Решение № 8734 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2019 г.

Решение № 8734 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Винарско имение Драгомир" ООД, подадена чрез адвокат Х. Грозданов, срещу решение № 624 от 20.03.2019 г., постановено по адм. д. № 1023/2018 г. от Административен съд-Пловдив. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано изплащане на сума в размер на 31 969, 26 лв. по сключен договор № 201611 от 15.04.2016 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът обосновава твърденията си с това, че обжалваният административен акт не бил мотивиран, а съдът не е изложил мотиви относно твърденията на дружеството за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди освен това, че във връзка с уведомително писмо с вх. № 02-2600/6560 от 25.10.2017 г. от законния представител на дружеството до ДФЗ за извършени промени в сключения договор, въз основа на издадено от Изпълнителна агенция по лозята и виното "Разрешение за засаждане от преобразувани права на засаждане от националния резерв, било издадено писмо с изх. № 02-2600/6560 от 9.11.2017 г., което не било връчено на дружеството, а представянето на исканите с това писмо доказателства, станало едва след изтичането на срока на договора. Касаторът твърди, че съдът неправилно бил възприел заключенията на двете допуснати експертизи. По изложените съображения в касационната жалба и допълнително представената молба, касаторът моли съда, да отмени обжалваното съдебно решение и уважи жалбата на дружеството срещу заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната й част. Прави искане за присъждане на разноските. От ответната страна по касация - изпълнителният директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на жалбата. Ответната страна моли съда, да остави в сила обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същевременно възразява срещу размера на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, които противопоставя на твърденията в жалбата. Прокурорът счита, че съдебният акт следва да бъде потвърден. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Пловдив е бил сезиран с жалба, подадена от "Винарско имение Драгомир" ООД (ВИД) срещу заповед № 03-РД/180 от 2.02.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ в частта й, в която е отказано изплащането на сума в размер на 31 969, 26 лв. Отказът е обоснован с разпоредбите на чл. 18, ал. 4 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 2.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2014-2018 г., наричана в изложението само "Наредба № 2", и сключения договор. В жалбата се е твърдяло, че обжалваната част от заповедта е незаконосъобразна, немотивирана, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Твърдяло се е освен това, че макар и след срока за изпълнение на договора, то е представило исканите документи от страна на ДФЗ, относно издаденото разрешение от Изпълнителна агенция по лозята и виното (ИАЛВ) за замяна на част от имотите. Късното им представяне не се е дължало на забава от страна на дружеството, а поради невръчване в срок на писмо с изх. № 02-2600/6560 от 9.11.2017 г. на ДФЗ с искане за представяне на доказателства. Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат е установил фактите по спора, както следва: "Винарско имение Драгомир" ООД е подало заявление за представяне на финансова помощ от ДФЗ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лоза" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. Към него е приложило План за преструктуриране и конверсия № 209 от 21.01.2016 г., одобрен от Изпълнителна агенция по лозята и виното, с таблици с имоти, върху които ще бъдат извършвани дейностите, както и инвестиционен проект с първоначален размер на цялата инвестиция от 1 290 918, 95 лв. и финансова помощ от 968 189, 22 лв. Одобрената площ за инвестиции е била от 23, 9403 ха с краен срок за изпълнение на цялата инвестиция – 30.11.2017 г. След одобрението със заповед от изпълнителния директор на ДФЗ е бил сключен договор № 201611 от 15.04.2016 г. с предмет предоставяне на дружеството, наречено в договора "ползвател", на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от одобрените и реално извършени разходи за извършваните дейности по мярката. Дружеството-ползвател е подало заявление за авансово плащане, което е било одобрено и след извършените проверки му е била изплатена оторизираната сума от 774 550 лв. Преди изтичане на срока на сключения договор ползвателят подал до ДФЗ уведомително писмо с вх. № 02-2600/6560 от 25.10.2017 г., за промяна на част от имотите, включени за засаждане и изграждане на хидромелиоративни съоръжения, съгласно представена таблица, като посочил, че промените са съгласувани с ИАЛВ, а направената промяна