Решение № 5526 от 29.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на У. Салех, представляван от адвокат Солакова и адвокат Илиев в съдебно заседание срещу решение 137 от 28.02.2023 г., постановено по адм. дело 183 по описа за 2023 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1355 от 23.01.2023г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, с основен акцент върху преценката на съда относно висшия интерес на децата, предвид, че лицето е със съпругата си и четирите си деца, в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Поддържа същите доводи и искания и в съдебно заседание. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на решението на ДАБ като се направи нова по-задълбочена преценка на личната история. Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва така подадената касационна жалба. Счита решението на първата инстанция за правилно и иска да бъде оставено в сила. Представя се и актуална справка за държавата Ирак. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 1355 от 23.01.2023г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил фактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че неговото желание да живее свободно и далече от проблемите не може да бъде подведено под изискванията на закона за относима към него бежанска история. Чужденецът не е бил конкретно застрашен и към него няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз. Изразените от него лични притеснения поради общото несъгласие с управлението на страната не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Независимо от наличието на свързани със сигурността инциденти. По делото няма представени такива доказателства. Доколкото твърдението на чужденеца е, че е със семейството си в България, то за него съществуват други възможности за престой, но данните му не могат да покрият критериите за представяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В рамките на задължителната задълбочена и надлежна проверка националния орган, впоследствие и първата инстанция са предоставили възможност да се докажат конкретните причини за искане за предоставяне на такива статути на бежанец и хуманитарен от лицето. Това не е направено и общите твърдения за притеснения не могат да се възприемат и правилно жалбата срещу отказа на ДАБ е била отхвърлена. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение