Решение № 4687 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1524/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. (ОПИК), срещу Решение № 1641 от 09.12.2025 г. по адм. дело № 314/2025 г. на Административен съд (АС) – Габрово. С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-02-16-876 от 29.07.2025 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което на "Булкарто" ЕООД е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по проектно предложение №BG16RFOP002-2.077-0955 по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията Covid - 19" в рамките на Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. и преписката е изпратена за ново произнасяне от административния орган. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на ОПИК, счита обжалваното решение за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за относими към предмета на правния спор изводите на Съда на Европейския съюз (СЕС), изложени в решение от 03 юли 2025 г. по дело С-653/23 г. В т. 25 от цитираното решение изрично е посочено, че съгласно приложимите в случая разпоредби на латвийското право, помощта се счита за предоставена на датата, на която данъчната администрация издава решението за отпускане на помощта. Съгласно приложимото българско законодателство – чл. 24 и чл. 37, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на УО с административен договор. При това положение е налице съществена разлика във фактическата обстановка по делото – предмет на преюдициалното запитване. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ, дори кандидатът да е одобрен за финансиране, е налице процедура по предоставяне на необходимите документи, които ако не отговарят на изискванията, договорът не може да бъде сключен. В този смисъл за дружеството не е възникнало сигурно право за предоставяне на помощта. В съответствие с т. 115 от решение от 25 януари 2022 г. по дело С-638/19Р – според постоянната практика на Съда, на която се позовава Общият съд в т. 69 от същото решение, държавните помощи трябва да се приемат за „предоставени“ по смисъла на чл. 107, пар.1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) на датата, на която правото на тяхното получаване е предоставено на получателя по силата на приложимата национална правна уредба. Сигурното право за получаване на помощта трябва да е възникнало преди приключване на временната рамка, какъвто не е настоящият случай. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че на основание чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), следва да се остави без приложение чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като както беше посочено по – горе, има разлика в двата национални подхода. Мотивите по т. 39 от решението по дело С-653/23 г. на СЕС са неприложими към предмета на настоящия спор, тъй като административният акт, който е бил оспорен пред съда, е отменен. Ръководителят на УО на ОПИК е приел, че кандидатът отговаря на условията за кандидатстване и следва да премине в следващия етап на производството по предоставена на БФП, който обаче не може да се осъществи поради приключване на рамката за финансиране. Счита за неправилни и изводите на съда относно определянето на помощта като „съществуваща помощ“, тъй като съдът неточно разбира момента, в който се създава основание за получаване на помощта. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява се от служител с юридическо образование А. Михайлов. Ответникът по касационната жалба – "Булкарто" ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът се представлява се от адвокат Б. Иванова – Адвокатска колегия - Хасково. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 13.07.2020 г. "Булкарто" ЕООД е подало Проектно предложение №BG16RFOP002-2.077-0955 с наименование "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19" по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.077 "Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID - 19", в рамките на Приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. С Решение № РД-16-1131 от 13.11.2020 г. на ръководителя на УО на ОПИК, производството по проектното предложение е прекратено с мотив, че кандидатът попада сред недопустимите кандидати съгласно чл. 3, ал. 3, б. "в" от Регламент № 1301/2013 от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (Регламент 1301/2013/Регламента), тъй като е предприятие, кандидатстващо за финансиране на дейност, свързана с производството, обработката и продажбата на тютюн и тютюневи изделия с деклариран код на ОИД по КИД 2008 е 46.39 - неспециализирана търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия. С Определение № 9 от 04.01.2021 г. по адм. дело № 328/2020 г. на АС - Габрово е обявена нищожност на Решение № РД-16-1131 от 13.11.2020 г. и преписката е изпратена на компетентния орган за произнасяне по проектното предложение. След връщане на преписката е издадено Решение № РД-02-16-49 от 19.07.2022 г. на заместник-министъра на иновациите и растежа, като ръководител на УО на ОПИК, с което отново и по еднакви мотиви, при които е издаден нищожният административен акт, е прекратено производството по проектното предложение. Решение № РД-02-16-49 от 19.07.2022 г. е отменено с Определение № 10636 от 23.11.2022 г. по адм. дело № 10534/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС) и преписката е изпратена на РУО на ОПИК за ново произнасяне по проектното предложение, съгласно дадените от ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона. Тези указания по същество се концентрират в това, че декларираният код на ОИД за кандидата и дейността му търговия на тютюневи изделия не попадат сред изброените в т. 11 от Условията за кандидатстване недопустими за подпомагане сектори, респ. че неправилно проектното предложение не е допуснато до етап "техническа и финансова оценка". След това връщане на преписката е издаден Акт, рег. № 26-Б-903 от 05.06.2023 г. на ръководителя на УО на ОПИК, с което по същество отново е прекратено производството по проектното предложение. Мотивът за прекратяване е спрялото действие към 30.06.2022 г. на временната рамка и съответната схема за предоставяне на държавна помощ по процедура BG16RFOP002-2.077. С Определение № 728 от 11.08.2023 г. по адм. дело № 121/2023 г. на АС – Габрово е отменен Акт, рег. № 26-Б-903 от 05.06.2023 г. и преписката е изпратена ръководителя на УО на ОПИК за ново произнасяне по проектното предложение, при съобразяване с дадените в мотивите на определението указания по тълкуване и прилагане на закона. Съгласно тези указания, отказът от разглеждане по същество на проектното предложение е в противоречие с указанията, дадени по адм. дело № 10534/2022 г. на ВАС. Със Заповед № РД-02-16-572 от 03.04.2025 г. на ръководителя на УО на ОПИК е определен състав на оценителна комисия за оценка и класиране на проектното предложение. Съгласно протокол от 03.04.2025 г. на комисията и заключението към него, "Оценителната комисия не препоръчва проектното предложение да бъде отхвърлено на етап "Оценка на административно съответствие и допустимост" и "... предлага проектното предложение, по което общият размер на исканата сума за финансиране е в размер 150 000. 00 лева, да бъде допуснато до техническа и финансова оценка... ". Съгласно протокол от 24.04.2025 г. на комисията, проектното предложение е предложено за финансиране със сумата от 150 000 лв. Оценителният доклад на комисията е одобрен на 13.06.2025 г. Потвърдено е предложението за финансиране на проектното предложение със сумата 150 000,00 лв., но е направено и предложение за отказ от финансиране на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, тъй като "е налице правна невъзможност за изпълнение на посочените в съдебния акт указания... с цел предоставяне на „Булкарто“ ЕООД на "полагащите им се средства" в рамките на процедура BG16RFOP002-2. 077", тъй като времената рамка е изтекла на 30.06.2022 г. С обжалваното Решение № РД-02-16-876 от 29.07.2025 г. на ръководителя на УО на ОПИК, на основание чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, на дружеството е отказано предоставянето на БФП по Проектно предложение № BG16RFOP002-2.077-0955. По делото е представена Заповед № РД-14-41 от 29.01.2025 г. на министъра на иновациите и растежа, с която за ръководител на УО на ОПИК е определен издателят на оспорения акт. Въз основа на така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Излагайки подробно фактите по делото и относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е намерил, че административният акт е издаден в противоречие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ и чл. 1, б. "б", подточка ii) и б. "в" от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Регламент 2015/1589). Съдът, като е взел предвид решение от 03 юли 2025 по дело С-653/23 г. на СЕС, е посочил, че сигурното право да бъде предоставена заявената помощ следва да се определи към датата на издаване на оспорвания акт, тъй като по арг. от чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като сигурното право да се получи съответната помощ трябва да се счита за придобито ex tunc на датата, на която компетентният орган е трябвало да действа законосъобразно, съответно на датата на издаване на отказа. Като е взел предвид, че обжалваният отказ е постановен след 30.06.2022 г. и като резултат от изпълнение на съдебни актове, санкциониращи няколко недействителни акта (един нищожен от 13.11.2020 г. и два отменени като унищожаеми от 19.07.2022 г. и 05.06.2023 г.), касаещи откази за разглеждане по същество на иначе подаденото своевременно проектното предложение, първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е