Решение № 1481 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6450/2007 г.

Решение № 1481 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6450/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК /отм./. Образувано е по касационни жалби на Л. И. Д., П. Б. Д. и Х. Д. В. срещу решение № 732 от 21.04.2007 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, IX състав, постановено по в.гр. д. № 1* от 2005 г., с което е отменено решение № 5 от 22.02.2005 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 5*от 2002 г. и вместо него е постановено решение за осъждане на Л. И. Д. и П. Б. Д. да отстъпят собствеността и предадат на Е. А. Н. владението върху апартамент № 10/55, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, находящ се в гр. П., ул. "С" № 67, вх. Г, секция "Д", ет. 5 /4 жилищен/ в жилищен блок, построен в парцел ****УПИ/ I-жилищно строителство, кв. 3 по плана на гр. П. при граници: ап.11/57 на Б. и коридор, отдолу - ап.41 на Г., отгоре - ап. 71 на Н., ведно с принадлежащите общи части от сградата и от правото на строеж. В жалбата си ответникът Л. И. Д. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" от ГПК /отм./. Безспорно било установено, че към датата на сключване на предварителния договор за покупка на процесния апартамент, ищецът Е е бил женен, поради което неговата съпруга била задължителен и необходим другар по настоящото дело. Въпреки това тя не била конституирана като ищец по делото, което води до недопустимост на решението. Обстоятелството, че молбата на ищеца за конституирането на съпругата му, не е изпратена от съда за образуване на самостоятелно дело, представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това, съдът се е произнесъл по недопустим иск- претендирало се предаване на апартамент, находящ се във вход Т с площ от 108,12 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, а решението е постановено за апартамент, находящ се във вход Г, за който не е посочена площ, състоящ се от 2 стаи, хол и кухня. Не съвпадали и границите на апартамента, посочени в исковата молба и в нотариалния акт на касатора. Освен това, въззивният съд не взел становище по цялото направено от ответниците възражение за подобрения, като не се произнесъл за дължимите лихви към сумата, представляваща увеличената стойност на имота. На следващо място се твърди, че решението е неправилно, тъй като вписаната искова молба от ищеца срещу "КЗУ" ЕАД не можела да бъде противопоставена на касатора и постановеното решение по воденото от Е. Н. срещу "КЗУ" ЕАД д. нямало сила на присъдено нещо спрямо касатора. Това било така, тъй като в исковата молба по това дело е описан апартамент № 54, а касаторът е закупил ап.10/55 с друга площ и други граници и тъй като решението по делото между ищеца Н. и "КЗУ" ЕАД не е било вписано в 6-месечния срок и съгласно чл. 115, ал. 2 от ЗС вписването на исковата молба е загубило действието си. По делото въобще не била доказана идентичността на закупения от Н. и закупения от касатора апартамент- не бил представен архитектурен проект за изменение на номерацията на апартаментите, нито необходимите затова решения на МС и на Общинския съвет или документ, удостоверяващ че такъв архитектурен проект е бил разглеждан и одобрен. Не на последно място, съдът бил нарушил нормата на чл. 72, ал. 1, изр. 2 от ЗС, като не определил размера на дължимата сума за направените от касатора подобрения в имота към датата на постановяване на решението- експертизата, на която се е позовал съда била изготвена около година преди постановяване на решението. Поради това се моли решението на Пловдивския окръжен съд да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Касаторката П. Б. Д. твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Освен изложените от касатора Л. Д. доводи, П. Д. поддържа, че при постановяване на решението е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 134 от ГПК /отм./- били допуснати свидетелски показания за установяване изменение на архитектурния проект на сградата, в която се намира процесния апартамент, без да е имало доказателства, че такова изменение е било одобрявано и впоследствие загубено или унищожено не по вина на ищеца. В жалбата на касатора Х. Д. В.- трето лице помагач на ответниците по делото- се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като окръжният съд не се бил съобразил, че действа като въззивна инстанция и че предмет на разглеждане пред него са пороците на първоинстанционното решение. Съдът не е изложил мотиви защо счита, че следва да се отмени решението на първоинстанционния съд. Друго съществено процесуално нарушение било включването в доказателствения материал на незаверено доказателство /удостоверение № 9* от 19.01.2004 г./ и неправилното произнасяне на съда по оспорването на доказателствата по реда на чл. 154 от ГПК /отм./. Решението било необосновано, тъй като съдът изградил основните си правни изводи въз основа на оспорени доказателства, на показанията на св. С, които възпроизвеждали нейни спомени от преди 12 години и на частни документи, изготвени не по официалния ред, а за удобство на свидетелката. В срока по чл. 218г от ГПК /отм./ ответникът по жалбите и ищец по делото Е. А. Н. оспорва същите и моли решението на Пловдивския окръжен съд да бъде оставено в сила. Ответниците по жалбата и трети лица-помагачи по делото Л. И. В. и "К" ЕАД не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, като взе предвид изложените в жалбите основания за обжалване на решението, счита следното: Касационните жалби са допустими: Подадени са от легитимирани страни, преди изтичане на преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ и срещу акт на съда, който съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В тях се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения ревандикационен иск,съставът на Пловдивския окръжен съд е приел, че ищецът Е. А. Н. е собственик на процесния апартамент по силата на влезли в сила решения по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, постановени спрямо "КЗУ" ЕАД. Третите лица-помагачи Х. и Л. В. закупили този апартамент от "КЗУ" ЕАД, а ответниците Л го закупили от В. след вписването на исковата молба по заведеното от Н. срещу "КЗУ" ЕАД д. по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, поради което съгласно чл. 114, б. "б" от ЗС това решение имало сила и по отношение на тях. Приел е също така, че се касае да един и същ имот, въпреки различната номерация на апартаментите по предварителния договор на ищеца Е. Н. и по нотариалния акт на ответниците Д/ап.54 и ап. № 10/55/. От разпита на свидетелката С се установявало, че архитектурният проект на сградата е бил променен, поради което е изменена и номерацията на апартаментите в тази сграда. Налице било съвпадение между характеристиките на ап.54 по ценообразуването от 1990 г. и тези на ап.55 по ценообразуванията от 1996 г. и 1998 г., а именно етаж, вход, съдържание, изложение. Налице била и достоверна близост между площите на тези апартаменти и между принадлежащия към апартамента процент ид.ч. от общите части на сградата. Поради това съдът е приел, че предявеният от Е. Н. иск за ревандикиране на ап.10/55 е основателен и че е основателно направеното от касаторите Д. възражение за заплащане на направените от тях подобрения в апартамента в размер на 16 727 лв. Това решение е неправилно. При постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./, чл. 101 от ГПК /отм./ и чл. 134 от ГПК /отм./. На първо място, не е обсъдил и не се е произнесъл по същественото за спора възражение на ответниците, направено още пред първоинстанционния съд /в писмени бележки на адв. Г от 17.06.2004 г., представени преди даване ход на делото по същество пред Пловдивския РС в съдебно заседание на 08.02.2005 г./, че решенията по предявения от Е. Н. срещу "КЗУ" ЕАД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не могат да се противопоставят на ответниците, тъй като тези решения не са били вписани в посочения в чл. 115, ал. 2 от ЗС 6-месечен срок от влизането им в сила. Относно вписването или не на решения № 672 от 11.07.2001 г. по гр. д. № 88 от 2001 г. и № 543 от 29.07.2004 г. по гр. д. № 539 от 2002 г. на ВКС, Второ гр.отделение, с които сключеният между ищеца Е. Н. и "КЗУ" ЕАД предварителен договор от 22.12.1992 г. е бил обявен за окончателен, по делото не са били събрани доказателства, поради което ВКС не може да се произнесе по това възражение в настоящото решение /удостоверение № 1* от 3.05.2001 г. на Службата по вписвания при РС-Пловдив е с дата преди постановяване на горепосочените две решения на ВКС, а удостоверение от 19.03.2003 г. е с дата преди постановяване на второто решение на ВКС/. На второ място, в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 188, ал. 1 от ГПК /отм./ съдът не се е произнесъл и по възражението, че вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за апартамент № 54 не може да се противопостави на ответниците, които са закупили ап.10/55. По делото липсват доказателства и съдът не е взел становище по това, дали при вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД са били вписани не само номера на ап. 54, но и други негови индивидуализиращи белези /вид, предназначение, местоположение, площ и граници/, както изисква чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилника за вписванията и дали след изменението на архитектурния проект на сградата и промяната на номерацията на апартаментите в нея е било извършено допълнително вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Само след установяването на тези обстоятелства съдът е можел да направи обоснован извод затова, дали е налице вписване на исковата молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД именно за закупения от ответниците апартамент и съответно дали това вписване може да им се противопостави съгласно нормата на чл. 114, б. "б" от ЗС. На следващо място, в нарушение на процесуалните правила на чл. 134 от ГПК /отм./ съдът е основал извода си за идентичност на процесния апартамент № 54 с апартамента по нотариалния акт на ответниците под № 10/55 на извършено изменение на архитектурния проект на сградата, което е приел за доказано само въз основа на свидетелските показания на св. С. Тези свидетелски показания са били недопустими, тъй като по делото не са представени писмени доказателства за наличието на архитектурен проект за изменение на проекта на сградата и за загубването или унищожаването на този проект не по вина на ищеца. Действително, представено е удостоверение № 9* от 19.01.2004 г. на Директора на Дирекция "ОС и ЖП" в Община П., според което бившият ап. № 54 е описан в окончателното ценообразуване на апартаментите в блока като ап. № 55 след настъпили промени в архитектурния проект на сградата, но това удостоверение не е заверено по надлежния ред и поради това неправилно, в нарушение на чл. 101 от ГПК /отм./, е било прието от съда като доказателство по делото. По делото е прието и удостоверение № 9* от 9.02.2006 г. със същото съдържание като удостоверението от 19.01.2004 г. Истинността на съдържанието на това удостоверение, обаче, е оспорена от касаторите в съдебно заседание от 15.03.2006 г., а освен това в това удостоверение не е отбелязано, че архитектурният проект за изменение на първоначалния архитектурен проект на сградата е загубен или унищожен. В удостоверение № 940010176/1 от 10.02.2006 г. също няма такова отбелязване- посочено е само, че принципно в Дирекция "УРОС и ЖП" към Община П. не се съхраняват проекти на сгради и разрешения за строеж, без да е посочено къде се съхраняват тези проекти и дали архитектурните проекти за сградата, в която се намира процесния апартамент, са били унищожени или загубени. Обстоятелството, че архитектурните проекти на сградите не се съхраняват в Дирекция "Управление и разпореждане с общинска собственост и жилищна политика", сектор Център е потвърдено и от разпитаната пред въззивния съд свидетелка К, която работи в тази дирекция. Представено е и удостоверение изх. № 9* от 04.2003 г. на Дирекция "Устройствено планиране, архитектура и благоустройство" на Община П., според което в тази дирекция няма проектна документация за искания обект. В него също не е отбелязано, къде следва да се намира тази документация и дали тя е загубена или унищожена. Поради гореизложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК /отм./ решението на Пловдивския окръжен съд следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани допуснатите и описани по-горе съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като при необходимост назначи съдебно-техническа експертиза за издирване и проверка на архитектурните проекти на сграда и на друга намираща се в общината или в инвеститора на сградата документация /екзекутивни проекти за обектите в сградата, предвидени за изграждане след одобрението на първоначалния архитектурен проект, решения на Общинския съвет, акт № 16 на сградата, в който би могло да е констатирано наличие на одобрен архитектурен проект за изменение на първоначалния архитектурен проект на сградата и др./, от която би могло да се установи одобрявано ли е било изменение на първоначалния архитектурен проект на сградата, в която се намира процесния апартамент. Освен това следва да се назначи нова съдебно - техническа експертиза за стойността на извършените от ответниците подобрения в имота, които съгласно чл. 72, ал. 1, изр.2 от ЗС следва да бъдат оценени към датата на постановяване на съдебното решение. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на пето отделение на гражданска колегия