не се отразявала на одобрената площ от 23, 9403 ха. При така заявената промяна от ползвателя било изискано представяне на коригиран от ИАЛВ План за преструктуриране и конверсия № 209 от 21.01.2016 г., технически проект за изграждане на капково напояване и оригинал на документ за необходимост от извършване на ОВОС за одобрените имоти за замяна ПИ №№ 069005, 069015, 070022 и 070035, всичките с ЕКАТТЕ 65721. От ИАЛВ са изискани също документи за разрешение за засаждане от преобразувани права на засаждане от Националния резерв както и корекция на Плана за преструктуриране и конверсия. Дружеството-ползвател не представило изискваните документи, но от ИАЛВ било представено разрешение за засаждане от преобразувани права на засаждане № 307 от 10.11.2017 г., с което се изменя разрешение № 153 от 21.11.2016 г. за площ от 1, 4962 ха, незададени части от имоти, заменящи поземлените имоти. Била извършена проверка на място от техническия инспекторат на ДФЗ, като с докладна записка с вх. № 05-2-262/214 от 22.11.2017 г. било посочено, че имоти с номера 069005, 069015 са били засадени с лозя и те са части от по-големи лозови масиви. Другите два имота с номера 070022 и 070035 представлявали площи с угари. По тези констатации законният представител на дружеството-ползвател дал обяснение, че засаждането на двата имота с лозя било с оглед спазването на срока на сключения договор и след получаване на разрешението № 307 от 10.11.2017 г. от ИАЛВ. След извършената проверка на място ИАЛВ издала заповед № РД-12-499 от 24.11.2017 г., в която извършила промени в утвърдения план за преструктуриране и конверсия № 209 от 21.01.2016 г., в посочените части. След изтичането на срока на договора № 201611 от 15.04.2016 г. дружеството-ползвател на 6.12.2017 г подало заявление за окончателно плащане с остатък 193 639, 22 лв., към което приложило необходимите доказателства, удостоверяващи извършените разходи по дейностите. В обяснителна записка № 02-2600/6560 от 13.12.2017 г. дружеството ползвател изложило фактите относно замяната на имотите с други, пояснило, че писмо с изх. № 02-2600/6560 от 9.11.2017 г., с което са били изискани документи от него не било получено, а такова му е предадено на ръка на 6.12.2017 г., посочило, че за това няма вина, като е представило: технически проект за капково напояване, оригинал на документи от РИОСВ относно четирите поземлени имоти за замяна и коригиран план от ИАЛВ План за преструктуриране и конверсия № 209 от 21.01.2016 г., и заповед № РД 12-499 от 24.11.2017 г. на изпълнителния директор на ИАЛЗ. При анализ на представените доказателства бил направен извод, че дружеството-ползвател е представило всички документи по заявлението за финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за дейностите "Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права от национален резерв" и "Изграждане на хидромелиоративни съоръжения-система за капково напояване", но на претендирата сума за окончателното плащане от 161 669, 96 лв. следва да бъде извършена корекция в размер на 31 969, 26 лв., защото площта, върху която се извършва инвестицията възлизала на 23, 1498 ха, което било по-малко с 0, 7905 ха от договорената. Съдът приел и две заключения по искане на страните. Съдебно-счетоводната експертиза била приета от страните без оспорване, като тя е потвърдила изцяло констатациите от контролните листове на извършените от регионалния технически инспекторат проверки, включително и направените изчисления за намаляване на поискания размер на окончателното плащане. Втората експертиза - съдебно-техническа - е била оспорена от страна на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ. Въпреки обстоятелството, че тази експертиза била извършена след проверката от регионалния технически инспектора на ДФЗ, вещото лице посочило, че при проверката на имотите в землището на с. Свирково от 3.01. до 8.01.2018 г., от съставения контролен лист било установено, че дейностите по мярката били извършени върху площ от 23, 1498 ха, която е с 0, 7905 ха по-малко от договорираната от 23, 904 ха. Въз основа на така установените факти съдът е извел правните си изводи. