Решение № 13628 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2018 г.

Решение № 13628 от 7.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6654/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Техно Био импорт" ЕООД, гр. Велинград, чрез адвокат Р. В., срещу решение № 564/13.03.2018 г., постановено по адм. дело № 3046/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за отмяна на решението, постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата му като се отмени ревизионният акт. Претендира и присъждане на разноски по делото. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита подадена от юрск. Р., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалбата е допустима, предявена в срок от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. С обжалваното решение Административен съд Пловдив /АСП/ е отхвърлил жалбата на "Техно био импорт" ЕООД, подадена срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001316004835-091-001/25.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 615/17.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от пряк доставчик "Стийл Трейд Компани" ЕООД в общ размер на 26 985,68 лв. с прилежащи лихви 1 226, 74 лв., по 5 броя фактури в данъчни периоди м. 05 и м. 06. 2016 г.: № 1000000045/04.06.2016 г. с ДО 22 202. 4 и ДДС 4 440. 48 лв., № 1000000046/09.06.2016 г. с ДО ЗЗ 632 и ДДС 6 726.4 лв., № 1000000047/14.06.2016 г. с ДО 14 080 и ДДС 2 816 лв., № 1000000048/17.06.2016 г. с ДО 39 912 и ДДС 7 982.4 лв., № 1000000044/31.05.2016 г. с ДО 25 102 и ДДС 5020. 4 лв. Предмет на доставките са: изходящ отвор за въздух, изходящ отвор за спираловидна тръба, кутия с инструменти, комплект гаечен шестограм, въздушен гаечен ключ, немски комплект до номер 32, отверки, клещи - резачи, кербовачни, прави клещи, клещи за външно осигуряване, въздушна нитачна машина, свредла комплект до номер 20, винтов газов компресор, ресивер 500 л., електрожен ЦО 250 А, метални рафтове тип мидирак, метални рафтове конзолен тип, проект на система за мълниезащита, 6 броя тежкотоварни плотове и др. Отказаното от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 985, 68 лв. и начислените лихви за забава 1 226, 74 лв. е на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС – неправомерно начисляване на данъка поради неустановено реално извършване на доставки – предаване и получаване на стоките и извършване на услугите. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Посочил е, че жалбоподателят не е заявил доказателствено искане за ССч. Е, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Приел е за недоказано реалното осъществяване на доставките по фактурите, издадени от "Стийл Трейд Компани" ЕООД. Касаторът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда за законосъобразност на РА досежно непризнато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стийл Трейд Компани" ЕООД и предходния доставчик "Палада консулт" ЕООД. Оплакванията, свързани с тази жалба са основателни и решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: Предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Стийл трейд къмпани" ЕООД. В тази връзка административният съд е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. Предмет на сделките са стоки и услуги, което предполага наличие на доказателства за предаване на стоките, респективно за физическото им наличие при ревизираното лице, както и извършването на услугите от доставчика или негови поддоставчици. Реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. В процесния спор, в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е обосновал извод за липса на доставки на процесните стоки и услуги – изходящ отвор за въздух, изходящ отвор за спираловидна тръба, кутия с инструменти, комплект гаечен шестограм и др. Настоящият касационен състав намира, че са налице всички предпоставки за признаването на правото на данъчен кредит на касатора. Към фактурите са представени договори за покупко-продажба, спецификации, оферти, приемо - предавателни протоколи, пътни листа и товарителници. Налице са данни за плащане, деклариране и счетоводно отразяване на доставките при РЛ и доставчиците му. Приети са достатъчно писмени доказателства, въз основа на които са установени обстоятелствата, имащи значение за настъпване на данъчно събитие – наличие на стоки при предходните доставчици, транспортирането им, извършване на приемо-предаване на същите, използването им за целите на икономическата дейност на РЛ – като основна дейност и/или за последващи облагаеми доставки. Наличието на приемо-предавателни протоколи между страните по сделката, указват на реално фактическо предаване на вещта, респ. прехвърляне на правото на разпореждане с нея от продавача на купувача и наличие на реални доставки на стоки. По отношение на услугата – изготвяне на проект за мълнии защита по делото са представени договор, проект, приемо- предавателен протокол, подписан от страните. Съобразно задължителното тълкуване, дадено в т. ЗЗ - т. 35 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" ЕООД доставката на стоки включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. За да обоснове липсата на реалност на предаването на стоките и извършването на услугите съдът се позовава на липсата на доказателства за действителния доставчик на стоките. Съдът е посочил, че фактът на придобиване на стоките от конкретен предходен доставчик е заявен от прекия доставчик, поради което търсима е наличност на стоките и при двете търговски дружества. Съдът е приел, че дори стоките да са придобити от жалбоподателя, в случая от значение за правото на приспадане на ДК е установяване на действителния доставчик. Тоест, дори да не бъде оспорван факта на влагане на стоки от вида на процесните в производствения процес на жалбоподателя или при последващата им реализация чрез продажба на клиент на жалбоподателя, с основание е подложен на съмнение фактът на придобиването им от прекия доставчик, издател на фактурите. Според съда съмнението не е преодоляно в съдебното производство, предвид съдържанието на представените от "Палада Консулт" ЕООД счетоводни документи и липса на проверки на място в счетоводствата на пряк и предходен доставчик посредством ССч. Е. С оглед счетоводната информация, изходяща от "Палада Консулт" ЕООД, съдът е счел, че не следва да бъде приета за доказана от счетоводен аспект наличността на фактурираните стоки при предходен доставчик, за да е обективно възможно фактическото им предаване на прекия доставчик "Стийл Трейд Консулт" ЕООД. Според съда не може да бъде прието обстоятелство на установен стоков поток с наличност на стоките към момента на продажбата/прехвърляне на фактическата власт. Само поради единствения мотив за недоказана наличност на фактурираните стоки при предходен доставчик не може да се ограничи правото на получателя по доставка на услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама –/виж решение на СЕС по дело С-18/13/. В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а(, чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля, собствените си контролни задължения върху ДЗЛ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право. Несподелими са доводите на съда за некредитиране на приложените по делото договори, приемо-предавателни протоколи, описи на материали, декларации за съответствие, пътни листове и товарителници. Представените и приети по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и съвкупно с останалите доказателства, обосновават извод за извършени доставки на стоки и услуги. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, издадени "Стийл Трейд компани" ЕООД, с което констатациите на РА се явяват оборени, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и необосновано. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и с оглед изложеното дотук следва да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен РА относно непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стийл Трейд Компани" ЕООД в общ размер на 26 985, 68 лв. с прилежащи лихви 1 226, 74 лв. Разноски: С оглед изхода на спора решението на съда следва да бъде отменено и в частта относно присъдените на страните разноски. За производството пред АСП дружеството е сторило разноски в размер на 1550 лв., съобразно списък на разноските и доказателства за сторени разноски – договор за правна помощ и вносна бележка. Пред касационната съдебна инстанция дружеството е сторило разноски в размер на 2525 лева. Представени са договор за правна помощ и вносна бележка. Ето защо, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за съдебното производство общо в размер на 4075 лева. По изложените съображения и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,