Решение № 1858 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2012 г.

Решение № 1858 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3167/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите против решение № 21 от 03.01.2012 г. по адм. дело № 467/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 863.1 от 20.12.2010 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Ангелина Христова Барутчиева на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най - ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Барутчиева да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е орган по назначаването на държавните служители в агенцията съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Законосъобразно е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.). Процедурата по атестиране на служителката е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА (отм.). Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА отм.). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Служителката е оценявана за периода 01.12.2009 г. - 30.11.2010 г. за длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Услуги на клиенти", отдел "Обслужване", офис "Център" на ТД - София. Представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността е съставен в нарушение на чл. 12, ал. 5 от НУРАСДА (отм.), тъй като работният план не е изготвен през периода от 1 до 30 ноември на предходната година, а на 22.02.2010 г. По този начин към момента на одобряването са изминали почти 3 месеца от периода на оценяване, който започва на 01.12.2009 г. Това се отразява на заключението при проведената междинна среща, което не отразява реализацията на целите от работния план за целия начален период, а само на част на него, както и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността, първият, от които е степента на реализация на целите в работния план, а следващият - степента, в която са постигнати изискванията към изпълнението на преките задължения по длъжностна характеристика (чл. 16 и 17 от НУРАСДА). Така практически общата оценка е формирана в противоречие с изискванията на наредбата, тъй като обхваща само част от периода на оценяване. Освен това в съставения формуляр за оценка не е посочена датата на проведената междинна среща. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НУРАСДА (отм.), тъй като не може да се приеме, че срещата е проведена през периода от 1 юни до 15 юли на съответната година. Непровеждането на междинната среща през предвидения в наредбата период съставлява съществено нарушение на процедурата по оценяване, тъй като не е проведен един от задължителните етапи по оценяване на служителката. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила опорочават изцяло изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителката е оценявана с оглед обективно установени факти и обстоятелства, а отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителката професионални качества и способности само за част от оценявания период, без на служителката да е дадена възможност да подобри работата си с оглед констатациите на междинната среща. Освен това, както първоинстанционният съд правилно приема, при оценяване на служителката са допуснати и други нарушения на процедурата. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРАСДА (отм.) атестирането на всеки служител се извършва ежегодно от оценяващ ръководител, който според нормата на чл. 4, ал. 1 от наредбата е ръководителят, на когото оценяваният служител и непосредствено подчинен. В случая формулярът за оценка на служителката Барутчиева е подписан при съставяне на работния план от Росица Тодорова като оценяващ ръководител, а крайната оценка е подписна от последната в качеството на контролиращ ръководител. Това също е съществен порок на процедурата по атестиране, тъй като при липсата на данни за промяна на длъжността на Барутчиева през периода на оценяване, както и на длъжността "директор" на офис "Център" на ТД - София, заемана от Тодорова, не е възможно последната да изпълнява задачите, както на оценяващ, така и на контролиращ ръководител. Допуснатото нарушение също опорочава определената обща оценка, тъй като атестирането фактически не е извършена от лицата, които имат право на направят това съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от НУРАСДА (отм.). Дори да се приеме, че през периода на атестиране служителката изпълнява длъжността "инспектор по приходите" в сектор "услуги на клиенти", офис "Център", ТД - София (представените пред касационната инстанция доказателства в тази насока не могат да бъдат взети предвид с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, според която прилагането на материалния закон се преценява с оглед фактите, установени пред първата инстанция), горният извод за това, че оценяването не е извършено от лицето, което следва да направи това остава непроменен. В последната хипотеза оценяващ ръководител на Барутчиева би следвало да бъде началника на сектор "Услуги на клиенти". Тази длъжност Тодорова не е заемала и следователно няма право да подпише формуляра за оценка в това качество. Ето защо работният план, подписан от Тодорова, фактически не е изготвен и съгласуван от оценяващия ръководител, както изисква чл. 12, ал. 1 от НУРАСДА (отм.). По този начин работен план практически не е съставен, а с това общата оценка не отразява показателите за изпълнение на длъжността, които включват и степента на реализация на целите от работния план (чл. 16, т. 1 от наредбата). Допълнително следва да се посочи, че с оглед установените от административния съд факти (приложението на материалния закон следва да се преценява само в основа на тях съгласно чл. 220 от АПК) следва да се приеме, че служителката е оценявана за длъжност, каквато не е заемала, тъй като единствената заповед за назначаване, представена пред първоинстанционния съд, въпреки указанията за изпращане на цялата преписката, е тази за назначаване на длъжността "инспектор по приходите" в "Обслужване", Офис "Център", ТД - София, за която служителката не е оценявана. Поради всичко изложено следва да се приеме, че получената от служителката обща оценка при атестирането е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби и не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд София - град постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за съществени нарушения на процедурата по атестиране се основават на представените доказателства. С оглед представената заповед № 988/18.05.2009 г. за назначаване на служителката като инспектор по приходите в сектор "Обслужване" офис "Център", ТД - София и при липсата на доказателства за промяна на заеманата от служителката длъжност, правилно е преценено, че атестирането не е извършено от ръководителя, на когото служителката е непосредствено подчинена. Изводите за съставянето на работния план и провеждането на междинната среща в нарушения на изискванията на наредбата са направени съобразно отбелязванията на представения формуляр за оценка, в който работният план е съставен и съгласуван на 22.02.2010 г., след като са изминали почти 3 месеца от периода на оценяване, а дата на междинната среща не е посочена. Ето защо изводът на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на процедурата по оценяване, опорочаващи съставената обща оценка за изпълнение, се обосновава от събраните доказателства. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените прави също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на административния акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като на страните и конкретно на административния орган са дадени указания за комплектуване на преписката и за обстоятелствата, за които следва да ангажира доказателства (протокол от съдебно заседание на 28.03.2011 г.). Изводите на съдебния състав са направени след преценка на всички събрани доказателства и липсата на такива, ангажирани от административния орган във връзка с дадените указания. Правилно е преценено с оглед необходимостта от съставянето на изричен документ по образец, че датата на провеждане на междинната среща не може да се установява с гласни доказателства. Решението на съдебния състав е изградено на база всички събрани доказателства, след обсъждане на доводите на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София град е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Национална агенция за приходите следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 200.00 разноски по делото в касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,