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган в необходимата форма. При издаването й не били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, защото констатациите от проверките на регионалния технически инспекторат на ДФЗ се потвърждавали от двете заключения на експертите. Направил е и правен извод, че при издаването на обжалваната заповед изпълнителният директор на ДФЗ не е допуснал нарушение на материалния закон - съответно чл. 18, ал. 1 и 3 и чл. 20, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2. Въз основа на това е извел и решаващият си извод, че жалбата против оспорената част от заповедта е неоснователна, поради което я е отхвърлил. Постановеното решение е правилно макар и не по всички изложени мотиви. Съдът е приел, че след като е направено искане за замяна на част от имотите, върху които трябва да се извършат дейностите по мярката, то документите за това били представени след приключването на крайния срок на договора и преди утвърждаването на тази замяна от страна на ДФЗ, който извод е неправилен. Отказа за изплащане на цялата сума е направен поради установеното при извършената проверка на място, а именно, че площта върху двата имота с № 070022 и № 070035 не е била засята с лози, а е била с угари. Това е дало отражение върху одобрения размер на площта от 23, 9403 ха, която е била по-малка с 0, 7905 ха. Всички макар и по-късно представени документи, съпровождащи извършената замяна са били приети от страна на ДФЗ, но установеното при проверката на място не е било опровергано. Тези коригиращи мотиви по никакъв начин не се отразяват на правилността на крайния правен извод на съда. Неправилни са оплакванията в касационната жалба, че обжалваната част от заповедта, предмет на жалбата, била немотивирана. Заповедта е мотивирана с посочването на сключения договор между ДФЗ и дружеството –ползвател, който не се оспорва. Заповедта е мотивирана и с извършените проверки на място, за които дружеството-ползвател е било уведомено, негов представител е присъствал и му е била предоставена възможност за възражения. Това се установява от контролния лист от извършената проверка на място на 20.11.2017 г., подписан от представител на дружеството-ползвател. На нея е било установено, че два от имотите с № 070022 и № 070035 са били с угари. По тази проверка е представена обяснителна записка от законния представител на ползвателя – Н. Гаджева, в която се посочва, че неусвоената площ във връзка с изпълнението на договора от 15.04.2016 г. ще бъде заменена с посочените четири имота. Тази замяна била съгласувана с ИАЛВ. Посочва се още, че двата имота с планоснимачни номера 069005, 069015 са били засадени с винени сортове лози, но нищо не се споменава за другите два имота, за които е установено, че не са засадени, а са с угари. Съзнанието за незасаждане на двата заменени имота с лози ясно личи и от обяснителната записка с вх. № 02-2600/6560 от 13.12.2017 г. на законния представител на дружеството до ДФЗ. На лист втори от това обяснение – л. 438 от делото, в последното изречение на първия абзац, където отново е посочено че към момента на извършената теренна проверка те не са били засадени с винени лозя. При това фактическо установяване да се твърди в касационната жалба, че обжалваната част от заповедта е немотивирана е най-малкото некоректно. Дружеството-ползвател е било наясно, че част от площта, върху която ще извършват дейностите, с която е заменена първоначално одобрената, не е била засята с лози. Намалението на дължимото плащане от остатъка от окончателното е тъкмо поради това, че част от одобрената площ не е била изцяло засята с лози, така както е по одобрения договор от 15.05.2016 г. Приложените контролни листове от извършените проверки, ведно с обясненията, които предхождат издавеното на заповедта от изпълнителния директор, на които той се позовава в нея, следва да се приемат като мотиви на заповедта, съобразно ТР № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС. В случая мотивите за издаването на акта го предхождат и се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на заповедта. По тези съображения твърдението, че заповедта не е мотивирана е неоснователно. Позоваването в касационната жалба на заключенията на експертите и довода, че съдът неправилно ги е тълкувал също е неоснователно. И двете експертизи потвърждават установеното и отразено в контролните листове при извършените проверки на място. Твърдението, че засадените лози били двегодишни не може да бъде споделено. Вещото лице при извършената съдебно-счетоводна експертиза, което е и магистър-агроном, не е извършило измерване на място на двата поземлени имота, които са били с угари. Защитната теза на адвокат-пълномощника в тази насока се опровергава от обясненията, посочени вече, дадени от законния представител на дружеството-ползвател. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноски, с оглед на изхода на спора следва да се остави без уважение. Искането на процесуалния представител на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С оглед на неосъщественото процесуалното представителство от ответната страна по касация, неизразено мотивирано становище по съществото на касационната жалба и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 34 ЗПП и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът ще следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение