Решение № 4178 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2017 г.

Решение № 4178 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, образувано по жалба на С. Стоянова от [населено място], чрез адв. Тинчев срещу заповед № ЗС-231/27.10.2017 г. на министъра на отбраната на Република България. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при неспазване на установената форма и в противоречие с приложимите материалноправни норми и административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2-5 АПК, поради което се претендира отмяната й, със законните последици. Ответникът министър на отбраната, чрез своя процесуален представител, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на оспорването и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски-юрк. възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като взе предвид представените по делото доказателства и наведените от страните доводи, намира същата за неоснователна по следните съображения: От доказателствата по делото се установява, че имотът - военно-фондово жилище в[жк], [жилищен адрес] е частна държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на отбраната, видно от Акт № 1521/18.09.1995 г. Със заповед за настаняване № 69/21.06.1994 г. на министъра на отбраната, Т. Стоянов и семейството му /съпруга С. Стоянова, дъщеря и син/ са настанени във ведомственото жилище, като на същата дата между тях е сключен и наемният договор. През 2007 г. между Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на обраната" и Т. Стоянов е сключен нов договор за наем на жилището. През 2010 г. между Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", Т. Стоянов и С. Стоянова е сключено споразумение за заместване на страна по договора за наем от 2007 г., като е сключен нов договор за наем между Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" и С. Стоянова. Видно от приложените по административната преписка документи, Т. Стоянов и С. Стоянова са подали неколкократно заявления в периода 2008 - 2010 г. за закупуване на процесното жилище, както и за освобождаване от задължение за заплащане за наем, поради извършени ремонтни дейности, по които са постановени откази. С писмо рег. № 13-00-971/05.07.2011 г. на министъра на отбраната наемателката Стоянова е уведомена, че сключеният договор за наем от 2010 г. се прекратява, като е указан едномесечен срок, в който следва да се освободи жилището. Предизвестието е съобщено лично на адресата му на 11.07.2011 г. След прекратяване на наемния договор, жилището не е било освободено от наемателя, поради което е издадена процесната заповед, с която е наредено изземване на имота от С. Стоянова, с мотива, че се държи на отпаднало правно основание и е приложима разпоредбата на чл. 80а ЗДС. Оспорената заповед е законосъобразна. С обжалваната заповед № ЗС-231/27.10.2017 г., министърът на отбраната на Република България, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост (ЗДС) е наредил да се изземе от С. Стоянова описаният недвижим имот - частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната. В тази връзка са изложени мотиви, че съгласно приложения АЧДС № 1521/18.09.1995 г., имотът е частна държавна собственост, предоставен в управление на Министерство на отбраната. Установено е, че имотът се държи без правно основание от жалбоподателката, поради което е прието, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изземване при условията на чл. 80а ЗДС. Няма спор по делото, че Стоянова е надлежно е получила писменото предизвестие от министъра на отбраната за прекратяване на наемното правоотношение. Съдът не възприема наведения довод, че е нарушена предвидената от закона писмена форма за издаване на заповедта. Същата е издадена от компетентен орган съобразно представената заповед за заместване № ОХ-1103/25.10.2017 г. и в изискуемата се правна форма, при спазване на изискванията за реквизити съгласно чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Неоснователен е и доводът за липса на правни и фактически основания за издаване на заповедта, тъй като в същата е посочено, че жалбоподателката държи ведомствено жилище на отпаднало основание и същото подлежи на изземване в процедурата по чл. 80а от ЗДС. Подробно е разписана и фактическата обстановка, довела до отпадане на основанието за заемане на жилището, вкл. обстоятелството на разпореждане със собствен имот на наемателката. Административният орган е издал оспорения административен акт при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел, след изясняване на релевантните за случая обстоятелства. Налице е основанието на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС за изземване на имот държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, защото имотът се ползва без правно основание-надлежно прекратено наемно правоотношение. Следователно към момента на издаване на обжалвания акт са налице всички предпоставки по чл. 80а ЗДС- държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерство на отбраната, се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, се изземва въз основа заповед на министъра на отбраната. В тази връзка се явяват ирелевантни възраженията за наличие на основание за заемане на жилището, както и оспорване изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 6 и т. 11 от Наредба № Н-22/2010 г. Тези доводи са относими към акта за прекратяване на наемното правоотношения, който е настъпил към 2011 г., а продължителният период от прекратяване на наемното правоотношение до издаване на процесната заповед за изземване на жилището не касае законосъобразността на заповедта по чл. 80а ЗДС. Неприложим е и режима по чл. 236 ЗЗД, с оглед специалната норма на чл. 19 ЗДС. Доводите на жалбоподателката за неоснователно платени наемни вноски и направени подобрения, касаят облигационни правоотношения между страните по делото. Предмет на настоящото съдебно производство е проверка на законосъобразността на административния акт, като доводите, свързани с възстановяване на недължимо заплатени и вложени в имота суми от жалбоподателката, попадат извън неговия фактически състав. С оглед установеното по делото, заповедта за изземване на имота се явява законосъобразна, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на делото, жалбоподателката дължи своевременно поисканите от ответника разноски за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,