Решение № 2290 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2016 г.

Решение № 2290 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Г. С. Х. от гр. К., обл. П., срещу решение № 9398 от 2.08.2016 г., постановено по адм. дело № 6098/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок в процедура по провеждането на конкурс за нотариуси, насрочен за 19.04.2015 г. В касационната жалба, както и в постъпилото по делото писмено становище от касатора са релевирани касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се сочи допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че изискуемият стаж по чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД не е удостоверен в случая. В касационата жалба се сочи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е пенсионер поради което за него не е било налице задължение за представянето на осигурителна книжка. Същият твърди, че неправилно тричленния състав на Върховния административен съд е приел, че представеното от него удостоверение от Адвокатска колегия - В. не удовлетворява изискването на закона за удостоверяване на минимално изискуемия юридически стаж. На следващо място навежда твърдения за незаконен състав на конкурсната комисия, поради което счита, че незаконосъобразно същата е извършила преценката за допускането, респ. недопускането на кандидатите в конкурсната процедура. По тези съображения, касационния жалбоподател моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената заповед на министъра на правосъдието. Ответникът по касационната жалба министъра на правосъдието чрез процесуалния си представител юриск. В. Д. оспорва жалбата по подробно развити съображения в депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсулстско възнаграждение. Заинтересованата страна - Б. О. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б. Е., който заявява становище за неоснователност на касационната жалба, като моли съда да постанови решение с което да остави в сила първоинстанционното решение на Върховния административен съд, трето отделение. Заинтересованите страни - А. В. Д., В. С. Д., В. И. И., Г. И. К., Г. Б. К., Г. Н. И., Д. П. М., Е. И. Д., И. В. Р., И. П. Ш., И. В. М., К. Т. Г., К. К. К., Л. М. М., Л. Л. И., М. Б. М., М. И. Г., М. Ц. М.-П., М. П. К., Н. В. Д.-М., Н. В. В., Н. В. Д., П. Г. С., П. В. С., Р. М. Я., Р. А. М.-А., Р. Н. Л., Р. И. Б., Р. А. М. - А., С. К. Х., С. Х. Т., С. Ц. Ц., С. А. Ж.-Д., С. В. Г., С. И. Й., Т. П. П., Т. Т. С.-Л., Ц. Д. Т., Ц. К. Ц., Ц. А. М., Ц. Й. В., Ц. С. С., Ц. К. К., Я. И. Г., Я. Й. Й., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Г. С. Х. срещу оспорената заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието, с която е одобрен списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок в процедура по провеждането на конкурс за нотариуси, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на закона, като жалбоподателят не е представил изискуемите се от закона документи, основаващи право на участие в насрочения конкурс - чл. 8, ал. 1, т. 1 - 7 и чл. 11 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за провеждане на конкурс за нотариуси (НУРПКН). Според съда представените от жалбоподателят документи за трудов стаж за периода от 12.01.1993 г. до 3.11.2008 г. в органите на МВР, като за упражняваната през този период служба му е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст не удостоверяват наличие на изискуемия стаж съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗННД, поради това, че заеманата длъжност не е сред изчерпателно изброените в ЗННД. На следващо място, първоинстанционния съд е приел за неоснователно твърдението, че представеното от жалбоподателя Удостоверение № 367/17.11.2014 г. от Адвокатска колегия - В., удовлетворява изискването за удостоверяване на минимално изискуемия стаж, тъй като същото удостоверява единствено правото за упражняване на дейността като адвокат, но не и реално осъществяваната от жалбоподателя дейност. Изводът, направен от първоинстанционния съд е, че жалбоподателят не е представил необходимите документи съгласно чл. 147 и чл. 149, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и представените от него документи не изпълняват изискването на чл. 11, ал. 2 ЗННД, относими към установяването на обстоятелствата по чл. 8, ал. 1, т. 3 от същия закон, поради което е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и спазване на установените административнопроизводствени правила. Обжалваното решение е правилно постановено. Спорът между страните по делото е за това дали Г. С. Х., като кандидат за участие в обявения от министъра на правосъдието конкурс за нотариуси е удостоверил минимално изискуемият се юридически стаж съгласно ЗННД. Едно от изискванията за участие в конкурс за нотариуси е регламентирано в чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД и това е наличието на действително изработен тригодишен юридически стаж. Установено е по делото, че въпреки дадените от министъра на правосъдието указания на Х. да удостовери по надлежния ред придобития трудов и осигурителен стаж като адвокат, те не са изпълнени. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че от представеното жалбоподателя Удостоверение № 367/17.11.2014 г. от Адвокатска колегия - В. се установява, че касационният жалбоподател е вписан като адвокат в посочената колегия, но от нея не се установява реално практикуваната адвокатска дейност. Обосновано съдът се е позовал на чл. 147 от Закона за адвокатурата, според който адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, които упражняват тази дейност и вписването в тези регистри на основание чл. 149, ал. 2 от ЗА имат удостоверително действие. В разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗННД изрично се посочва наред с останалите изискуеми документи, които кандидатът за нотариус е длъжен да представи и за трудов юридически стаж, което означава, че следва да е налице вписване в осигурителната му книжка, която отразява времето, през което лицето е упражнявало трудовата си дейност. В тази връзка следва да бъдат споделени мотивите на решаващия съд, че адвокатът е лице, упражняващо свободна професия и за него от деня на започване на трудова дейност, възниква и задължението за осигуряване. Освен това в образеца - заявление за участие в конкурса, в т. 7 изрично е посочено, че кандидатът следва да представи трудова и/или осигурителна книжка, оформена по надлежния ред, поради което касационният жалбоподател е следвало да изпълни това изискване в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД относно удостоверяване на действително изработен юридически трудов стаж. В представените документи жалбоподателят не е представил осигурителна книжка, а представената трудова книжка е с отразен трудов стаж, който не е сред изчерпателно изброените в ЗННД длъжности, поради правилно първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателя не е изпълнил законовите изисквания за участие в конкурса за нотариус. Не е спорно обстоятелството, че Г. Х. е пенсионер от държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и поради това здравноосигурителните му вноски са за сметка на държавния бюджет. Въпреки че същият в качеството си на пенсионер, е здравноосигурен за сметка на държавния бюджет, то липсва нормативна разпоредба, която да изключва задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски върху доходите, които е получавал като адвокат и за което е могъл да ангажира доказателства. Предвид изложеното законосъобразен е извода от съда, че след като жалбоподателят не е представил доказателства за осигурителен стаж, установяващ времетраенето на трудовата му дейност като адвокат, за него не е възникнало правото да участва в обявения конкурс за нотариуси. Заповедта на министъра правилно е преценена от съда като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма. Съдът правилно е отхвърлил жалбата му, като е спазил приложимите материалноправни разпоредби на ЗННД и Наредба за условията и реда за провеждане на конкурс за нотариуси, както и съдопроизводствените правила, както и при правилно установена фактическа обстановка са направени и правните изводи на съда, поради което решението му е и обосновано. Наведените с касационната жалба твърдения за незаконосъобразен състав на конкурсната комисия са направени едва в касационното производство и следователно са преклудирани, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 300 лв., съобразно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към предявяването на искането/. С оглед гореизложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия