Решение № 3245 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2014 г.
ВАСII отделение24.03.2015 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Федерация "Български пациентски форум" София против разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 53, т. 3 и т. 4, чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97/19.04.2013 г., обнародвана в ДВ, бр. 40 от 30.04.2013 г. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд с касационна жалба подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Мотиви
Решение № 3245 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Федерация "Български пациентски форум" София против разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 53, т. 3 и т. 4, чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (Наредбата), приета с ПМС № 97/19.04.2013 г., обнародвана в ДВ, бр. 40 от 30.04.2013 г. Иска се отмяната поради приемането им при противоречие с материалноправните разпоредби и несъотвествие с целта на закона. Ответната страна Министерски съвет на Република България оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: По допустимостта на оспорването: Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на МС и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер-съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл. 186 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. Правният интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техните лични права и законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им (Тълкувателно решение № 2 на ВАС от 12.02.2010 г.). Дружеството жалбоподател извършва дейност свързана със защита на правата и интересите в сферата на здравеопазването и преди всичко с правото на достъп на пациентите до медицинска помощ и лечение. Затова то има правен интерес за оспорването на процесния подзаконов нормативен акт. По същество на спора: Съгласно § 10 ПЗР на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти е приета, същата се приема на основание чл. 261а, ал. 5 вр. с чл. 259, ал. 1, т. 4 и чл. 262, ал. 7 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Видно от така изброените изчерпателно законови разпоредби е, че на МС, действащ по предложение на министъра на здравеопазването, е делегирана компетентност да определи с наредба, както следва: 1. условията и правилата за регулиране на цените на лекарствените продукти, включени в ПЛС и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от държави членки чл. 261а, ал. 5 вр. с ал. 1 ЗЛПХМ/; 2. условията и правилата за регулиране на пределните цени на отпусканите по лекарско предписание лекарствени продукти при продажбата им на дребно /чл. 261а, ал. 5 вр. ал. 2/; 3. условията и цените за регистриране на цените на лекарствените продукти, които се отпускат без лекарско предписание; 4. условия и ред за утвърждаване, отмяна и изменение на фармако-терапевтични ръководства от Съвета /чл. 259, ал. 1, т. 4/; 5. условия и ред за предложения от МЗ и НЗОК за преразглеждане на включени лекарствени продукти в ПЛС /чл. 262, ал. 7/. Установява се, че по силата на § 10 ПЗР на Наредбата, същата се издава по прилагане на нормативен акт от по-висока степен - ЗЛПХМ, но само относно и във връзка с дадената от закона делегация относно отделни подразделения на закона, така както това е установено в приложимото правило на чл. 7, ал. 2 ЗНА. Съгласно чл. 6, т. 1 и т. 2 ЗНА, МС издава постановления когато приема правилници, наредби и инструкции и когато урежда съобразно законите, неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Лекарствената политика е част от държавната здравна политика. Същата попада в областта на изпълнителната дейност на МС, която му е възложена за ръководство и реализация с чл. 3, ал. 1 ЗЗ. С чл. 261а, ал. 5 ЗЛПХМ е уредена делегираната на МС компетентност да определи с наредба условията и правилата за регулиране на цените на ЛП по чл. 261а, ал. 1 от същия закон. Това са ЛП, включвани от Националния съвет по цени и реимбурсиране (Съвета), в ПЛС по чл. 262, ал. 1 ЗЛПХМ и заплащани с публични средства, в съответствие с най-ниските референтни цени от ДЧ, съобразно правомощието му по чл. 259, ал. 1, т. 5, предл. първо ЗЛПХМ. Позитивният лекарствен списък се изготвя и поддържа от Съвета (чл. 262, ал. 1 ЗЛПХМ). Делегацията обхваща и регулирането на пределните цени на тези, отпускани по лекарско предписание при продажбата им на дребно, както и условията и реда за регистрирането на цените на ЛП, които се отпускат без лекарско предписание (чл. 261а, ал. 5, предл. второ и трето ЗЛПХМ). Следователно неоснователно се явява възражението на жалбоподателя относно липсата на компетентност на МС за определяне нивото на заплащане на лекарствените средства от НЗОК, във връзка с което се претендира отмяната на чл. 53, т. 3 и т. 4, чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от Наредбата. Неоснователни са и доводите в жалбата, че не се касае за неуредени със закон обществени отношения. Съгласно чл. 52, ал. 1 КРБ, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъп на медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон. В изпълнение на посоченото конституционно правомощие е приет Закона за здравното осигуряване, според чл. 4 от който ЗЗОЛ имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен със закона по вид, обхват и обем, пакет от здравни дейности. По силата на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 51 ЗЗО, НЗОК заплаща за посочените в текста на ал. 1 на чл. 45, видове медицинска помощ, които с изключение на тези по т. 11 /за предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарства, предназначени за домашно лечение на територията на страната/, се определят като основен пакет на медицинската помощ, гарантиран от бюджета на НЗОК с нарочна наредба на министъра на здравеопазването. Според чл. 45, ал. 3 ЗЗО, с друга наредба министърът на здравеопазването определя списък на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, напълно или частично. Т. е. определянето на пълното или частично заплащане, т. нар. "ниво на заплащане", на заболяванията, както и здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, се определя с обжалваната наредба на МС по силата на чл. 261а, ал. 5, 7 и 9 ЗЛПХМ и чл. 3, ал. 1 от Закона за здравето, а списъкът на заболяванията, както и здравните дейности по чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, се определят с наредби на министъра на здравеопазването. Липсват основания за отмяна на оспорените части от Наредбата, поради което жалбата се явява неоснователна и трябва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,