Решение № 4567 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2008 г.

Решение № 4567 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Кънчев Георгиев от гр. Кюстендил, срещу решение № 875 от 23.07.2008 г. постановено по адм. дело № 2942/2008 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № АЗ-1781 от 3.04.2008 г. на Директора на НС "Полиция"-МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на държавен служител, категория "Е", полицай I-ва степен в РПУ-Кюстендил към ОД "Полиция" -Кюстендил на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В касационната жалба се поддържат отменителни основания по смисъла на 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуални правила. Моли да се уважи жалбата, спорът да се реши по същество и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът - директора на Национална служба "Полиция" - МВР, заместен в производството по силата на § 108 от ПЗР на ЗМВР от министъра на вътрешните работи, представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВАП намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в съдебното заседание. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1, чл. 238 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане. По същество е неоснователна при следните съображения: За да отхвърли жалбата на касатора решаващият съд е приел, че при издаване на обжалваната заповед на Директора на НСП са спазени правилата на дисциплинарното производство и не са налице твърдяните от жалбоподателя нарушения на ЗМВР и ППЗМВР. Приел е за безспорно установено, че касаторът е извършил ПТП в извън работно време, след употреба на алкохол и това негово поведение е намерило негативен обществен отзвук, което от друга страна е уронило престижа на службата. Съдът е счел, че на служителите на МВР по закон е вменено да следят за спазването на обществения ред и да предотвратяват извършването на нарушения. Ето защо всяко нарушение на закона от тяхна страна, дори и в извънработно време, представлява нарушение на служебните им задължения да следят и да спазват закона. При такива нарушения административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност и сам, в рамките на правомощията си, определя вида дисциплинарно наказание, което следва да бъде наложено на извършителя. Постановеното решение е законосъобразно. Не са налице основания за неговата отмяна. Съдебната практика на ВАС по приложението на чл. 227, ал. 2, т. 10 ЗМВР, когато се налага дисциплинарно наказание "уволнение" при извършване на (друго) тежко дисциплинарно нарушение - във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР е непротиворечива. В чл. 224, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения и по т. 1 е и това, свързано с неизпълнение разпорежданията на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, а т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. На основание чл. 21, т. 12 ЗМВР министърът на вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс като съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР нарушенията на етичните правила на поведение на държавните служители на МВР представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 с което се уронва престижът на службата. В конкретният случай не се спори по факта, че служителят на МВР е употребил алкохол - 2, 38 промила съгласно протокола за химическа експертиза, че е управлявал МПС в това състояние и че е допуснал ПТП с пострадали лица. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който не основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извън установеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск - т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закона, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от ответника по касационната жалба действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по см. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, в редакцията на текста, действаща към момента на извършването му, задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С решението, предмет на касационна проверка, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, не се налага събирането на други. Първоинстанционният съд обосновано и аргументирано е отговорил на всички възражения на касатора, като мотивите му се споделят и от настоящата инстанция. Деянието на Георгиев е несъвместимо с етичните правила за поведение, извършено е в нарушение на конкретни заповеди на министъра на вътрешните работи и уронва престижа на службата. Независимо, че в жалбата се сочи на допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, без всякакви доводи в това отношение, следва да се посочи че такова липсва. При тези съображения касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,