиците на електронните платки и диоди. Приел е и че не е изпълнена и тази допълнителна предпоставки, тъй като не са налице данни лицензодателят "Къртис инструментс" да избира или в конкретния случай да е избрал доставчиците на стоките на "К. Б." ЕООД, а българското дружество е избрало тези доставчици самостоятелно. Поради това е приел, че не са налице условията за включване в митническата облагаема стойност на стоките заплатените или подлежащите на заплащане роялти такси и съответно е приел, че не са били налице условията за определяне на допълнителни дължими суми на "К. Б." ЕООД по осъществения внос. Решението е неправилно. С оспореното пред АС - гр. В. Решение № 32 - 68030 от 12.03.2016 г. на началника на М. В., потвърдено с Решение № Р - 212 15.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници", е коригирана митническата стойност на внасяни стоки и са определени задължения за довнасяне в размер на 7 916,67 лв. на основание чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (отм., но действал към момента на постановяване на решенията на митническите органи). Неправилно и в противоречие със събраните доказателства и оспореното решение на Началника на М. В., АС - гр. В. е приел, че се касае за определяне на митническата облагаема стойност съгласно § 157, § 1 и § 2 във връзка с чл. 160 от Регламент № 2454/93 г. (отм.) и във връзка с чл. 32, § 1, б. "в" от Регламент № 2913/92 г. (отм.). С оспореното пред АС - гр. В. решение на Началника на М. В. е направена корекция на митническата облагаема стойност на стоките съобразно чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 г., а не е определена митническата облагаема стойност по чл. 157, § 1 и 2. Хипотезите са различни. Съгласно относимата към решението на Началника на митница В. разпоредба на чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 г. "Ако хонорарите или лицензионните такси се отнасят отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им, или до дейности или услуги след вноса, трябва да се направи съответно пропорционално разпределение само на база на обективни и количествени данни, съгласно с тълкувателните бележки към чл. 32, § 2 от Кодекса в приложение 23 ". Релевантният за спора по делото въпрос е били ли са налице предпоставките по тази разпоредба, а именно: 1. Хонорарите, лицензионните такси, а в случая роялти таксите да се отнасят до: 1.1 отчасти до внесените стоки и отчасти до други съставни части, добавени към стоките след вноса им или 1.2 до други дейности или услуги след вноса. При наличието на тези предпоставки е допустимо да се направи предвидената корекция по посочената разпоредба като лицензионните такси, които се дължат и се включат пропорционално в определената митническа облагаема стойност. Тълкуване в тази насока е дадено и в решение от 9.03.2017 г. на съда на Европейския съюз по дело № С - 173/15, в което е посочено, че корекцията по чл. 158, § 3 може да се приложи дори когато лицензионните такси се отнасят само отчасти до внесените стоки, като в този случай в митническата облагаема стойност, не се включва пълната стойност на дължимата лицензионна такса за продукт, а се прави корекция с оглед определянето само на онази част от лицензионната такса, която се отнася отчасти до внесените стоки. Именно такава корекция е извършена в настоящия случай, като за нея са били налице предвидените за това предпоставки. Не е спорно, че внасяните стоки са компоненти, които се влагат в крайния продукт, за правото на производство, на който се дължи роялти таксата, т. е. същата се дължи за дейности след вноса и в тази връзка след като е свързана с дейности във връзка и с внасяните стоки, то са налице предпоставките за допускане на корекцията, която е направена с оспореното пред АС - гр. В. решение на Началника на Митница - В.. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 157, § 2 от Регламент № 2454/93 г. касае общия случай, в който към митническата облагаема стойност се включва и лицензионното отчисление, когато то е свързано изцяло с внасяните стоки. В чл. 158 от Регламент № 2454/93 са предвидени изключенията, в които лицензионната такса се добавя към митническата облагаема стойност, макар и лицензионната такса да не се отнася изцяло до внасяните стоки, а до части от тях, до в последствие произведени в общността стоки от внесени стоки, до дейности, извършвани след внасяне на стоките. В настоящия случай е налице изключението по чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 и предпоставките по посочената разпоредба, поради и което законосъобразно с решение № 32 - 68030 от 12.03.2016 г. на Началника на Митница - В. е извършена корекция на митническата облагаема стойност и са определени суми за довнасяне. Разпоредбата на чл. 160 от регламент № 2454/93 е неотносима в настоящия случай, тъй като същата е релевантна за основната хипотеза по чл. 157, § 2, но не и при прилагането на изключението по чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93. Най-накрая следва да се посочи, че вносителят в случая "К. Б." ЕООД е следвало да установи положителните факти на формираната по елементи себестойност на продуктите, при изработването на които се влагат внесените стоки, и съответно заплатените за крайните такива роялти такси. Доказателства за формиране на цената не са представени, поради което е било налице основанието за прибавяне на съответните роялти такси по реда на пропорционалното разпределение съгласно чл. 158, § 3 от Регламент № 2454/93 г. Оспореното пред АС - гр. В. решение на Началника на Митница - В. в тази връзка е законосъобразно. Поради всичко гореизложено и като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Началника на Митница - В., съдът е постановил неправилно решение, постановено в противоречие със закона, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на "К. Б." ЕООД срещу решение № 32 - 68030 от 12.03.2016 г., потвърдено с решение № Р - 212 от 15.04.2016 г. на Директора на Агенция "Митници". Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, а искането на ответника по касация в тази връзка като неоснователно не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение