Решение № 1976 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2018 г.

Решение № 1976 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10949/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по касационна жалба на Е. М. срещу Решение № 2366/10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 11504/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. П. в жалбата "несъгласие" с решението въвежда касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение. Ответникът- директор на Дирекция "Социално подпомагане- Красно село, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Миронова срещу Заповед №ЗСПД/Д-С-КС/374/21.07.2017 г. на директора на Дирекция "социално подпомагане"- Красно село, потвърдено с Решение № 22-РД 06-0172/11.09.2017 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане С.-град. Н. на административното производство е сложено с подаването от Е. М. на молба-декларация от с вх №ЗСП/ДІСІКС/374 от 30.06.2017 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП за "съдебни такси, държавни такси, адвокатски и др. " Към молбата-декларация не са приложени писмени доказателства. По повод заявлението, социални работници от Д"СП" – Красно село са посетили адреса, който е посочен като постоянен и настоящ на заявителката на [улица], но не са я намерили, тъй като тя не живее на този адрес. Д. адрес е неизвестен. Оставени са уведомления, но Миронова не се е явила за извършване на социална анкета в Дирекция "СП". Със Заповед № 23 СП/Д-С-КС/374/21.07.2017 г. на директора на дирекция "СП" – Красно село е отказана еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП с мотив, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Посочено е, че не е осъществена социална анкета, тъй като лицето не живее на настоящия си адрес, съвпадащ с постоянния такъв и е с неустановено местоживеене. Не са представени документи в подкрепа на твърдението, че е налице нужда от исканата помощ. С Решение № 22-РД06-0172/11.09.2017 г. на директора на РДСП- С., заповедта за отказ е потвърдена. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният с жалбата административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. На база на правилно установените факти по спора, съдът е обосновал тезата, че на Миронова правилно е отказана търсената помощ поради възпрепятстване на извършването на социална анкета и липса на инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда от пороци и е постановено при правилно прилагане на нормативната уредба. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е нужно да бъдат преповтаряни. Обосновано, въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон, решаващият съдебен състав е формулирал правилен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Администрацията правилно е отказала търсената еднократна помощ по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за социално подпомагане, с оглед констатираните пречки от страна на заявителката за установяване наличието на предпоставките по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, обуславящи отпускането й. Преценката на административния орган досежно отказа да отпусне исканата социална помощ е обусловена от създадените препятствия от страна на жалбоподателката да бъде извършена от социалните работници (два пъти посетили посочения адрес- на 04.07.2017 г. и на 10.07.2017 г.) изискуемата съгласно чл. 27, ал. 1 ППЗСП социална анкета (по смисъла и съгласно изискванията на § 1, т. 1 от ДР на ЗСП), като след второто уведомление тя не се е явила за справка в Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село(т. е. в случая е налице хипотезата на чл. 27, ал. 5 ППЗСП, посочена от директора като правно основание в заповедта). Извън горното, анализът на събрания доказателствен материал налага извод, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 16, ал. 1 ППЗСП за подпомагане на Е. М., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане на еднократна помощ веднъж годишно за инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, инцидентно - в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот на молителя, излизащи извън рамките на обичайните му разходи. Еднократната помощ по цитираната разпоредба е само правна възможност (а не безусловно законово право!) за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, каквито обстоятелства, към момента на извършване на преценката от административния орган, не са били налице. В молбата-декларацията заявителката е посочила като фактическо основание за искането за отпускане на търсената социална помощ - " за съдебни такси, държавни такси, адвокатски и др. ", което не е основание и предпоставка за отпускане на еднократна помощ по смисъла на разпоредбата по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП. Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Е. М. отпускане на процесната социална помощ. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,