Решение № 17488 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 278/2019 г.

Решение № 17488 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 278/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 53а от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Д. Вранчев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Тагарева, срещу решение № 1555 от 18.10.2018 г. по адм. д. № 258/2018 г. на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отменено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Сандански, състоящо се в коригиране на имотната граница между имоти с идентификатори № 65334.301.5150 и № 65334.301.1412, извършено от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Благоевград. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се на първо място, че решението не съдържа всички реквизити по чл. 172а от АПК, тъй като в него не е посочено от съда кой номер и от коя дата и на кой орган е актът, който се отменя. Твърди се и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като посочва, че касаторът не е бил редовно уведомен за първото проведено открито съдебно заседание. Твърди и че не са отчетени съществени разминавания между двете приети по делото СТЕ, като в тази връзка посочва, че спорът не е бил изяснен от фактическа страна. Твърди и че отмененото изменение на КК и КР досежно спорната граница е направено след постановено решение по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по гр. д. № 545/2015 г. на Районен съд (РС) – гр. Сандански, съответно по реда на чл. 53а от ЗКИР, т. е. при наличието на материално правните предпоставки за това. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Началник на СГКК – гр. Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Ответниците К. Сапаревска, Г. Мешев и Н. Мешева с отговор и чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на договореното в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение, административният съд е отменил изменението на КККР на гр. Сандански, обективирано чрез действията на органа по кадастър за промяна границата между имоти с идентификатори № 65334.301.5150 и № 65334.301.1412 по КК и КР на гр. Сандански. Приел е, че оспореното изменение е извършено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Приел е, че оспорения акт, изразяващ се в действия по изменение на кадастралната карта, е постановен въз основа на влезнало в сила съдебно решение № 1184 от 3.06.2016 г. по гр. д. № 545/2015 г. на РС – гр. Сандански, постановено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, с което е разрешен имуществен спор, което пък е предпоставка за изменение на кадастралната карта без издаване на заповед съгласно чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Приел е обаче, че в настоящия случай не е налице тази хипотеза, тъй като от събраните по делото доказателства, включително приетите по делото СТЕ, е установено, че с изменението, отразената по него граница, се разминава със скицата на вещото лице, неразделна част от решението на РС – гр. Сандански в частта на съществуваща на място трайно материализирана граница – подпорна стена. За да достигне до този извод съдът се е позовал и на изслушаното вещо лице по гр. д. № 545/2015 г. на РС – гр. Сандански, от което също е установил, че спорната граница, включително след разрешения спор за собственост следва да бъде между т. 4 и 5, а разликата се държи в границата между т. 5 и 6 по скиците. Приел е, че макар и с оспореното изменение да е спазена площта от 31,98 кв. м., на която заинтересованите страни по делото са били признати за собственици, не е спазено местоположението на тази площ, тъй като тя следва да се намира между т. 4 и 5 по скицата от решението на РС – гр. Сандански, а не и между т. 6 и 5, в която част не следва да се прави изменение, а такова с оспорения акт е допуснато. Поради това е приел, че оспореното изменение на КК и КР не е в съответствие с влезналото в сила съдебно решение, поради и което е приел, че оспореното изменение е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е правилно. При изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед - чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР. В настоящия случай спорното изменение е извършено чрез действие волеизявление на органа, при което не е налице акт с номер и дата. Поради и това е неоснователно възражението на касатора, че в решението липсват реквизити по чл. 172а от АПК, а именно номер и дата на акт. В рамките на компетентността на началника на СГКК за съответния район е изменението на кадастралната карта и кадастралния регистър, поради и което е неоснователно възражението за непосочване на органа, издал акта, като същият е посочен и в диспозитива на решението. При наличие на акт, извършен с действие волеизявление на административния орган, в съответствие с неговата особеност съдът ясно и правилно в диспозитива и решението е индивидуализиран акта с наличните му реквизити. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно, че не е бил редовно призован за първото съдебно заседание. Това е така, тъй като видно от изпратеното до него съобщение, той е призован на посочения в административното производство адрес – а именно този посочен в заявленията за изменение на кадастралната карта и регистър, като и именно това е посоченият по делото адрес по реда на чл. 152, ал. 3 от АПК с изпращане на списък на страните и адресите им за призоваване. Съобщението за открито съдебно заседание е връчено на Д. Златанов – зет на Д. Вранчев, като съгласно чл. 43, ал. 1 и чл. 46, ал. 2 и 4 от ГПК субсидиарно приложими съгласно чл. 144 от АПК, е връчено на друго лице на посочения адрес, което е от домашните му, а именно на зет му. Следва да се посочи, че тъй като в случая се касае за акт, изразен чрез действие на органа, както е посочено и писмо от същия съобщаване на акта не се извършва, поради и което меродавен е адресът посочен в административното производство от самите заявители, на които е извършено и уведомяването на страните за съдебно заседание. Поради и това не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно е и решението досежно извода на съда за материална незаконосъобразност на оспореното изменение на КК и КР. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в тази хипотеза, а именно по чл. 53а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването на границата според решението на гражданския съд, в частност - на изобразяването на тази част от границата на скицата към него. В настоящия случай безспорно е установено, че границата по одобреното изменение на кадастралната карта, не съответства на отразяването на границата според решението на гражданския съд. Действително изменението съответства на определената с решението на гражданския съд площ от 31, 98 кв. м., за която е установено, че е собственост на заинтересованите страни по първоинстанционното дело, но видно от доказателствата тази площ при одобреното изменение на кадастъра не е съответна на границата между двата имота, т. е. не е разположена съгласно скицата по гражданското дело, тъй като част от нея попада между т. 6 и 5 от скицата по гражданското дело, а съобразно същата тя следва да се разпредели между т. 4 и 5 от тази скица, в рамките на защрихованата част. Това се установява от назначената втора, допълнителна експертиза, в която вече по заложени координати в скиците по гражданското дело и по оспореното изменение на кадастъра се установява, че е налице разлика над допустимата грешка в координатите на точките от двете скици за имотната граница между ПИ идентификатор № 65334.301.5150 и № 65334.301.1412. Въз основа на това е правилен извода на Ас – гр. Благоевград за липса съответствие на отразяването на границата според решението на гражданския съд, в частност - на изобразяването на тази част от границата на скицата към него, и отразяването й по допуснатото изменение на кадастралната карта. Следователно извършеното изменение на КККР по реда на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, въз основа на скицата – проект на заявителите не отговаря точно на параметрите на съдебно решение по гр. дело № 545/2015 г. на Районен съд – гр. Сандански и в тази връзка се явява незаконосъобразно. Това води до правилност на извода на съда за неспазване на изискването на чл. 53а, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и незаконосъобразност на оспореното изменение като постановено в противоречие със закона. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответниците по касация К. Сапаревска, Г. Мешев и Н. Мешева като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение