Решение № 7227 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2014 г.

Решение № 7227 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9926/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Мария Ненова Николова-Димитрова, срещу Решение № 3874 от 11.06.2014 г., постановено по адм. д. № 11318 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град (АССГ), 34 състав. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон, съществени такива на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора съдът не се е произнесъл по всички искания, заявени пред него, доколкото липсва произнасяне досежно установяването на претендираните незаконосъобразни действия и бездействия. Неправилно е и становището му, че се касае за правни действия и възприетото, че е налице мълчалив отказ. Съдът не е съобразил, че исковите претенции се основават на оплаквания за лошо административно обслужване, изразяващо се както в действия, така и в бездействия. Наред с това, в хода на производството не са допуснати от съда свидетели и съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) за доказване на основателността на исковете, и са налице пропуски при обсъждането на доказателствата. Съдът е подменил предмета на спора като е извел извън него разглеждането на въпроса относно необходимостта от плащането на суми по предходен договор за наем и доколко това обуславя издаването и получаването на настанителна заповед. Предвид подробно изложените в касационната жалба оплаквания се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за събиране на нови доказателства, и разглеждане на всички предявени искове (стр. 2, абзац първи от касационната жалба) или уважаване изцяло на исковата претенция с присъждане на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди - 100000,00 лв. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът Мария Ненова Николова-Димитрова не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата. По същество иска уважаването й. Ответникът Столична община не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил предявения от Мария Ненова Николова - Димитрова иск срещу Столична община за присъждане на неимуществени вреди в размер на 100000,00 лв., ведно със законната лихва от 13.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, възникнали от действия и бездействия на кмета и секретаря на район "Кремиковци", Столична община, състоящи се в забавяне на издаването и връчването на Заповед за настаняване № ЖН-04-011 от 9.05.2011 г., искане за плащане на недължими суми за наем, обективирано в писмо рег. индекс № 9200-14 от 24.09.2010 г., както и от незаконосъобразни действия на общински служители по изземване на жилищен имот. Посочено е, че се твърдят вреди от смъртта на майката на ищцата, възникнали от посочените действия и бездействия на кмета и секретаря на район "Кремиковци", Столична община. Първоинстанционният съд е приел, че забавеното издаване на административен акт от кмета на района и писмото на секретаря на района са правни, а не фактически действия. По незаконосъобразността на последните съдът се произнася преюдициално (чл. 204, ал. 4 АПК), а предварителната отмяна на правните действия/бездействия е предпоставка на исковата защита по чл. 204, ал. 1 АПК. Изложил е съображения, че искът за вреди от забавеното издаване на Заповед за настаняване № ЖН-04-011 от 9.05.2011 г. е допустим, доколкото тя е издадена в хода по оспорването на мълчалив отказ, което е приравнимо по правни последици на оттеглянето му. Приел е обаче, че искът, в частта относно вредите от забавеното изпълнение на органа е недоказан по основание. Аргументирал се е с това, че не е налице обективно установима връзка между волеизявлението и смъртта на майката на ищцата. Последната е трето за наемното правоотношение лице, тъй като не е адресат на настанителната заповед, нито е страна по сключения договор за наем от 9.05.2011 г. Евентуалните нейни субективни преживявания и притеснения относно съдбата на наемното правоотношение могат да бъдат единствено косвена, но не и пряка последица от поведението на административния орган. Предвид настъпилата смърт на лицето и посочената причина в смъртния акт, съдът е направил извод, че такава връзка не може да бъде установена и посредством специални знания. На следващо място, съдът е приел за установено, че предмет на писмо с рег. индекс № 9200-14 от 24.09.2010 г. на секретаря на района до сем. Димитрови е уведомяването за издаването на заповед за настаняване с указание за необходимостта от доказване на плащането на суми за наем към общината едновременно с получаването на административния акт. Посочил е, че писмото е правно, а не фактическо действие, но предвид това, че няма характеристиките на административен акт със самостоятелно действие, то не може да бъде предмет на преценка за незаконосъобразност, съответно да притежава правната значимост на правопораждащ факт на релевираните вреди. В тази връзка е и направения от съда извод, че извън предмета на спора, с който е сезиран е това, дали необходимостта от плащане на суми по предходен договор за наем обуславя издаването и получаването на настанителната заповед. Относно действията по връчването на заповедта съдът е изложил мотиви, че са фактически такива, които подлежат на инцидентен контрол на основание чл. 204, ал. 4 АПК. Взел е становище обаче, че с връчването й на адресата (сина на ищцата) като основен адресат на акта в срока по чл. 61, ал. 1 АПК е постигната целта страните в административното производство да узнаят факта на издаването й и нейното съдържание, от което произтичат позитивни правни последици. Това, според състава на АССГ, разколебава тезата за увреждащия характер на действието по връчване на заповедта. На последно място съдът е изложил съображения във връзка с направено от ищцата твърдение в уточнение от 28.02.2013 г. за осъществени незаконосъобразни действия на общински служители по извеждане от обитаваното жилище в противоречие с Определение от 06.07.2010 г., постановено по адм. д. № 4905/2010 г., с което действията по изземане на общинския имот са спрени. Съдът е отчел, че в исковата молба не са изложени твърдения за съществуваща връзка между тези действия и настъпилата смърт, както и това, че е съставен протокол от 9.07.2010 г. от нарочно създадена комисия във връзка с посочения съдебен акт. По тези съображения съдът е отхвърлил иска като е приел, че недоказаността на претенцията по основание прави безпредметно обсъждането на заявения с исковата молба размер на търсеното обезщетение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, а направените правни изводи са в съответствие с приложимия закон. Съдът е подложил на самостоятелна преценка всяко от твърденията на ищцата, направени в исковата молба, ведно с уточнението от 28.02.2013 г. и е изложил обстойни съображения, възприети и от настоящия състав, с които е аргументирал становището си относно характера на действията, за които касаторът твърди, че са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат - настъпилата смърт на нейната майка Спаска Ненова. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че майката на ищцата не е адресат на настанителната заповед, нито е страна по сключения договор за наем от 9.05.2011 г., което изключва връзката между дейността на администрацията и нейното здравословно състояние. Основателно е възприето от съда също така, че субективните преживявания и притеснения относно съдбата на наемното правоотношение могат да бъдат косвена, но не и пряка последица от поведение на административния орган. Съгласно чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилна и съобразена с доказателствата по делото е направената от първоинстанционния съд преценка за неоснователност на исковата претенция. Съдът правилно е определил предмета на спора, респективно предмета на доказване, с оглед което не е допуснал исканите от ищцата в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства и СМЕ. Заявено, с оглед установяване посочените в исковата молба факти, искането за допускане на гласни доказателства се явява неотносимо. Мотивите на първоинстанционния съд по отношение исканата СМЕ са изложения в съдебния акт и се споделят от настоящия съд. В този смисъл, като не е уважил доказателствените искания на ищцата, съставът на АССГ не е допуснал твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. То би било такова само в случай, че при недопускането му (при относимост на исканията) е възможно обосноваването на други изводи. Предвид изложеното по-горе обаче, недопускането им не може да се отрази на направените изводи. Затова правилен е направеният от съда извод за тяхната неоснователност. По същите причини, а и предвид това, че пред касационната инстанция са допустими само писмени доказателства (чл. 219, ал. 1 АПК) разпитът на свидетели на този етап от производството е недопустимо. Като неоснователно се преценява и оплакването за обсъждане от съда "... на доказателствения материал извън контекста и значението" доколкото то е лишено от всякаква конкретика. Неоправдани са също така касационните оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички предявени искове. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК съдът не дължи постановяването на отделен диспозитив, с който да признае или отрече твърдяната незаконосъобразност на действието, респективно на бездействието. Проверката е инцидентна, като установената незаконосъобразност на действието, респективно бездействието, ведно с останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, влече като последица уважаването на предявения иск. Противоправността на твърдените действия и/или бездействия се констатира от съда преюдициално в мотивите на съдебното решение при проведено успешно доказване в тази насока. В тази хипотеза не е налице обективно съединяване на иск с оспорване по жалба. По тези причини настоящият състав намира направените оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всички предявени искове за неоснователни. При неустановяване на елементите от фактически състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Не е налице поддържаната в исковата молба връзка между настъпване смъртта на Спаска Ненова и сочените действия и бездействия на кмета на район Кремиковци и служители на администрацията на ответника, във връзка с които ищцата - настоящ касатор твърди, че е настъпила смъртта на това лице - нейна майка, от която съответно поддържа, че са й причинени неимуществени вреди. Не се констатира от настоящия състав да е извършена "подмяна предмета на спора"от състава на АССГ и действия в "услуга на ответника" от пристрастен съд, както твърди касаторът. По тези съображения и поради това, че не се констатираха твърдените пороци на обжалваното съдебно решение, то, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,