налице еднакъв краен резултат с този по смисъла на т. 25 от решението на СЕС, а именно "... процесната помощ да се счита за "предоставена" по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС едва на датата на издаване на благоприятен административен акт в изпълнение на съдебно решение, приемането на такъв акт и следователно изпълнението на това решение не са възможни, когато, както в случая, срокът за отпускане на помощта е изтекъл в хода на съдебното производство. ". От тук и при позоваване на съображенията в т. 27 и т. 29 от решението на СЕС, съдът е намерил, че ако след пълен контрол за законосъобразност, с настоящото решение бъде признато, че жалбоподателят "е отговарял изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи", то на основание чл. 47, ал. 1 ХОПЕС следва да остави без приложение чл. 142, ал. 1 АПК, защото тази национална норма не позволява проверка дали жалбоподателят "е отговарял изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи", а задължава съда да прецени дали е отговарял на тези условия към датата на издаване на отказа. Съдът е обосновал извод, че проектното предложение на "Булкарто" ЕООД е отговаряло "изначално на всички условия за получаването на тази помощ във времевата рамка, определена от съответната схема за помощи". От тук и изводът, че преди датата на издаване на отказа и при действието на времевата рамка е възникнало и сигурното право на жалбоподателя да му бъде "предоставена" помощта по см. на чл. 107, § 1 ДФЕС. В обобщение, първоинстанционният съд е посочил, че отказът, мотивиран с правилото на чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ и факта на прекратяване на действието временната рамка, е материално незаконосъобразен, тъй като предоставянето на държавната помощ е доказано допустимо към момента на действие на временната рамка. За неоснователен е приел и довода в отказа, че предоставянето на помощ по проектното предложение след прекратяване на действието на временната рамка е форма на "нова помощ" - държавна помощ по смисъла на член 1, б. "в" от Регламент 2015/1589. Позовавайки се на тълкуването на СЕС по т. 2 и съображения 34, 35 и 36 от решението по дело С-653/23 г. на СЕС, както и признатото по–горе, че процесната подкрепа следва да се разглежда като предоставена преди 30.06.2022 г. и във времето на действие на временната рамка, съдът е приел, че изплащането на своевременно заявената помощ от жалбоподателя не може да се определи като "нова помощ" по смисъла на член 1, б. "в" от Регламент 2015/1589, а като "съществуваща помощ" по смисъла на член 1, б. "б", подточка ii) от същия Регламент. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е постановен в нарушение на закона, поради което го е отменил и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕФСУ, в 14-дневен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от изтичането на срока по чл. 36, ал. 2 ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектни предложения, при които държавната помощ е недопустима. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ, при одобрен оценителен доклад кандидатите от списъка по чл. 35, т. 1, а в случаите по чл. 37, ал. 2 – и от списъка по чл. 35, т. 2, се поканват да представят в 30-дневен срок доказателства, че отговарят на изискванията за бенефициент, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗУСЕФСУ предвижда, че в двуседмичен срок от одобряването на оценителния доклад, съответно от представянето на доказателствата по чл. 36, ал. 2, ръководителят на управляващия орган взема решение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по всяко проектно предложение, включено в списъка по чл. 35, т. 1. По делото не се твърди, а и от представените по делото доказателства не се установява да е изпратена покана до дружеството за представяне на необходимите доказателства по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕФСУ. В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, фактическите основания ответникът да приеме, че проектното предложение касае недопустима държавна помощ, е спиране действието към 30.06.2022 г. на временната рамка, която допуска до тази дата съвместимостта по смисъла на чл. 107, § 2, б. "б" ДФЕС на процесната помощ с вътрешния пазар на ЕС, както и че предоставянето на държавна помощ след тази дата би било "нова помощ" спрямо "адресати на съдебните дела", за която вече не съществуват и обективните предпоставки, обусловили въобще приемането на временната рамка. Административният орган неправилно възприема посочените факти като основание да приеме, че държавната помощ е недопустима. От представените по делото доказателства се установява, че към момента на подаване на заявлението, дружеството е отговаряло на критериите за допустимост на предоставената държавна помощ. Незаконосъобразните откази на органа са изкуствено създадена пречка, която не променя материалноправното основание за получаване на помощта. Правото на държавна помощ е възникнало ex lege, а срокът на временната рамка е единствено процедурен елемент. Следва да се обърне внимание и на факта, че изтичането на срока на временната рамка е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните актове на административния орган, поради което последният не може да се ползва от собственото си противоправно поведение. Първоинстанционният съд правилно е приложил тълкуването на СЕС по решение от 03 юли 2025 г. по дело С-653/23 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на административния орган, черпени от фактическото различие между настоящия спор и предмета на дело C-653/23 на СЕС. Съгласно чл. 267 от ДФЕС, СЕС притежава изключителна компетентност по тълкуването на правото на Съюза, като актовете му имат характер на „съд по правото“. В този смисъл, несъществените отклонения във фактическата обстановка не дерогират задължителната сила на даденото от СЕС тълкуване. Предвиденото в националния закон изискване за представяне на допълнителни документи преди сключването на административния договор не отрича наличието на „сигурно право“ за получаване на помощта. Доколкото по силата на относимите разпоредби от специалния закон решението за предоставяне на помощ следва списъка по чл. 35, т. 1, то правото на бенефициера е възникнало по силата на закона, а процесуалното неизпълнение на задължението на органа да предостави възможност за представяне на документи, не може да се вменява във вина на кандидата. Правилни и в съответствие с тълкуването на СЕС по дело С-653/23 г., т.1 от диспозитива на решението, са изводите на съда за неприложимост на чл. 142, ал. 1 АПК в настоящия случай, тъй като от фактите по делото се установява, че срокът за отпускане на помощта е изтекъл още в хода на съдебното производство по оспорване на предходните откази за предоставяне на помощта и преди издаване на настоящия. Дружеството е отговаряло изначално на всички условия за предоставяне на помощта по чл. 37, ал. 1 ЗУСЕФСУ, във времевата рамка, определена от съответната схема за помощ. При това положение датата, на която тази помощ се счита за „предоставена“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да съответства на датата, на която компетентният орган е постановил неоснователен отказ за това дружество, т.е. преди изтичането на срока, предвиден за отпускане на помощта – т. 29 и 31 от решението по дело С-653/23 г. Ефективността на правото на правни средства за защита не би могла да бъде гарантирана в хипотеза, като настоящата, въпреки че с влезли в сила съдебни актове, предходно издадените откази са обявени за незаконосъобразни и кандидатът е отговарял на всички условия за предоставяне на тази помощ (посочено и в оценителния доклад от 03.04.2025 г.) във времевата рамка на процедурата. Не намират опора в представените по делото доказателства и твърденията на административния орган за наличието на „нова помощ“ по смисъла на чл. 1, б. „в“ от Регламент 2015/1589. В съображение 35 от решението по горепосоченото дело на СЕС изрично е прието, че щом държавната помощ се счита за предоставена в момент, в който решението на Комисията за тази помощ е било в сила, какъвто е настоящият случай, то тя трябва да се квалифицира като „разрешена помощ“ и следователно като „съществуваща помощ“ по смисъла на чл. 1, б. „б“, подточка „ii“ от Регламент 2015/1589, независимо, че е изплатена след изтичане на срока на действие на одобрената от Комисията схема за помощи. Тъй като предходните откази са обявени за незаконосъобразни, с влезли в сила съдебни актове, правните последици от тези съдебни актове изискват заличаване на всички вредни последици от административните актове. Предоставянето на помощта представлява единствено реализиране на вече възникнало и признато право по одобрената схема, а не „нова помощ“ по смисъла на Регламент 2015/1589. В този смисъл е и т. 2 от диспозитива на решението от 03 юли 2025 г. по дело С-653/23 г. Останалите доводи на касатора са подробно обсъдени в мотивите на обжалваното съдебно решение, като в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря. Предвид изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4858 евро – платено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Фактът, че по делото не проведено едно открито съдебно заседание, не се отразява на фактическата и правна сложност на спора, тъй като в касационното производство, с изключение на хипотезата на чл. 227, ал.2 АПК, делата се разглеждат в едно открито съдебно заседание. Спорът е по въпрос, по който няма съдебна практика и е пряко свързан с приложение на правото на Европейския съюз. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд