Решение № 10054 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2017 г.

Решение № 10054 от 28.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4597/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Консервинвест" ООД против решение № 2548/28.02.2017 г. по адм. д. № 9801/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 610/23.07.2015 г. по преписка № КЗК 61/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и е осъдено да заплати на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил представеното от становище на Европейската комисия по прилагането на регламент № 1151/2012 г. относно географското указание, поради което прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съд, на основание, чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като бъде отговорено на въпроса възможно ли е да бъде защитено географско указание за селскостопанска храна или продукт на територията на Р. Б. като страна членка на ЕС по национален ред, посредством регистрация в Патентно ведомство на Р. Б.. Посочва, че от страна на тричленния състав е допуснато нарушение на материалния закон относно заключението му за липса на нарушения от страна на "Б. П." АД по чл. 29 и 31 от ЗЗК. Претендира отмяна на решението, връщане на преписката на административния орган със задължителни указания относно прилагане на закона и присъждане на разноски. Ответникът - КЗК - С., бул. "В." ..№... оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев по съображения, изложени в писмено възражение, и заявява претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Б. П." ООД, / след настъпила прмяна в правно организационната форма на дружеството, отразено в протокол от с. з. от 15.06.2017 г./ със седалище и адрес на управление гр. С., район "Триадица", ул. "П." ..№..., ет. ..., офис 5-6, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Руйков в писмена защита и заявява претенции за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащо на касационно оспорване съдебно решение съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗК, неблагоприятно за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 610/23.07.2015 г. по преписка № КЗК 61/2015 г. Решението на КЗК е постановено в производство по реда на глава ХII ЗЗК, образувано по искане на "Консервинвест" ООД по чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон за установяване на извършени нарушения от "Б. П." ООД по чл. 29, и чл. 31 от ЗЗК. Прието е, че "Консервинвест" ООД извършва дейност, свързана с производство на зеленчукови и плодови консерви, в т. ч. и лютеници на територията на страната от 01.04.1999 г., а "Б. П." ООД осъществява дейност, свързана с изкупуване и преработка на зеленчуци и плодове и производство и продажба на консервирани храни в т. ч. различни видове лютеница, доматени пюрета, кетчуп и консервирани зеленчуци, като произвежда и разпространява в страната Лютеница с наименование "П." от 1990 г. За да отхвърли жалбата на дружеството против решението на КЗК, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е приел, че от страна на "Б. П." ООД не са извършени нарушения по чл. 29, чл. 31 от ЗЗК. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение се оспорва от касатора на първо място в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решението на КЗК, с което се приема, че действията на "Б. П." ООД, по етикиране на своите продукти не може да бъде квалифицирано като противоречащо на "Добросъвестна търговска практика" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК. Дружеството има право да постави на етикетите наименованието "Л. П." съгласно Заповед № РД09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Л. П." на името на "Б. П." ООД . Факт е, че Областна дирекция по безопасност на храните - гр. П. е извършила осем проверки в това число относно етикетирането на продуктите, като не са констатирани отклонения от изискванията на действащото законодателство, следователно не може да бъде прието, че действията на "Б. П." ООД по етикиране на продуктите противоречи на "Добросъвестна търговска практика". Правилно е решението на тричленния състав на ВАС, съгласно чл. 29 от ЗЗК, забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) Наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК "Добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Неоснователна е твърдението на касатора относно необоснованост на решението по отношение на претенцията му за ангажиране на отговорността по чл. 31 ЗЗК и чл. 29 ЗЗК. В настоящия случай правилно е посочено от съда, че етикирането на процесните продукти като "натурален продукт без консерванти" не може да въведе в заблуждение потребителите относно съществените свойства и характеристики на продуктите. За периода от месец юли 2014 г. до месец февруари 2015 г., са извършени осем проверки на "Б. П." ООД, в това число относно етикетирането на продуктите, като не са констатирани отклонения от изискванията на действащото законодателство в областта на безопасността на храните. Това е и заключението на БАБХ. В писмо 5996 -КХ от 01.10.2015г Агенцията посочва, че върху етикета е допустимо да бъде изписано "натурален продукт без консерванти", като същото не следва да се счита за нарушение, че в съдържанието на продуктите е вписано наличието на модифицирано нишесте. Посочва се, че основните свойства на нишестето са сгъстяващо, свързващо водата, стабилизатор на емулсии и желиращ агент, като се използва като присъщ натурален материал, с широка специфична функционалност, а на пазара има голямо разнообразие от модифицирани нишестета. В този смисъл нишестето не се води добавка в храната и независимо дали има наличие на Е номер, последният може да не се обявява на етикета. Съгласно чл. 31 от ЗЗК се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За да бъде осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 31 от ЗЗК следва да е налице определено поведение от страна на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК (изразяващо се в твърдение на неверни сведения или изопачаване на факти относно определени обстоятелства), което поведение да е в причинно следствена връзка с възможност да настъпи заблуждение у потребителите, независимо дали става въпрос за съществени свойства на стоки и услуги или относно начина на използване на тези стоките или предоставяне на услугите. Правилно решението на тричленния състав, че в настоящия случай не се констатира "Б. П." ООД с осъществяването на дейността по производство и разпространение на лютеница с наименование "П." да твърди неверни сведения или да изопачава фактите относно обстоятелствата, свързани със съществените свойства на стоките и начина им на използване. Видно от установените по делото факти съдържанието на етикетите на процесните продукти отговаря на Заповед № РД 09-173 от 08.03.2013 г. на министъра на земеделието и храните издадена на основание чл. 54, ал. 2 от ЗМГО, с която е утвърден продукт "лютеница" с географско указание "Л. П." на името на "Б. П." ООД. Правилно е и решението на съда по отношение оплакването на промяната на срока на годност на продуктите на "Б. П." ООД. След извършена проверка на БАБХ не е установено невярно посочване на срок на годност на продуктите на "Б. П." ООД, а е констатирано наличие на технически проблем при етикетиране на капачките, свързан с качеството на използваното мастило. В този смисъл срокът на годност на продуктите следва да се счита по - късният посочен срок, който също така личи в значителна степен по ясно. Изводът който се налага е, че информацията върху капачките на произвежданите от "Б. П." ООД лютеници, не може да доведе до объркване и въвеждане в заблуждение на потребителите по отношение на съществено свойство на продуктите - тяхната трайност. Неоснователни са и изложените възражения във връзка с действията на Комисията по предоставянето на достъп на страните до материалите по преписката. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗК страните и конституираните заинтересовани лица в производството имат право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на материалите, съдържащи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна и вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренцията на държавите - членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 55, ал. 4 от ЗЗК процедурата, уреждаща достъпа, използването и съхраняването на документите, представляващи производствена, търговска или друга тайна, защитена от закон, се урежда с правила, приети от Комисията. С решение № 161/19.02.2009 г., изм. с решение № 246/13.03.2013 г. КЗК е приела Правила за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна. С тях са уредени редът за предоставяне на достъп до материалите, изискванията за определяне на информацията като поверителна, както и редът за разкриване на поверителна информация. Съгласно раздел III от Правилата всяко лице, което предоставя или е предоставилo материали в хода на производство по ЗЗК, посочва материалите или тези части от тях, за които твърди, че съдържат производствена, търговска или друга защитена от закон тайна по смисъла на ЗЗК и следва да бъдат защитени от достъп като поверителни. Комисията от своя страна преценява дали поверителната информация е от значение за упражняване на правото на защита на страните и съответно дали има основание да следва да предостави достъп на страните и до поверителните материали. Правилни са изложените мотиви на тричленният състав на ВАС, че законосъобразно КЗК не е предоставила на страните достъп до поверителните папки по преписката, предвид факта, че тяхното съдържание представлява чувствителна информация за предоставилите я и разкриването на тази информация би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. Настоящият съдебен състав намира, че необсъжането на писмото /стр. 194/ изходящо от Европейката комисия по прилагане на Регламент № ЕС 1151/2012 г. не е съществено процесуално нарушение, поради следното: видно от съдържанието на същото не може да се извлече еднозначно, че са нарушени правилата на Регламента, писмото препраща към чл. 9 от Регламента, който предвижда възможността, държава членка като преходна мярка да предостави защита на наименование по силата на този Регламент. Следва да бъде споделено, че дори и да има нарушаване на правилата по регистрация на географско наименование от страна на "Б. П." ООД, това не част от фактическия състав на отговорността каквато е процесната. Неоснователен е и доводът за погрешни мотиви, както и за това, че изложените мотиви са формирани при неправилен избор на материалното право. В решението са обсъдени твърденията на жалбоподателите и възраженията на ответниците, констатациите и правните изводи на КЗК, изложени в решението, предмет на съдебен контрол, съответно събраните в административното производство доказателства. Фактите по делото, които съдът е приел за установени, се основават на писмените обяснения и доказателствата, събрани в производството пред КЗК, а изводите са логически издържани. Не се установяват твърдените от касатора съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението като касационни основания за отмяна. Не е налице и несъответствие на решението с приложимите материалноправни разпоредби. Така изложените съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба. По отношение на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съд, на основание, чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, с което следва да бъде отговорено на въпроса възможно ли е да бъде защитено географско указание за селскостопанска храна или продукт на територията на Р. Б. като страна членка на ЕС по национален ред, посредством регистрация в Патентно ведомство на Р. Б., настоящата съдебна инстанция приема следното: Искането е носнователно. Преюдициалното запитване като процесуална възможност за защита по висящи съдебни производства е уредено в чл. 628 и сл. от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Същото е допустимо когато е необходимо да се извърши тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, или на акт на органите на ЕС, което е от значение за правилното решаване на делото от националния съд. В случая не се поддържа необходимост от такова тълкуване, а се иска отговор на въпроси, свързани със спазването на Регламент № ЕС 1151/2012 г. относно географското указание. По аргумент от чл. 630 ГПК, преюдициалното заключение по поставените въпроси следва да е от значение за правилното решаване на делото, а не да е дадено по хипотетични въпроси. В настоящият случай, касаторят не е посочил конкретни нарушени разпоредби от Регламента. Още повече, че въпросите по които се иска отправяне на преюдициално запитване следва да касаят тълкуване на общностното право, което е в компетентността на СЕС, съгласно 247 ДЕС, а не да са свързани с наличието на противоречие между националното и общностното право, каквото евентуално противоречие националният съд е компетентен да установи и съобрази или да са свързани с правните последици на норми от националното право, чието установяване е изцяло в компетентността на националния съд. Оспореното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Поради неоснователността на касационната жалба, на ответника по спора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на КЗК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. На заинтересованата страна - "Б. П." АД, предвид липсата на възражение за прекомерност следва да се присъди - адвокатско възнаграждение, в размер на 2400 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия