Решение № 5468 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Волф АД със седалище и адрес гр.София против решение № 37741 от 14.11.2025г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 7563/2025г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки.Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е Решение №1040-21-407 от 26.06.2025 год., издадено от директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора против Задължителни предписания № ЗД – 1-21-01887484 от 15.04.2024 год. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – София град, с което му е вменено задължение да заличи данните ,подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 КСО за лицето Н. П. Н. за периода 01.04.2014-31.12.2023г с вид осигурен 92,декларация образец № 1. Съдът е уведомил осигуреното лице Н. за правото му да подаде жалба срещу административния акт,но същият не е сторил това.Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Волф АД. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че административното производство е започнало служебно, по повод писмо с вх. № 4022-21-525 28.03.2024 г. от ТП на НОИ – Варна, съдържащо искане за извършване на проверка на осигурителя “ВОЛФ” АД относно достоверността на издадено Удостоверение за осигурителен стаж Обр. УП - 3 № 11 от 05.03.2025г. на Н. П. Н. с вписана втора категория труд на основание чл. 2, т. 26 от НКТП, с искане да се уточни член от екипажа на какъв кораб е бил той и вида на превозвания товар за периода от 01.04.2014г. до 01.01.2024г. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № КП-5-21-01887462/15.04.2025г. Въз основа на събраните доказателства е прието, че Н. П. Н. е сключил Трудов договор № 120/01.04.2014 г. на основание чл.70, ал.1 във връзка с чл.68, ал.1, т. 1 от КТ с “ВОЛФ” АД за длъжност “Моряк” на пълно работно време. Със Заповед № 253/29.12.2023 г. на основание чл. 325. ал. 1. т. 1 от КТ трудовото правоотношение е прекратено на 01.01.2024г. При извършената проверка в информационната система на НОИ е установено, че на 01.04.2014 г. осигурителят е подал уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключения трудов договор и на 01.01.2024 г. за неговото прекратяване. Прието е за установено още, че за периода от м.04.2014 до м. 12.2023 г. (вкл.) на служителя е начислено и изплатено трудово възнаграждение. Във връзка с установяване на качеството морско лице е събрана е длъжностната характеристика за длъжност: “Моряк”, с код по НКПД 83502006, която е била връчена на служителя срещу подпис, събрано е свидетелство за регистрация от Малтийския регистър за моторна яхта тип “AGATHA”, сертификат за минимален екипаж за яхтата, списък с екипажа на яхтата, сред който на длъжност помощник-механик фигурира Н., както и свидетелство № 1352 за завършен курс със специална подготовка и придобита правоспособност “Моряк - камериер” от 29.04.1999 г. без посочен срок на валидност. При анализ на представените документи е направен извод, че лицето няма качеството „Морско лице“ по смисъла на КСО, като не е посочено кое точно изискване на закона се приема за неизпълнено. Въз основа на констатацията, че Н. не е имал качеството „морско лице“ за обсъждания период на работа, на дружеството като осигурител са дадени процесните задължителни предписания. Със задължителни предписания № ЗД – 1-21-01887484 на касатора е указано да заличи подадените с декларация образец № 1 данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с код за вид осигурен “92" (за морските лица) за лицето Н. П. Н. за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2024 г./вкл./, както и да подаде декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” съгласно Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. в съответната ТД на НАП по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за посоченото в предписанието лице за периода от 01.04.2014 г. до 31.12.2024 г.вкл. с код за вид “01” (приложим за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове). С Решение № 1040-21-407/26.06.2025г. на Директора на ТП на НОИ София - град подадената по административен ред жалба е отхвърлена. В рамките на съдебното производство са представени свидетелство за правоспособност „Моряк – камериер“ от 29.04.1999г., издадено от Държавна инспекция по корабоплаване на Република България, удостоверява, че Н. е завършил успешно курс със специална подготовка в периода 28.12.1998г. – 07.03.1999г. по одобрена от Държавна инспекция по корабоплаване програма (във версията на английски: Специална професионална подготовка на морски лица). Квалификацията “Seaman–Steward” удостоверява подготовка за длъжности като: камериер (steward), помощник в корабната кухня, обслужващ персонал на търговски или пътнически кораби. Свидетелството е без срок на валидност. Издадено е при действието на НАРЕДБА № 6 от 31.08.1988 г. за компетентност на морските лица в Република България, отм. с НАРЕДБА № 6 от 3.08.1999 г. за компетентност на морските лица в Република България. Представено е свидетелство за правоспособност на името на Н., издадено от Република България чрез Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за водач на кораб до 40 бруто тона, плаващ по море, с дата на издаване: 18.03.2019 г. и валидно до 18.03.2029 г. Това свидетелство удостоверява, че притежателят му е квалифициран да командва морски кораб до 40 бруто тона (GT), включително яхти и малки търговски съдове, съгласно Наредба № 6 за компетентността на морските лица и изискванията на STCW Конвенцията. Н. притежава моряшки паспорт, издаден 21.05.2019г. със срок на валидност 21.05.2024г., както и моряшка книжка, издадена от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на 11.10.2013 г. със срок на валидност до: 11.10.2023 г., в която се съдържа един запис – за записване на „Агата“ като моряк на 11.10.2013г. Съставът на АС-София град приел,че оспореното решение представлява законосъобразен административен акт,издаден от компетентен орган в предписаната за това форма,съдържащ мотиви за волеизявлението на органа и отговарящ на целта на закона,поради което и с обжалваното понастоящем решение отхвърлил жалбата на Волф АД против него. За да се произнесе настоящият състав на Върховния Административен съд приема следното: Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5а от ДР на КСО "Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. От друга страна яхта „Агата“ следва да се разглежда като морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз. Н. е бил включен като част от екипажа на яхтата като помощник механик, а не като моряк, на каквато длъжност е назначен с трудов договор и каквато длъжност е изпълнявал. Затова правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице хипотезата, предвидена в закона: Н. не е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб. Той е изпълнявал длъжност различна от тази, на която е посочен като част от екипажа на „Агата“ – назначен е като моряк, а не като механик, като какъвто е бил част от екипажа на кораба. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В разглеждания случай спрямо назначеното от касатора осигурено лице Н. липсват данни същият да е полагал труд като морско лице по смисъла на §1 т.5а от ДР на КСО. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност,като моряк,нито като механик на яхтата притежавана от дружеството касатор. Ето защо за периода 2014-март 2019г правилни са изводите на първоинстанционния съд,че Н. не притежава квалификация да заема длъжността „моряк“ съгласно притежаваното от него удостоверение от 1999г.За следващият период от трудовия му стаж март 2019-декември 2023г отново се потвърждават изводите на органите по осигуряването за липса на квалификация за заемане на длъжността моряк и респективно за наличието на обстоятелството морско лице спрямо Н..Съгласно чл.4 ал.2 от НАРЕДБА № 6 от 5.04.2012 г. за компетентност на морските лица в Република България „Морските лица, които ще работят на морски кораби или кораби за спорт и развлечение, използвани с търговска цел на море, преминават допълнителна подготовка в зависимост от заеманата длъжност съгласно приложение № 1. Допълнителната подготовка може да бъде включена в образователната програма по морски специалности или премината в отделен курс. Допълнителната подготовка се удостоверява с издадено от ИАМА свидетелство“. Такова свидетелство Н. няма,като доказателства за това не са представени нито в административното,нито в съдебното производство, поради което за целия период на работа на борда на яхтата „Агата“, поради липсата на последното посочено в нормата на § 1, т.5а КСО свидетелство, той няма качеството на морско лице по смисъла на § 1, т. 5а от КСО. Ето защо и Н. се явява извън кръга на лицата по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и некоректно подаваните за него данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд – София град е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на юридическото лице към което се числи ответника по спора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,