Решение № 12092 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16628/2013 г.

Решение № 12092 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16628/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници против решение № 6260 от 16.10.2013 г., по адм. дело № 4173/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 3069/08.03.2013 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на Иван Цветанов Манев е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и агенцията е осъдена да заплати на Манев разноските по делото. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за участието на юрисконсулт в процеса. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед, но по съображения, които не съвпадат изцяло с изложените в мотивите на съдебния акт. Изводът за допуснати съществени нарушения във формата на оспорената заповед не се споделя от настоящата инстанция. Действително в акта е посочено само част от правното основание, а фактическите съображения също са изложени непрецизно. Въпреки това от обстоятелствената част на акта може да се направи извод за причините, поради които служебното правоотношение на служителя е прекратено и които се свързват с нарушение на изискванията на нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. В този смисъл допуснатите формални нарушения не са съществени и не могат самостоятелно да обосноват отмяна на административния акт. Съображенията на административния съд за постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон изцяло се споделят от настоящата инстанция. Правилно е преценено, че заповедта е издадена без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случаите когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл). В разглежданата хипотеза ответникът по касационната жалба първоначално е назначен в Агенция "Митници" през 2006 г. на длъжност началник на отдел. Към датата на назначаването същият притежава висше образование с образователна квалификационна степен "магистър", специалност "Финанси" съгласно диплома за висше образование № У299 от 1996 г., издадена от Университет за национално и световно стопанство. Документът очевидно е представен при назначаването, тъй като е вписан в заповедта, а също и в последващите заповеди за преназначаване на служителя (заповеди № 8224/29.09.2006 г.; 9264/31.10.2008 г.; 1662/04.03.2009 г.). На длъжността "главен експерт", която заема до прекратяване на служебното правоотношение, служителят е назначен със заповед № 3041/27.02.2013 г. За последната длъжност съгласно представената длъжностна характеристика се изисква висше образование с образователна степен бакалавър, придобита в няколко професионални области, сред които икономика. Следователно към момента на възникване на правоотношението Манев отговаря на изискванията за заемане на държавна служба, включително на изискванията за заемане на длъжността "главен експерт". Поради това правилно е преценено, че при назначаването на служителя всички условия на чл. 7, ал. 1 от ЗДСл са спазени, включително и тези, предвидени в т. 6, свързани с изискванията за заемане на конкретната длъжност. Освен това нарушение на изискванията за образование и квалификация не се установява и към датата на прекратяване на правоотношението, тоест не е изпълнено и второто, предвидено в текста на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, условие за прекратяване на служебното правоотношение. Изискванията са кумулативни, поради което отсъствието на всяко от тях е основание да се приеме, че административният акт е издаден в противоречие със закона. При тези данни административният съд законосъобразно приема, че предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл не са изпълнени и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Манев по реда на цитирания текст. Поради това като достига до заключение в този смисъл и на това основание отменя оспорения административен акт, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Представените доказателства за това, че в служебното досие на служителя не се съхранява копие от дипломата за висше образование са ирелевантни за правния спор и не могат да обосноват различен извод, тъй като не променят факта, че към момента на назначаване служителят притежава висше образование с образователно квалификационна степен "магистър". Непредставянето на съответната диплома от страна на служителя също не води до заключение в обратен смисъл, тъй като справка за образованието органът може да направи и служебно, още повече че документът, удостоверяващ този факт вече е представен при възникване на служебното правоотношение, както е видно от цитираните по-горе заповеди за назначаване и преназначаване. Възражението на касатора за необоснованост на атакувания съдебен акт също е неоснователно. Изводите на административния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Представените копие от диплома за висше образование и заповеди за назначаване и преназначаване на служителя на различни длъжности в агенция "Митници" от 2006 г., в които е цитиран горния документ, мотивират съдебния състав да приеме, че назначаването на служителя е осъществено при спазване на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Заключението за липсата на основания по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител е направено след анализ на всички представени доказателства. Това мотивира и крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение като постановено в противоречие с цитираната норма. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, а решението е постановено след анализ и съвкупна преценка на доказателствата, като са изложени подробни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски за един адвокат (арг. от чл. 78, ал. 1 от ГПК) в касационното производство Агенция "Митници" следва да заплати на ответника по касация сумата 400.00 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. Този размер на заплатения от страната адвокатски хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и е около минималния, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения. Поради това съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждането му в по- нисък размер, а възражението на касатора в този смисъл е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,