Решение № 5457 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2016 г.

ВАСV отделение02.05.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1699/2015 г. по описа на Административен съд - В. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на А. Д. Г. сумата 600 (шестотин) лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5457 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 270 от 11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1699/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на А. Д. Г. е отменена издадена от касатора заповед № 632/30.04.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и прекратяване на служебното му правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Г. оспорва жалбата с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решаващият съд е изяснил подробно фактическата обстановка по спора, като е изследвал и обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства. При правилно тълкуване и приложение на относимите за конкретния случай правни норми, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационния състав и не се оборват от изложеното в жалбата. Правилно административният съд приема, че от доказателствата по делото не се установява извършването на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл от страна на ответника, заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Финансово-стопански дейности и управление на собствеността и изпълнителното производство". В заповедта е посочено, че същият не следва да носи отговорност за неотразяване движението на стоките в компютърната счетоводна система и за липсите в склада на "Кинтекс" ЕАД. С оглед разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл от Георгиев не следва да се търси отговорност за наличните стоки, които би следвало да са унищожени преди 30.04.2014 г., поради изтичане на едногодишния давностен срок, което съдът е констатирал. Съгласно уволнителната заповед, служителят следва да отговаря за неизпълнение на заповедите, посочени в т. 1.6 и 1.7. Това са заповеди за назначаване на комисии за унищожаване на стоки от 27.05. и 19.05.2014 г., като ответникът по касация е чл. само на втората комисия. В двете заповеди изрично е посочено, че контролът по изпълнението им е на началник-отдел ФСДУСИП на АМ З. Д. Следователно отговорността за действителното унищожаване на вещите и за счетоводното отразяване не е на Георгиев като материално-отговорно лице. Не е ясно и какви точно действия не е предприел за обезпечаване на неприкосновеността на съхраняваните в склада задържани, отнети и изоставени стоки, с което е създал предпоставки за констатираните липси при извършената инвентаризация. В касационната жалба се сочи, че нарушенията били конкретизирани точно, в смисъл че са извършени такива по т. V. 7 от длъжностната характеристика. Установява се, че във въпросната точка е записано следното: "изпълнява и други конкретно възложени функции и задачи, свързани с длъжността". Очевидно е, че липсва каквато и да била конкретизация на нарушенията. В заповедта е посочено, че Георгиев не е изпълнил и разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, но също не е посочено кои точно разпоредби се имат предвид и в какво се изразява поведението на ответника. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на Георгиев за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, коята сума не е прекомерна и следва да се заплати от АМ. Не следва да се присъждат пътните разходи от 65.60 лева предвид липсата на доказателства от кого са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 90, ал. 1, т. 5