Решение № 6304 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 724/2010 г.

Решение № 6304 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 724/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от "Валди"-ЕООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Стайков срещу решение № 61 от 23.11.09 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 4652/09 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 20003595 от 04.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с решение № 1617/21.09.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилни са изводите на съда за това, че при извършването на ревизията не са допуснати процесуални нарушения. Безспорно е установено по делото, че са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Доставчикът е начислил данъка в счетоводството си като задължение към бюджета при спазване изискванията на чл. 55, ал. 6 от закона. Налице са договорни отношения между него и ревизираното дружество и пълно и реално изпълнение на доставките. Неизпълнението на законовите изисквания за признаване правото на данъчен кредит от страна на предходните доставчици не е основание същото да се откаже на получателя по процесните доставки. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП - не изразява становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт № 20003595 от 04.04.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София-град, потвърден с решение № 1617/21.09.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"-София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 242 741.81 лв. и по фактури № № 383/03.05.05 г., 520/15.06.2005 г., 525/04.08.05 г. и 528/17.08.05 г., издадени от "ВАЛЕКС"-ООД на основание чл. 65, ал. 4,. т. 4 и ал. 5, както и на основание чл. 6 от ЗДДС , поради непредставяне на доказателства, установяващи реалното осъществяване на доставките. За да отхвърли жалбата на срещу РА, съдът е приел следното: Предмет на доставката по фактура № 383/03.05.2005 г. е ремонт на ж. п. вагони тип "Хопердозатор" - 10 бр. и на дизелов локомотив серия 55 № 213 - 1 бр. /собственост на "Валди"-ЕООД/, съгласно Допълнително споразумение № 2/05.04.05 г. към Рамков договор от 27.10.2004 г. и констативни протоколи № № 01 и 02 от 03.05.05 г., а по фактура № 520/15.06.2005 г. предмет на доставката е ремонт на ж. п. вагони тип "RGS" 10 бр. /собственост на "Валди"-ЕООД/, съгласно сключен договор от 15.05.05 г. и констативен протокол № 1/15.06.05 г. В констативните протоколи са описани конкретно извършените ремонтни работи, по отношение на които органът по приходите е приел, че не могат да бъдат извършени от специалисти в съответната област, с каквито е установено в хода на ревизията, че доставчикът не разполага. Доставчикът не е посочил къде е извършен ремонтът, а същият може да бъде извършен само в специални помещения, оборудвани за релсови превозни средства, т. е. включващи наличие на релсов път или на открито, но при наличието на същото специално оборудване. Представено е само доказателство за наета складова база под наем, съгласно сключен договор от 10.01.04 г. с "Агро-резерв"-ООД, където според декларацията на управителя и представляващ дружеството-доставчик са съхранявани строителни материали и вложените материали във връзка с ремонта по фактура № 383/03.05.05 г. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, установяващи реалното осъществяване на ремонтните работи от доставчика, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по тези две фактури. Предмет на фактура № 525/04.08.05 г. е доставка на части за локомотив. Предходен доставчик е "Фън"-ООД по фактура № 210/26.08.05 г. Органът по приходите е приел, че не е доказана реалността на доставката между "Фън"-ООД и "ВАЛЕКС"-ООД, както и процесната доставка между "ВАЛЕКС"-ООД и "Валди"-ЕООД. От страна на "Фън"-ООД не са представени поисканите обяснения и доказателства, установяващи реалността на доставката по издадената от това дружество фактура, както и за начисляването на данъка по нея. Предмет на фактура № 528/17.08.05 г. е доставка на локомотив серия 55 № 242. Установено е, че локомотивът е закупен от "Унитранс"-ЕООД по фактура № 113/25.08.05 г. с данъчна основа 20 000 лв. След което на същия е извършен ремонт от "Фън"-ООД. Във връзка с извършения ремонт "Фън"-ООД е издало на "ВАЛЕКС"-ООД 4 фактури, по които ДДС е в размер на 100 120 лв. Разходите по тези 4 фактури участват при формиране себестойността на данъчната фактура № 528/17.08.05 г., по която ДДС е в размер на 106 120 лв. От страна на "Фън"-ООД не са представени поисканите обяснения и доказателства, установяващи реалността на доставката и начисляването на данъка, поради което данъчният кредит е отказан в размер на 100 120 на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 65, ал. 5 от ЗДДС . Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо отд., неоснователен е доводът на касатора, че при продължаването на срока на ревизията са допуснати съществени процесуални нарушения, в резултат на което същата е продължила след сроковете по чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК и събраните в този период доказателства не следва да се обсъждат и да се вземат предвид. Ревизията е възложена със заповед № 2467/31.08.06 г. и в същата е посочено, че следва да приключи до 31.10.06 г. Със заповед № 3160/01.11.06 г. срокът е продължен до 11.12.06 г. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, срокът за извършване на ревизията е до 3 месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Заповед № 2467/31.08.06 г. е връчена на 11.09.06 г. Следователно 3-месечният срок изтича на 11.12.06 г. Със заповед № 3595/08.12.06 г. срокът е продължен до 11.01.07 г. в изпълнение изискването на чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Неоснователен е и касационният довод, че в РА липсват мотиви. Действително мотивите на РА са кратки, но както е посочил административният съд, мотивите са изложени в РД, а съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, същият се прилага към РА като неразделна част от него. По отношение на доставката по фактура № 383/03.05.2005 г. в хода на ревизията е констатирано, че ревизираното дружество е изнесло в Гърция ж. п. вагони тип "Хопердозатор" - 10 бр. и на дизелов локомотив серия 55 № 213 - 1 бр. По отношение на фактура № 520/15.06.2005 г. с предмет на доставката ремонт на ж. п. вагони тип "RGS" 10 бр. в касационното производство се представят доказателства за извършен износ, контролни карти за балансиране на вагоните и други доказателства. Тези доказателства установяват обстоятелството, че е извършен ремонт на посочените ж. п. вагони и дизелов локомотив. Спорен обаче по делото е въпросът за това дали именно доставчикът, издал процесните две фактури, е извършил ремонтът. Приетото от органа по приходите и от съда, че описаните в констативните протоколи ремонтни работи не могат да бъдат извършени от работниците, с които дружеството-доставчик разполага, а от специалисти в съответната област, както и че може да бъдат извършени само в специални помещения, оборудвани за релсови превозни средства, т. е. включващи наличие на релсов път или на открито, но при наличието на същото специално оборудване, доказателства във връзка с което не са представени, са правилни. При тези констатации и при така събраните в хода на ревизията доказателства, жалбоподателят, който претендира правото на данъчен кредит и твърди положителният факт на реалното осъществяване на ремонтните услуги следваше чрез изслушването и приемането на заключение, изготвено от експерт в съответната област, да установи необходимо ли е действително посоченото оборудване, както и могат ли ремонтните услуги да бъдат извършени от работници, неразполагащи със специални познания, каквито дружеството-доставчик има назначени по трудови договори. Отделно от това, да установи какви части са били необходими за извършването на ремонтните работи и разполагал ли е доставчикът със същите като заведени по стоковите им сметки, съответно - изписани ли са те като вложени в ремонтите. След като тези факти са останали недоказани в хода на съдебното производство, правилно съдът е потвърдил РА в тази част. Следва да се отбележи също така, че обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВАС на първоначалното решение. Не са ангажирани в хода на съдебното производство и доказателства във връзка с реалното осъществяване на доставката на части за локомотив по фактура № 525/04.08.05 г. Не е установено, че действително доставчикът е разполагал с тези части и че ги е предал на жалбоподателя, съответно - доказателства за това, че получаването им и изписването им е намерило счетоводно отражение в счетоводствата и на двамата, както и доказателства за последващата им реализация. По тези три фактури начисляването на данъка от доставчика и отразяването му в неговото счетоводство като задължение към бюджета по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС не е било спорно. Правото на приспадане на данъчен кредит не е отказано, поради липсата на тази законова предпоставка. По отношение на фактура № 528/17.08.05 г. реалността на доставката на локомотив серия 55 № 242 е установена. Данъчният кредит е отказан на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС . Според чл. 65, ал. 4, т. 4, органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.