Решение № 4264 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10167/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от П. Петков срещу решение 5492/31.08.2022 г., постановено по адм. д. 10999/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на П. Петков срещу ревизионен акт Р-22220221006997-091-001/14.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "БГ публика" ООД, е установена отговорността на П. Петков в качеството му на управител на търговското дружество за задълженията на дружеството по ЗДДС общо в размер на 20 671, 34 лв. и за корпоративен данък в размер на 11 385, 41 лв., заедно с начислените лихви в размер на 19 155, 36 лв., потвърден с решение 1645/17.10.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за възлагане на ревизия Р-22220221006997-020-001/10.12.2021 г., издадена от началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на П. Петков за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК, в качеството му на управител на "БГ публика" ЕООД за задължения на дружеството за по ЗДДС за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.12.2015 г. 30.06.2017 г. На ревизираното лице, в съответствие с чл. 113, ал. 2 от ДОПК, е връчен екземпляр от заповедта за възлагане на ревизия. Със заповедта за възлагане на ревизия, в съответствие с чл. 113, ал. 1 от ДОПК, са определени данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, т. 2-5 от ДОПК, ревизиращите органи по приходите, срокът за извършване на ревизията. Изготвен е ревизионен доклад Р-22220221006997-092-001/03.06.2022 г., същият е връчен на ревизираното лице, съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила с издаването на ревизионен акт Р-22220221006997-091-001/14.07.2022 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "БГ публика" ЕООД, е установена отговорността на П. Петков за задължения на дружеството за данъци по ЗКПО и ЗДДС. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган, който с решение 1645/17.10.2022 г. е потвърдил ревизионния акт. В хода на ревизионното производство е установено, че за процесните периоди П. Петков е управител на "БГ публика" ЕООД. Основание за ангажиране на отговорността на лицето са установените с ревизионен акт Р-16001618002233-091-001/15.11.2018 задължения на БГ публика ЕООД. Декларираният от дружеството резултат е променен поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от търговски дружества, посочени в ревизионния акт. Предвид констатациите в частта по ЗДДС е обоснован и извод за липса на доказателства за документално обосновани разходи по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Ревизионният акт е влязъл в сила, установените задължения общо в размер на 109 148, 35 лв. не са внесени в републиканския бюджет, за събирането им е образувано изпълнително дело. При преглед на банковите извлечения на дружеството е установено, че от банковата сметка на дружеството в ТБ ПИБ АД за периода 2015 г. 2017 г. са изтеглени в брой от управителя П. Петков общо 161 640 лв., като за 2015 г. са изтеглени 13 000 лв., за 2016 г. са изтеглени 85 380 лв., за 2017 г. са изтеглени 63 260 лв. Установено е също така, че от банковата сметка на дружеството в ТБ Прокредит банк АД през 2015 г. са изтеглени от П. Петков още 4480 лв. Органите по приходите са установили, че когато клиент извърши плащане по фактура по някоя от двете банкови сметки на дружеството, веднага в същия ден или най-късно на следващия ден, почти цялата сума е теглена в брой от П. Петков. Разгледано е и движението по банковите сметки на физическото лице П. Петков. Установено е, че се извършва захранване на личната сметка на лицето в ТБ ПИБ АД след като на същите дати или в предходни дни лицето е изтеглило парични средства от банковата сметка на дружеството в ТБ ПИБ АД. Органите по приходите са приели, че не са установени доказателства, от които да следва, че средствата от банковите сметки на дружеството са използвани за стопанската му дейност. Обстоятелството, че П. Петков се е разпоредил с тези средства като е плащал покупки в брой за лично потребление и е внасял теглени в брой суми по собствената си сметка е обосновало изводите на органите по приходите за наличие на недобросъвестно поведение. Органите по приходите са приели, че е налице и причинно-следсвена връзка между недобросъвестните действия на П. Петков и последиците от тях, а именно невъзможността да се съберат дължимите от търговското дружество публични задължения. Направен е извода, че с осъществените тегления на парични средств и плащане по банков път на стоки за лично потребление, от страна на П. Петков е извършено скрито разпределение на печалбата на дружеството по смисъла на §1, т. 5, б. а от допълнителните разпоредби на ЗКПО. С ревизионния акт е установена отговорност за невнесени задължения за ДДС в размер на 20 671, 34 лв. и за корпоративен данък в размер на 11 385, 41 лв. и лихви общо в размер на 19 155, 36 лв. При осъществен контрол за законосъобразност на ревизионния акт, с решение 5492/31.08.2023 г., постановено по адм. д. 10999/2022 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на П. Петков срещу ревизионен акт Р-22220221006997-091-001/14.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на "БГ публика" ЕООД, е установена отговорността на П. Петков. Съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на П. Петков за задълженията на търговското дружество. Приел е, че П. Петков е извършил разпореждане с имущество и парични средства, собственост на търговското дружество, като по този начин умишлено е поставил в невъзможност дружеството да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. Решението е правилно. При правилно установени факти първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. В касационната жалба не се съдържат оплаквания относно установените от първоинстанционния съд факти. Не се оспорва обстоятелството, че за процесните периоди П. Петков е бил управител на търговското дружество. Не се оспорва установения факт, че с влязъл в сила ревизионен акт на дружеството са установени задължения за ДДС и за корпоративен данък по ЗКПО. Не се оспорва установения факт, че за периода 2015 г. 2017 г. от банковата сметка на дружеството в ТБ ПИБ АД от П. Петков са изтеглени суми общо в размер на 161 640 лв. Не се оспорва установеното обстоятелство, че от движението по банковите сметки на лицето е установено, че е извършвано захранване на личната сметка на П. Петков след като на същите дати или в предходни дни лицето е изтеглило парични средства от банковата сметка на търговското дружество. Не са установени също така доказателства, от които да може да се направи извод, че изтеглените от банковите сметки на дружеството средства са използвани за извършваната от него независима икономическа дейност. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК предпоставят, че посоченото за солидарно отговорно лице трябва да има качеството на управител или член на орган на управление на юридическото лице длъжник за невнесения ДДС, и в този смисъл може да се смята за участник във вземането на решения в това юридическо лице. Посоченото за солидарно отговорно лице трябва недобросъвестно да е извършило плащания от имуществото на юридическото лице, които може да се окачествят като скрито разпределение на печалбата или дивидент, или да е отчуждило цялото или част от имуществото на юридическото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Трябва да е налице причинно-следствена връзка между недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице и неспособността на юридическото лице да плати ДДС, за който е лице платец. Обемът на солидарната отговорност е ограничен до сумата, с която е намаляло имуществото на юридическото лице поради недобросъвестно извършените действия. Тази отговорност се реализира само субсидиарно когато се окаже невъзможно дължимите суми на ДДС да се съберат от юридическото лице. По делото съществуват обстоятелства, които несъмнено се установяват от събраните по делото доказателства и по които страните не спорят това са обстоятелствата на установени публични задължения на "БГ публика" ЕООД за ревизираните периоди и обстоятелството, че за ревизираните периоди управител на търговското дружество е П. Петков. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява обстоятелството че дружеството има изискуеми публични задължения за данъци. От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че в периода на формиране на тези задължения, управител на търговското дружество е П. Петков. Установява се също така невъзможността да се съберат дължимите суми от юридическото лице. За неизплатените публични задължения е било образувано изпълнително дело. Следователно са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК за процесните периоди лицето е управител на търговското дружество, за процесните периоди дружеството има неизплатени данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество. Подлежи на изследване въпроса дали може да се направи извода за недобросъвестно извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Доколкото органите по приходите не са установили обстоятелства на недобросъвестно извършени плащания в натура, както и отчуждаване на имущество на търговското дружество по цени, значително по-ниски от пазарните, това са обстоятелства, които тази съдебна инстанция не следва да изследва. Обстоятелството, на което основават изводите си органите по приходите и което подлежи на изследване от тази съдебна инстанция е това дали е налице отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или пък недобросъвестно извършени плащания в пари от имуществото на търговското дружество, представляващо скрито разпределение на печалбата. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на тази предпоставка за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Изводите си съдът съобразява и с нормата на § 1, т. 5, б. "а" от ЗКПО, съгласно която скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Установява се, че П. Петков е изтеглил от сметките на търговското дружество в ТБ ПИБ АД сума в размер на 161 400 лв., като не е установено обстоятелството тази сума да е била използвана за независимата икономическа дейност на търговското дружество. Следва извода, че е налице скрито разпределение на част от имуществото (печалбата) на търговското дружество, чрез плащане на парични суми на неговия управител, който е знаел за въпросните публични задължения на представляваното от тях дружество и до последствията, които ще настъпят от това невъзможност на задълженото дружество да плати задълженията си за данъци и задължителни осигурителни вноски. Следователно е налице и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банковите сметки на дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглените суми. При това положение се обоснова извод, че средствата изтеглени от сметките на дружеството по същество представляват именно "скрито разпределение на печалбата", който не е свързан с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като не се обосновава спор по това, че решенията за управление на дружеството са вземани от управителя на дружеството, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. Налице е и втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице. По отношение на третата и четвъртата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка, представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряката последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. В съдебната практика без противоречия се приема, че съставът на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на субекта на отговорността и несъбирането на данъчните задължения на дружеството. Тоест следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не се представиха доказателства тези разходи да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. П. Петков несъмнено е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия. Доказан и осъществен е и четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно "недобросъвестност" при извършване на действията от оспорващия. При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира, съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестност е налице. Ревизионният акт е законосъобразен и в частта му на начислените лихви. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. Съгласно чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Съобразно мотивите, съдържащи се в решение на Съда на Европейския съюз от 13 октомври 2022 г., по дело С-1/21, член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва де се тълкуват, в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени с разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 4746, 96 лв. При съобразяване на направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение