Решение № 15528 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2014 г.

Решение № 15528 от 18.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3606/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от и. д. Директор на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 18/6.01.2014 г., постановено по адм. дело № 2446/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът - "Далв Къмпани" ЕООД, чрез адв. Юлиана Рангелова като процесуален представител на управителя на дружеството - Кацарски, в молба и представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото й прима следното: Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил Ревизионен акт РА/ № 261101899/23.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с решение № 787/18.08.2011 г. на Зам. Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на отказано приспадане на данъчен кредит в общ размер от 65 353,19 лв. по фактури, издадени от "А-комерс" ЕООД, "Георгиев Трейд 2009" ЕООД, "Ди ви ауто" ЕООД, "Ка ем Ко Груп" ЕООД, "Восал 9273" ЕООД и "Нотен 187" ЕООД, ведно с прилежащите лихви за забава. Предмет на съдебен контрол пред АС Пловдив е бил същият РА и в частта, в която с него е отказано право данъчен кредит и по фактури, издадени от "Транс консулт" ЕООД, в която част жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена. В тази си част решението на АС Пловдив не е предмет на касационен контрол, тъй като не е обжалвано пред касационния съд и като такова е влязло в сила. За да отмени РА съдът е приел, въз основа на събраните доказателства в ревизионното, както и в хода на съдебното производства - писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че е доказано по безспорен начин извършването на реални доставки, като предпоставка за възникване на право на данъчен кредит. За безспорно е прието от съда, че фактурите издадени от доставчиците са включени в дневниците за покупки и продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответните месеци, както от страна на доставчиците, така и от страна на РЛ. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда, считайки основно, че по делото не е доказано, че доставките са извършени именно от лицата, издатели на фактури, поради неустановеност на кадрова, материална и техническа обезпеченост за това. Оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност са неоснователни. Предмет на процесните доставки са стоки - от "А-комерс" ЕООД - на машини по две фактури от м. 04 и 05.2009 г., от "Георгиев трейд 2009" ЕООД - на материали - покривна ламарина и машини - компресор и ел. агрегат по четири фактури от мм. 09 и 12.2009 г., от "Ди ви ауто" ЕООД - на дизелово гориво по 6 фактури от мм. 10., 11. и 12.2009 г., от "Ка ем ко груп" ЕООД - на дизелово гориво по 7 фактури от мм. 02 и 03.2010 г., от "Восал 9273" ЕООД - на дизелово гориво по три фактури от м. 07.2009 г. и от "Нотен 187" ЕООД - на дизелово гориво по фактура от м. 03.2009 г. По отношение на доставките на машини от "А-комерс" е установено пълно от събраните по делото доказателства, че е извършено пълно плащане, вкл. с ДДС, на доставката по договор за доставка, в който машините са индивидуализирани по вид, марка и сериен номер и съответно същите машини са заведени като ДМА при РЛ и за тях се начисляват амортизации. Установено е, че същите машини са въведени в експлоатация при РЛ и се използват в производството му. Обосновано съдът е приел, че ненадлежно е проведено оспорването на достоверността на датата на договора за доставка като частен документ предвид представянето му в хода на ревизионното производство и обективните данни за наличност на описаните в него машини при РЛ. Въз основа на събраните писмени доказателства за собственост на транспортни средства и гласни доказателства - св. Лападатов, Думбалски и Атанасов - съдът обосновано е приел също, че е установено извършването, както на транспорта на машините чрез фирма "Рали 2002", натоварването и разтоварването на същите машини в базата, където те се намират към момента на проверката на приходните органи. При така събраните доказателства изводите на съда за наличие на реално извършена доставка се споделят от касационната инстанция. По делото не са събрани доказателства само относно правата на собственост на доставчика върху същите машини, но както правилно е отбелязано продажбата на чужди движими вещи не е недействителна, а и липсват данни получателят да е действал със съзнанието, че праводателят му не е собственик. По отношение на доставките на материали и машини от "Георгиев Трейд 2009" ЕООД също е установена наличността на закупените компресор и ел. агрегат при РЛ, заприходяването им като ДМА и съответно начисляване на амортизации върху тях. От събраните писмени и гласни доказателства - св. Думбалски, Атанасов и Калоферов, както и от заключението на ССчЕ, се установява транспортирането на материалите /ламарина и метални форми/ и на машините, получаването, разтоварването им, вкл. и влагането на материалите в ремонт на покрив на базата на РЛ в с. Голям Чердак. Въз основа на събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до обосновани изводи, че е извършена доставката на стоките. По отношение на доставките на дизелово гориво от "Ди ви ауто" ЕООД, "Ка ем ко груп" ЕООД, "Восал 9273" ЕООД и "Нотен 187" ЕООД е установено, че горивата са получени при РЛ, заприходени са съответната сметка /302/ и са заплатени. Установено е влагането на горива от същия вид и количество в производството на РЛ, което се захранва от пара, произвеждана от парен котел, работещ с дизелово гориво. Събрани са доказателства за приемо-предаване на горива от същия вид и количество между РЛ и посочените доставчици, за транспортиране, както и за съхраняване на горивата. Крайният извод на съда, че горива от вида и в количествата, за доставката на които са издадени фактури от посочените доставчици, са реално получени и са използвани за последващи облагаеми доставки, тъй като са изразходвани в технологичния процес по изработването на реализираната от РЛ продукция, което би било практически невъзможно без използването именно на този вид и количество гориво, е обоснован. По делото не са налице данни необходимото за производството на РЛ дизелово гориво да е доставяно в същите периоди от други лица. Установяването на този положителен факт е в доказателствена тежест на приходните органи, за което не се сочат и не са събрани доказателства. Въз основа на обоснованите си фактически изводи, съдът е извел законосъобразни правни изводи за реалност на доставките и за липса на пречки за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки. Законосъобразни са и изводите на съда за това, че отричане на правото на приспадане само поради причина за недоказан произход няма основание, тъй като това обстоятелство не води до категоричен извод, че стоката не съществува или правото на собственост върху същата не е прехвърлено на получателя. Направеното от съда позоваване на относима практика на СЕС по дела със сходна фактическа обстановка, е релевантно за спора. Първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника по касационната жалба, разноски следва да се присъдят в негова полза за касационната инстанция в размер на 800 лв. съгласно представените доказателства за направени разходи за адвокатско възнаграждение и списъка на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,