Решение № 3948 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2009 г.

Решение № 3948 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12537/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Василева, против решение № 1159 от 30.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2881/2008 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХХI състав, с което е отменена негова заповед № 047 от 11.07.2008 г. и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - неправилно конституиране на ответника в лицето на заместник-кмета на община Варна, а самата община като заинтересована страна, необсъждане на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза от която е видно, че правилната оценка е дори по-ниска от тази определена от общината. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Цанка Стоянова Щок, чрез пълномощника си адв. Стратиева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Община Варна, Николай Павлов Николов, Бисер Павлов Николов и Иван Стоянов Иванов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, по оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - неправилно конституиране на ответника. Сочи, че решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в същата съображения, а във връзка с неправилно приложение на материалния закон, констатирано при служебната проверка на оспореното решение, извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК. Производството пред Варненския административен съд, се е развило по жалба подадена от Цанка Стоянова Щок, против заповед № 047 от 11.07.2008 г., издадена от заместник-кмета на община Варна, действащ при делегирани правомощия от кмета на община Варна, с която е одобрена, на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, оценката на част от имот № 322 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание "Ваялар", землището на гр. Варна, възлизаща на 401 кв. м, в размер на 7720.77 лв., определена на основание чл. 90 от глава седма на ППЗДС от 2006 г. В жалбата са развити основно доводи, че процесната част от 401 кв. м, е следвало да бъде отредена на жалбоподателката и брат й - Иван Стоянов Иванов (конституиран като заинтересованата страна), тъй като целият имот № 1626 по кадастралния план на местността "Ваялар" е бил собствен на техните родители - Стоян Иванов Георгиев и Донка Георгиева Георгиева. Имотът подаден в имот № 322 по ПНИ, като 600 кв. м от него за изкупени от ползувателите, но разликата от 401 кв. м - процесната част, следва да им бъде отредена, на основание § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е повече от 250 кв. м и може да бъде обособена в самостоятелен парцел. Сочат се доводи, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като оценката е извършена извън тримесечния срок от влизане в сила на ПНИ, същата е занижена, в заповедта не е посочено на кого следва да бъде заплатена определената стойност на имота. От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът правилно е установил фактическата обстановка. Безспорно е установено, че административното производство е започнало по искане, подадено от Бисер Павлов Николов - молба от 19.10.2007 г., в която е поискано изкупуване на 401 кв. м, от имот № 322 по ПНИ, който имот е отреден с влезлия в сила ПНИ на него и брат му Николай Павлов. Същите се легитимират като собственици - приобретатели на част от имота, възлизаща на 600/1000 ид. ч., целият от 1000 кв. м, които са придобили по силата на дарение от техните родители, последните ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За започналото административно производство са уведомени наследниците на Стоян Иванов Георгиев и Донка Георгиева, както и Елена и Мара Узунови. Оценката е определена по реда на чл. 90 от ППЗДС, приет 2006 г. и е на стойност от 7720.77 лв., като е одобрена със процесната заповед. Безспорно е също така, че имот № 1626 по КП на местността "Ваялар" е идентичен с имот № 322 по ПНИ, който както се посочи е влязъл в сила за този имот. По отношение претендираната част от имота, с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен иск за собственост предявен от Иван Стоянов Иванов против Николай и Бисер Павлови. Иван Стоянов Иванов се легитимира като единствен възстановен собственик по земеделска реституция върху реална част от имот № 1626, претендирана в размер на 386 кв. м по иска за собственост. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, съгласно заключението на която оценката на процесната част от имота, определена по реда на ППЗДС от 1996 г. възлиза на 1203 лв. При тези данни съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма, при наличие на всички реквизити по чл. 59 от АПК, но при допуснати в хода на административното производство нарушения, които са съществени. На първо място съдът е посочил, че макар адресите на Цанка Щок и Иван Стоянов Иванов да са били известни, е пристъпено към уведомяването им за административното производство по реда на чл. 26, ал. 2, във вр. с чл. 61, ал. 3 от АПК - чрез публикация в интернет сайта на общината, което е равно на липса на уведомяване. Това е довело до непредставяне на доказателства от страна на жалбоподателката, която би могла да противопостави възражение, че не е страна в материалното правоотношение, съответно заповедта би имала друг адресат, а не страна, която не се легитимира като собственик на имота. Издаването на заповед, в полза на страна, която не е страна по материалното правоотношение прави заповедта незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалния закон. Нормата на § 4л, във вр. с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ еднозначно регламентира лицата, на които се дължи заплащане на придобитата по реда на § 4а от ЗСПЗЗ земя - това си лицата, на които е възстановена собствеността върху имота. Издавайки заповед в полза на лице, което не е собственик, административният орган е нарушил закона и актът следва да бъде отменен. Съдът е приел, че преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, като при него се установи лицето, което е възстановен собственик на имот № 322 по ПНИ, като се съобрази и силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по иска по чл. 108 от ЗС и с оглед това се прецени кръга на заинтересованите лица в административното производство. По тези съображения съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката за ново произнасяне. Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. При категоричните данни по делото, че жалбоподателката не се легитимира като собственик с възстановени права на собственост върху процесния имот, жалбата на същата е неоснователна и неправилно е била уважена. Цанка Щок се легитимира като възстановен собственик - решение № 80 от 23.06.1993 г. на ПК Варна, на имот, представляващ овощна градина от един декар, възстановен в стари реални граници, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Траката", включващ имот пл. № 1631 и част от имот пл. № 1630 при описани граници по кадастралния план на местността от 1988 г. Посочените имоти не са идентични с имот № 322 от ПНИ, за част от който е претенцията на жалбоподателката. Като собственик с признати права върху имот № 322, идентичен с имот № 1626 по кадастралния план на местността се легитимира братът на жалбоподателката - Иван Стоянов Иванов - решение на ПК № 80 от 23.06.1993 г. Същият обаче не е оспорил заповедта на оценка на частта от посочения имот пл. № 322 по ПНИ. При положение, че жалбоподателката не е собственик, с актът не се засягат правата й и жалбата е неоснователна. Освен това за административния орган липсва задължение да я включи в кръга на заинтересованите лица, съответно да й съобщи издадения акт. Независимо от това, същата е посочена като заинтересована страна и е уведомена за административното производство, както и е съобщена и заповедта за оценка. Липсва нарушение по отношение жалбоподателката. Против посочването на други лица като заинтересовани страни - облагодетелствани от акта, може да възрази Иван Иванов, тъй като по този начин се засягат правата му да получи пълната сума по оценката, но не и лице, което не притежава материално право върху имота. Впрочем неоснователно съдът е приел, че съобщаването е нередовно като извършено по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК. От самите признания на жалбоподателката, както в жалбата, така и в течение на производството, същата е с настоящ адрес в чужбина, като не е пребивавала на постоянния си адрес в България, от който всички съобщения са се връщали с отбелязване, че лицето не ги е потърсило. При това положение правилно административният орган е приложил нормата на чл. 61, ал. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че актът е ненадлежно съобщен или не е съобщен, това има отношение към допустимостта на жалбата, но не и към правилността на оспорения административен акт. Неправилно също така съдът е приел, че жалбоподателката е адресат на акта, поради което несъбирането на доказателства, относно действителните материални права върху процесния имот, респективно липсата на такива права за жалбоподателката води до незаконосъобразност на акта. Жалбоподателката не е адресат на акта. Адресати на акта са лицата, по чието искане е започнало производството и които са задължени с акта да заплатят сумата, на която е оценена претендираната част от имота. В акта са посочени няколко лица като заинтересовани страни, за които актът е благоприятен, но в действителност заинтересована страна е само Иван Стоянов Иванов, който единствен се легитимира като собственик на процесната част. Посоченото безспорно е установено в производството, поради което без всякакво значение за материалното правоотношение е посочването на други лица в заповедта като трети лица, за които същият е благоприятен. Това не прави жалбата основателна, тъй като с посоченото не се засягат правата на жалбоподателката. След като не се засяга нейно материално право, тъй като тя не притежава такова върху имота, неоснователни са възраженията й, както по отношение отреждането на целия имот от 1000 кв. м на Николай и Бисер Николови, така и възраженията против конкретния размер на оценката. С акта не са засегнати нейни права, поради което жалбата е неоснователна. Извършената оценка биха могли да атакуват николай и Бисер Николови, както и братът на жалбоподателката, но същите не са го оспорили. Приемайки, че заповедта следва да бъде отменена, за да се издирват действителните бивши собственици на имота, съдът се е произнесъл плюс петитум. Впрочем подобен извод е и необоснован, тъй като безспорно е установено, че собственик по земеделска реституция е само заинтересованата страна Иван Стоянов Иванов. Постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна - безспорно е, че жалбоподателката не притежава права върху процесната част от имот № 322, то настоящият състав следва да се произнесе по същество като отхвърли предявената жалба като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение