Решение № 4490 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. Е. Ушилова, против Решение 291 от 31.07.2023 г., постановено по адм. дело 33/2023 г. по описа на Административен съд Враца (АС - Враца), с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 108 от 13.09.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер над 6 874,00 лв. и лихви в размер над 4 274,56 лв. и ДДС за м.декември 2014 г. в размер над 3 212,95 лв. и лихви върху него в размер над 2 091,76 лв. В касационната жалба се излага становище за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че съдът, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, неоснователно се е позовал единствено на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подчертава, че съгласно писмо-отговор изх. 1524/02.06.2016 г. от ОД Земеделие-Враца на ЗП Ц. Чоков са съставени два официални протокола: Констативен протокол 1312/22.08.2014 г. за 13,13 ха пропаднали на 100% площи с люцерна и Протокол 1312/22.08.2014 г. за нанесени щети по култури на площи от общо 70,70 ха, като във втория протокол е посочено, че се очаква намаляване на добива от културите, но не и че продукцията е изцяло погинала. Относно представения от ревизираното лице трети протокол за нанесени щети по култури на площи от общо 46,43 ха, сочи, че този трети протокол не е представен от ОД Земеделие-Враца и касае площи, които се дублират с втория протокол за 70,70 ха. По подробно изложени съображения в жалбата касаторът моли за отмяната на съдебния акт и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице, ведно с присъждане на разноски за две съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Ц. Чоков, чрез адв. Г. Пешковски, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството е във фаза на втора касация. При предходното разглеждане на делото, касационният състав с Решение 349/12.01.2023 г., постановено по адм. дело 2641/2022 г. по описа на ВАС, Първо отделение, е отменил Решение 11/10.01.2021 г., постановено по адм. дело 579/2021 г. по описа на АС Враца, с което е отхвърлена жалбата на Ц. Чоков против Ревизионен акт Р-04000620004945-091-001/17.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, относно установените с него задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. и ДДС за данъчните периоди м. декември 2014 г. и м. февруари 2015 г. със съответните лихви, както и в частта за разноските, и делото е върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила. С обжалваното в настоящото производство решение АС Варна е отменил Ревизионен акт Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 108/13.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 108 А/04.10.2021 г. на същия директор, в частта с която са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер над 6 874,00 лв. и лихви в размер над 4 274,56 лв. и ДДС за м.декември 2014 г. в размер над 3 212,95 лв. и лихви върху него в размер над 2 091,76 лв., и е отхвърлил жалбата в останалата част. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, като законосъобразността на ревизионното производство по реда на чл. 122 от ДОПК е установена при първото разглеждане на делото. От фактическа страна за установено съдът е приел, че от Ц. Чоков е подадена декларация по чл. 29а от ЗДДФЛ с вх. 065171400102620/30.01.2014 г. по описа на ТД на НАП-В.Търново, офис Враца, с която е избрал да определя облагаемия си доход от стопанска дейност като земеделски стопанин по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ, считано от 2014г. Същият е регистриран и по ЗДДС от 05.05.2010 г. по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС с идентификационен номер по ЗДДС BG5808281920. Налице са и подени декларации по ЗДДС за 2014 и 2015 г. С протокол сер. АА 1327500/04.09.2020 г., протокол сер. АА 1327499/19.11.2020 г. и протокол сер. АА 1327498/21.12.2020 г. на орган на приходите са приобщени доказателства, подробно описани в протокола от данъчно осигурително досие на жалбоподателя относими към ревизионното производство, като част от тях са събрани при предходно издаден ревизионен акт. В хода на ревизията е установено, че съгласно констативен протокол 1312/22.08.2014 г. на ОД Земеделие гр.Враца, ОС Земеделие - Б.Слатина са установени унищожени на 100% площи с люцерна на 13,13 ха. Съгласно протокол със същия номер и дата - 1312/22.08.2014 г. ОД Земеделие гр.Враца, ОС Земеделие - Б.Слатина, са установени нанесени щети и на площи засети с царевица, люцерна и мека пшеница, причинени от наводнения и проливни дъждове - общо 70,7 ха, от които - засети с царевица за зърно 16,28 ха, люцерна 44,18 ха и мека пшеница 10,24 ха, са унищожени. Констатирано е, че в протокола на стр. 2 са посочени отново тези площи, с уточнение, че вследствие на обилни количества валежи през последните месеци се наблюдават увреждания с типични следи върху растенията от преминали бури, проливни и продължителни валежи, поради което се очаква намаляване на добива от царевица на зърно, люцерна и мека пшеница, предвидени като очакван среден добив. Установено е, че е налице и представен протокол 1312/22.08.2014 г. за нанесени щети по култури на площи от общо 46,43 ха, засети с царевица за зърно -16,28 ха, люцерна - 26,95 ха и мека пшеница - 3,2 ха, като при сравнение на двата протокола е видно, че описаните в него номера на парцели се съдържат и в протокол 1312/22.08.2014г. за нанесени щети на 70,7 ха, като тези площи се дублират с втория. В хода на съдебното производство са обсъдени събраните при първоначалното разглеждане на делото писмени доказателства и е разпитан свидетелят И. Иванов, присъствал на проверките. Обсъдено е и заключението по назначената, приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Съдът е посочил, че според свидетеля Иванов, проверката е осъществена от ОС Земеделие гр. Бяла Слатина, за да се констатират унищожени площи вследствие наводнение през м. август 2014 г. на земеделския производител Ц. Чоков. Самият свидетел е изготвил тези документи на база формуляр на ОС Земеделие, който е стандартен. Комисията се е състояла от трима човека, като всички са подписали изготвените протоколи. Разказва, че след голямото наводнение през м. август 2014 г., по поречието на река Скът е имало голямо заливане на площи и комисията е преценявала щетите. Установили са площите, които са на 100% унищожени, и тези които са засегнати частично. Имало е места, които са унищожени на 100% и такива, по които имало само частични щети. На свидетеля е предявен Протокол 1312/22.08.2014 г. намиращ се на стр. 108, в папка 2, и същият е заявил, че положеният в Протокола подпис е негов. Допълнил е, че преценката, която е обективирана в протокола е тази от момента на проверката, като и че впоследствие е възможно да погине и по-голяма част от посевите. Посочил е, че когато е станало това произшествие (голямото наводнение в гр.Мизия, когато р.Скът, преминаваща и през землището на с.Галиче, е заляла града) е издадена заповед на министъра на земеделието да се обособят комисии, включващи служители на ОС Земеделие, арендатори и съюза на производителите, които да направят проверка, като в това му качество е бил там и свидетеля. На въпроса по каква причина са създадени два протокола с една и съща дата и номер л. 107 от папка 2 и каква е целта на тези протоколи, свидетелят е заявил, че единия протокол касае на 100% засегнати и унищожени площи, а в другия протокол са отразени частично унищожените, като е отразено, че това са различни парцели. Според него целта на проверките е била обезщетяване на собствениците и ползвателите. Според заключението на вещото лице, по отношение на отглежданата през 2014 г. земеделска култура Царевица, ревизираното лице няма недекларирани приходи от този вид продукция. След направените за финансовата 2015 г. изчисления на база засети площи с Царевица, формиран среден добив от декар и средна продажна цена за килограм продукция, ССЕ посочва 133 451,00 лв. недекларирани приходи от продажби. По отношение на добива от Пшеница за 2014 г. и за 2015 г., деклариран от ревизираното лице и съобразен от ревизията, след изключване от изчисленията на погиналите площи в размер на 102,4 дка, констатирани с Протокол 1312 от 22.08.2014 г., вещото лице не е установило недекларирани приходи от продажба за този вид продукция. Относно добива на Люцерна за 2014 г., съобразно декларираните от ревизираното лице засети площи, след като е изключило от изчисленията унищожените от наводненията площи в размер на 573,1 декара, експертизата е установила, че за 2014 г. недекларираните приходи за селскостопанската култура Люцерна са в размер на 62 527,80 лв. За финансовата 2015 г., след направените изчисления експертизата не е установила недекларирани приходи от Люцерна. Експертизата е установила, че за 2014 г. Ц. Чоков дължи данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в окончателен размер на 6 874,00 лв. Вещото лице е изчислило и лихва за забава в размер на 4 274,56 лв. Експертът е определил дължимият ДДС за периода от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г. в размер на 3 212, 95 лв. За м.02.2015 г. експертизата изчислява окончателен резултат ДДС за внасяне в размер на 9 292,61 лв. Експертизата е изчислила законна лихва върху главницата на преизчисленото и дължимо ДДС за периода от 17.03.2015 г. (началната дата от която данъкът е изискуем) до 17.06.2021 г. (датата на издаване на Ревизионния акт Р-04000620004945-091-001/17.06.2021г.) в размер на 5 894,83 лв. С оглед установените факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля Иванов, като е посочил, че същите съответстват на представените писмени доказателства, както и са подкрепени от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е кредитирал изцяло и заключението на вещото лице по допуснатата експертиза, като обективно, професионално и безпристрастно изготвено, отговарящо в пълнота на поставените въпроси, съобразно относимите и приложими за спора обстоятелства. По тази причина, съдът е приел, че жалбоподателят е опровергал по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК размера на определените с РА задължения за данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ДДС за м. декември 2014 г., ведно със следващите се лихви, и същите следва да бъдат коригирани по приетото заключение на ССЕ. Заключението на решаващият състав е, че за 2014 г. данъкът по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да бъде редуциран от 14 506,00 лв. на 6 874,00 лв., а лихвата върху него от 9 029,07 лв. на 4 274,56 лв.; ДДС за м.декември 2014 г. в размер на 13 338,98 лв. следва да бъде намален на 3 212,95 лв., а лихвата върху него в размер на 8 728,48 лв. на 2 091,76 лв. Посочил е, че ДДС за м.февруари 2015 г. в размер на 9 292,61 лв. и лихви върху него в размер на 5 900,36 лв. са правилно установени от приходната администрация, поради което е отхвърлил жалбата в тази част. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства поотделно и в съвкупност и е достигнал до законосъобразни правни изводи. При първоначалното разглеждане на делото е установено, че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК, поради преценка за наличие на обстоятелства по т. 2 от разпоредбата - наличие на данни за укрити приходи във връзка с представените от ревизираното лице счетоводни справки, в които за 2014 г. са посочени погинали площи в дка, както следва: царевица 162.8 дка; пшеница 102.4 дка; люцерна 1 026.2 дка, а за 2015 г. царевица 800 дка. По делото не е спорно, че за 131.30 дка люцерна е налице писмено доказателство за 100 % пропадане на площите Констативен протокол 1312/22.08.2014 г. на Експертна комисия при ОСЗ Бяла Слатина. Спорът по делото се концентрира върху въпроса дали представения Протокол 1312/22.08.2014 г. на експертната комисия при ОСЗ Бяла Слатина доказва 100 % пропаднали площи общо 70.7 ха от засетите 178.77 ха. Според касатора, в този протокол е посочено, че се очаква намаляване на добива от царевица за зърно, люцерна и мека пшеница, предвиден като очакван среден добив, но същият протокол не може да служи като основание за определяне на посочените в него площи като такива с изцяло погинала земеделска продукция и за неотчитане на добиви от тях. Ревизираното лице счита, че протоколът доказва унищожени на 100% площи от общо 70.7 ха (16.28 царевица за зърно; 10.24 пшеница и 44.18 люцерна). Във връзка с тези твърдения при новото разглеждане на делото е разпитан като свидетел И. Иванов, който е участвал в комисията, изготвила протокола. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд относно показанията на свидетеля Иванов, от които се установява, че самият свидетел е изготвил посочените два протокола на база формуляр на ОС Земеделие, който е стандартен. В тази връзка, неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че ако спорните 70,7 ха площи с пшеница, люцерна и царевица са били напълно унищожени, то е следвало да бъдат включени в констативния протокол, а не да се съставя за тях друг отделен (обикновен) протокол от същата дата. Противно на твърденията на касатора, този извод не се разколебава и от липсата на представени доказателства за изплатена държавна помощ на ревизираното лице във връзка със спорните 70,7 ха пшеница, люцерна и царевица, посочени в съответния протокол. Изплащането на обезщетение във връзка с посочените площи не е спорно между страните и е неотносимо към предмета на делото. Действително свидетелят заявява, че единият протокол касае на 100% засегнати и унищожени площи, а в другия протокол са отразени частично унищожените, като е отразено, че това са различни парцели. Въпреки това следва да бъде съобразено съдържанието на двата протокола с един и същ номер и от една и съща дата за проверка на различни номера парцели по ИСАК (л. 107 и л. 108 от папка 2), от което е видно, че както 13.13 ха люцерна, така и 70.7 ха царевица за зърно, люцерна и мека пшеница, са посочени като унищожена площ в последната колона от таблицата. Както посочва и самият касатор, и двата протокола са официални свидетелстващи документи и имат обвързваща съда материална доказателствена сила. От представения от жалбоподателя трети протокол със същия номер и дата като предходните два протокола, се установява, че описаните в него парцели по ИСАК се съдържат и в протокола относно унищожените площи от общо 70,7 ха. В представения от ревизирания протокол за парцел 121-6-1 със засети площи 34,46 ха, е посочена унищожена площ 13,34 ха, като за същия парцел в протокола с унищожени площи общо 70,7 ха е посочена унищожена площ 27,57 ха. В последния протокол се съдържа и парцел 121-6-2 с мека пшеница, който не е посочен в представения от жалбоподателя протокол. Предвид, че описаните като унищожени площи в представения от ревизираното лице протокол са по-малко от констатираните в протокола, представен от ОД Земеделие и с оглед забраната на чл. 160, ал. 6 ДОПК със съдебното решение да се влошава положението на жалбоподателя, правилно първоинстанционният съд е възприел фактите така, както са описани в протокола относно унищожените площи от общо 70,7 ха. Съдът обосновано е приел, че жалбоподателят е опровергал по смисъла на чл. 124, ал. 2 от ДОПК размера на определените с РА задължения за данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и ДДС за м. декември 2014 г., ведно със следващите се лихви, и правилно е коригирал същите по приетото заключение на ССЕ. При липса на оспорване на приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на ССЕ, е неоснователно позоваването в касационната жалба на неправилност на решението на съда поради неговото кредитиране. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация, следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3600 лв. съобразно представени по делото списък, договор за правна защита и съдействие и фактура към него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,