Решение № 9777 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ИРГО ООД, ЕИК 109566552, със седалище и адрес на управление гр. Сапарева баня, чрез процесуален представител адв. Петрова, против Решение 206 от 22.12.2022 г. постановено по адм. дело 339/2022 година по описа на Административен съд Кюстендил (АС Кюстендил), с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу т. II от Уведомително писмо на Държавен фонд Земеделие 155/М.6.4.1 с изх. 01-2600/254 от 12.01.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и не е дал указания, както и че неправилно се е позовал на заключения на вещи лица, които не е изслушал лично в съдебно заседание. Излага доводи за издаване на административния акт в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и при липса на мотиви по отношение на извършените редукции. Иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново по същество на спора, с което да се отмени т. II от оспореното уведомително писмо и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по отменената част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касация Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Митев, оспорва касационната жалба като неоснователна в писмена молба. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кюстендил е т. II от Уведомително писмо от Държавен фонд Земеделие 155/М.6.4.1 с изх. 01-2600/254 от 12.01.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което е извършена редукция по заявени за финансиране разходи за проектно предложение с идентификационен BG06RDNP001-6.003-0140 в ИСУН по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 по Подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 20142020 г. (ПРСР 2014-2020) Редукцията е извършена по следните завени за финансиране разходи: Технологично оборудване котел редукция в размер 61 723,69 лв. поради недопустими за финансиране разходи; Подобект 1. СМР Сграда редукция в размер 93 820,92 лв. поради недопустими за финансиране разходи; Подобект 2. ВП с площадкови мрежи редукция в размер 1 305,31 лв. поради недопустими за финансиране разходи и Бизнес план редукция в размер 7 842,46 лв. поради недопустими за финансиране разходи. Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК след обезсилване на определение 196/29.04.2022 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело 179/2021 г., с определение на 8482/04.10.2022 г. по адм. дело 8423/2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради констатирана недопустимост, изразяваща се в разглеждане на жалбата по реда на чл. 197 АПК. В определение 8482/04.10.2022 г. ВАС е направил разграничение между т. I и т. II от процесното уведомително писмо. Посочил е, че т. I представлява покана за представяне на доказателства, регламентирана в чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В т. II от процесното уведомително писмо се съдържа и волеизявление на органа за извършена корекция на проектобюджета на кандидата ИРГО ООД с ид. BG06RDNP001-6.003-0140, което има характер на индивидуален административен акт за извършена корекция/редукция на проектобюджета на проектно предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и следв. от АПК, в която насока са и указанията на ВАС при новото разглеждане на жалбата. При новото разглеждане АС Кюстендил с определение 495, постановено в закрито заседание от 12.10.2022 г., е посочил, че производството е по реда на чл. 27 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 226 АПК и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание 22.11.2022 г. с призоваване на страните. В писмена молба от 18.11.2022 г. жалбоподателят ИРГО ООД заявява, че поддържа депозираната жалба против т. II от Уведомително писмо от Държавен фонд Земеделие 155/М.6.4.1 с изх. 01-2600/254 от 12.01.2021 г., ведно със направените уточнения в производството по адм. д. 179/2021 г. по описа на АС Кюстендил. Прави искания да бъдат приобщени всички писмени доказателства, събрани по адм. д. 179/2021 г. по описа на АС Кюстендил. Оспорва достоверността на контролни листове от втори оценител, приложени от ответника в административната преписка с вх. 2526/25.05.2021 г. Иска възможност за формулиране на допълнителни въпроси и задачи към вещи лица в случай на направени искания от ответника за назначаване на експертизи, при условията на евентуалност поддържа съответно формулираните допълнителни задачи при направено искане от страна на ответника за повторно изслушване на допуснати в предходното съдебно производство експертизи. Претендира разноски съгласно представи договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. В писмена молба от 21.11.2022 г. ответникът оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Посочва, че няма да сочи и представя други доказателства и няма доказателствени искания. Иска предоставяне на възможност за вземане на становище, в случай че жалбоподателят посочи нови доказателства или има доказателствени искания. Иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна при даване на ход по същество. Счита, че фактическите основания за издаването на оспорения акт са потвърдени от приетите експертизи. Претендира разноски и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В открито заседание, проведено на 22.11.2022 г., първоинстанционният съд е докладвал делото и постъпилите писмени молби на страните. С протоколно определение е приел доказателствата, събрани по адм. дело 179/2021 г. по описа на АС Кюстендил. Приел е, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и е дал ход по същество. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят ИРГО ООД е кандидатствал в Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности, ПРСР 2014-2020, с проектно предложение с идентификационен BG06RDNP001-6.003-0140 в ИСУН с наименование Пансион за настаняване на възрастни лица на обща стойност 777 840,72 лв. и заявена безвъзмездна финансова помощ в размер на 50% - 388 920,36 лв. Безспорно между страните по делото е, че проектното предложение е с положителен резултат за допустимост на инвестицията, на дейностите от същата и на заявените разходи по вид след преминаване на първи и втори етап (предварителна оценка и оценка на административното съответствие и допустимостта) от процедурата по оценяване на проектното предложение, съобразно чл. 9 от ПМС 162/2016 г. и т. 21 от Условията за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна помощ (УК), поради което проектът е включен в таблицата като допустим. Спорът между страните е по отношение на третия етап от процедурата по оценяване (техническа и финансова оценка) относно правилността на наложената корекция на бюджета на проекта. Резултатът от третия етап е обективиран в Оценителен доклад от работата на оценителната комисия с вх. ОЗ-0416/6206-3 от 15.12.2020 г., който е послужил за основа за издаване на процесното уведомително писмо с изх. 01-2600/254 от 12.01.2021 г. При новото разглеждане АС Кюстендил е приел като доказателствени средства изготвените експертни заключения по назначените съдебно-технически експертизи по адм. д. 179/2021 г. Съдът е счел, че заключенията на двете вещи лица за обективни и компетентни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Въз основа на установените факти АС Кюстендил е направил извод за допустимост, но неоснователност на подадената жалба. Съдът е приел, че процесното уведомително писмо в оспорената му част е законосъобразен административен акт, издаден при липса на основанията за отмяна по чл. 146 АПК. Съдът е счел и за доказани материалноправните предпоставки за извършената корекция на бюджета на проектното предложение на жалбоподателя, съответстваща и на принципите и целите на безвъзмездното финансово подпомагане с оглед чл. 29 от ЗУСЕФСУ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с неразпределяне на доказателствената тежест между страните, респ. липсата на дадени указания, както и с приобщаване на заключенията на вещите лица, без последните да бъдат разпитани в съдебно заседание, което прави обжалваното решение необосновано и препятства касационната проверката относно спазването на материалния закон. Оспореният съдебен акт е постановен по реда на чл. 226, ал. 1 АПК след обезсилване на определение 196/29.04.2022 г. на Административен съд Кюстендил по адм. дело 179/2021 г., с определение на 8482/04.10.2022 г. по адм. дело 8423/2022 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Обезсилването на определението при първото разглеждане на спора е поради недопустим ред на разглеждане на спора. При новото разглеждане първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Тъй като първото разглеждане на спора е било по недопустим за разглеждане съдопроизводствен ред, новото разглеждане на спора е следвало да започне изначално, като всички процесуални действия, извършени от съда при първото разглеждане, следва да се считат за обезсилени. С оглед на това административният съд е следвало да започне с разпределяне доказателствената тежест между страните, както и с даването на конкретни указания. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с приобщаване на писмените заключения към доказателствения материал по делото. Съдът е приел заключенията без да изслуша вещите лица в съдебно заседание при новото разглеждане. Писменото заключение е вид доказателствено средство, чието събиране е регламентирано с императивните норми на Раздел V Вещи лица от Глава четиринадесета Доказателства от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими в съдебно административното производство субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Императивно изискване за приобщаване на заключението към доказателствения материал по делото, съгласно чл. 200 ГПК вр. с чл. 144 АПК, е вещото лице да бъде изслушано от съда, след снемане самоличността му и предупреждение за отговорността, която носи за невярно заключение. Не е предвидена процесуална възможност за приемане на заключение без изслушване на вещото лице от съда, независимо от причините за това. Становището на страните по този въпрос и изявленията им са без значение. Неизслушването на вещото лице е равнозначно на липса на доказателственото средство, тъй като то не е събрано по предвидения в процесуалния закон ред. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - Кюстендил за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,