Решение № 6056 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 184/2009 г.

Решение № 6056 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 184/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "В и К" ЕООД - гр. Благоевград, подадена чрез Управителя инж. Ангел Стоянов, срещу решение № 985/18.11.2008 г. по адм. дело № 440/2008 г. на Административен съд - гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 17/22.02.2008 г. на Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушениe на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград", чрез процесуалния си представител ст. юрк. Тодоров, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Подробни съображения развива в писмено становище, представено в с. з. . Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на дружеството с обжалваното решение Административният съд - гр. Благоевград, е приел, че с обжалвания акт, издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и § 9 от Закона за водите (ЗВ) е констатирано, че "В и К" ЕООД гр. Благоевград има парични задължения към дирекцията в установения размер на 32 307, 94 лв. за периода 25.05.2004 г. - 31.12.2006 г., произтичащи от ползване на повърхностни води от водоизточника р. Славова, приток на река Благоевградска Бистрица по предоставено право на водоползване с разрешително за водоползване № 400263/1.04.2005 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград". Относно отправената покана за доброволно изпълнение съдът е приел, че обстоятелството, че в същата е посочен общата сума от 626 752, 02 лв., без да е посочено по кои разрешителни за водоползване се отнася, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че адресата на поканата е имал възможност да възрази по вземането, като в случая същия се е възползвал от тази възможност и възражението му е обсъдено от Директора на БД ЗБР-Благоевград и е прието за частично основателно. Решаващият съд е счел за неоснователно възражението относно категорията на водата, съответно размера на дължимата такса, като е приел, че дружеството е ползвало I категория подземни води за питейно-битови нужди съгласно разрешителното, като последното представлява влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по предвидения в закона ред, поради което е влязъл в сила и е породил своите правни последици. Освен това съдът е посочил, че няма данни, а и жалбоподателят не твърди да е направил съответните постъпки за изменение на административния акт по реда на чл. 72 - чл. 78а от ЗВ за процесния период, при положение че се поддържа, че същият е установил посредством собствен мониторинг качества на черпената от водоизточника вода, отговаряща на II категория. Този извод на съда не е опроверган и чрез изслушаната по делото СТЕ, съгласно която категорията на водите в р. Славова е II-ра. Съдът е приел също така, че дружеството не е монтирало на водовземните съоръжения, разходомерни устройства за измерване на добитото водно количество води. Съдът е изложил също, че според чл. 6, ал. 1 от Тарифата и чл. 194а, ал. 2 от ЗВ до монтиране на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства, както е в случая, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на разрешения годишен обем, поради което правилно и законосъобразно според АС директорът на БД ЗБР- Благоевград е определил таксата за водовземане въз основа на разрешеното годишно водно количество. Съдът е приел за неоснователно възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото се установява, че "ВиК" ЕООД - Благоевград не е изпълнило това свое задължение. От приетите по делото платежни нареждания и от заключението на СИЕ, съдът е установил, че в нито едно от тях, които могат евентуално да се отнесат към процесния период не е посочено, че сумите се внасят по Разрешително № 400263/1.04.2005 г. Нередовността на платежните нареждания не е отстранена с представените обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР - Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, подробно описани в СИЕ. От заключението на вещото лице съдът е констатирал, че по процесното разрешително за водоползване няма разпределени суми. При така установените данни по делото съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания акт и е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че с разрешително за водоползване (водовземане) № 400263/1.04.2005 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район - Благоевград" на "В и К" ООД гр. Благоевград е предоставено правото на водоползване на повърхностни води от водоизточника р. Славова. Според разрешителното целта на водоползването е за питейно-битово водоснабдяване на гр. Благоевград и селата: Делвино и Хърсово. В раздел "Такса за водоползването" на разрешителното е определено задължението на водоползувателя да заплаща такса за правото на водоползване по реда определен в Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или ползване на воден обект (ПМС № 154/28.07.2000 г., ДВ, бр. 65/2000 г.) за ползваното водно количество за питейно-битови цели за "I-ва категория" повърхностни води. Поради това че не са били монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода и на основание чл. 6 от цитираната тарифа размерът на дължимата такса е изчислен на базата на разрешеното за ползване годишно водно количество от първа категория води. С обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са установени размерът на паричните задължения по издаденото разрешително и периода, след като са отнесени към предходни задължения внесените до момента суми от дружеството-ползвател. В Закона за водите (ЗВ) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект за първа категория повърхностни води. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва категорията на водата, определена като първа, като поддържа, че водата не отговаря на тази категория, поради което таксата е определена неправилно. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото, включително и приети по делото експертизи, е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за ползване на вода от първа категория. Разрешителното за ползване е издадено за I-ва категория на водата и няма данни жалбоподателят да е предприел действия в съответствие със ЗВ за изменение на разрешителното относно категорията на водата. Разрешителното представлява влязъл в сила административен акт, поради което същият може да бъде изменен само при наличие на определените в закона условия за това. В производството за установяване на публични държавни вземания не може да бъде определяна, респективно - изменяна категорията на водата, за която вече е издадено разрешително за водоползване, още по-малко това може да стане в производството по обжалване на издадения АУПДВ. Затова първоинстанционният съд не е кредитирал приета експертиза за определяне на категорията на водата като втора. Предвид изложеното, правилно таксата за водоползване в случая е изчислена за такава категория вода, каквато е посочена в самото разрешително - първа категория. При изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Въз основа на доказателствата по делото, правилно съдът е приел, че за водовземането не са монтирани измервателни устройства за отчитане на ползваното количество вода, като пред настоящата инстанция този извод на съда не се оспорва, пред първата инстанция също не е поддържано твърдение, че такива устройства са монтирани от дружеството, нито са представени доказателства в този смисъл. Обсъдено е възражението на "ВиК" ЕООД - Благоевград, че е заплатило дължимите такси по разрешителното, предмет на оспорения АУПДВ, но съдът е обосновал изводи за неоснователност на същото. Съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект номерът на разрешителното и периодът, за който се внася таксата, се вписват в платежните документи за превода на сумите по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. От доказателствата по делото, включително и с приетата СИЕ се установява, че дружеството не е изпълнило това свое задължение. В нито едно от приложените към жалбата платежни нареждания не е посочено, че сумите се внасят по процесното разрешително. Не може да се приеме, че нередовността на платежните нареждания е отстранена с изпратените по-късно след плащането обобщени справки за водното количество и таксите за водоползване. Поради неизпълнение на горното задължение от страна на оспорващия, БД ЗБР -Благоевград е разпределила сумите по други разрешителни, като експертизата установява, че по процесното разрешително няма разпределени суми, така че недоказано се явява твърдението на касатора, че ще се получи двойно плащане на едно и също задължение. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и изричната претенция на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, "ВиК" ЕООД гр. Благоевград, следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 1096 лева. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, състав на I А отделение