Решение № 13937 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2012 г.

Решение № 13937 от 6.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Георги Младенов Младенов от с. Лесново, общ. Елин Пелин, представляван от адв. Луканов, против решение № 406/11.05.12 г. по адм. д. № 109/12 г. по описа на Административен съд София-област с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Югозападен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-ЮЗР-541/29.11.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Югозападен район, е разпоредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "магазин и склад за строителни материали", извършен от оспорващия Младенов в УПИ III-158, кв. 1а по плана на с. Лесново, общ. Елин Пелин. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. Изложени са мотиви относно вида на обекта, като е прието, че същият представлява строеж съгласно определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ и е извършен без разрешение за строеж. Въз основа на писмените доказателства, вкл. неоспореното писмено заключение на съдебно техническата експертиза, строежът е идентифициран в достатъчна степен, предвид което обратното твърдение на оспорващия обосновано е отклонено. Изложена е и категоричната констатация, че представеното Разрешение за строеж № 212/22.12.05 г. на Гл. архитект на община Елин Пелин има за предмет изграждането на метален навес, а не процесният такъв, който чрез доизграждане на стени и на две оси в обема му на височина около 2,90 м е добил вида, установен при проверката на органите на строителния контрол. Последващото премахване на стени от плоскости ОSВ не обуславя промяна в характеристиката на обекта като строеж. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. Касационният довод за извършени строителни работи по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е неоснователен. Тази строителна дейност е също на разрешителен режим, а данните по делото са, че строежът в сегашния му вид е осъществен чрез изграждане на незаконен навес, преустроен по описания в констативния акт начин с оглед ползването му като магазин и склад. Обстоятелството, че ползването с това предназначение е прекратено чрез премахване на част от стените, не променя вида на строежа. Ирелевантни са оплакванията за неправилност на извода относно наличието на мълчалив отказ за издаване на разрешение за процесния строеж. Липсата на такова разрешение е безспорна, предвид което обстоятелствата относно извършеното от общинската администрация по повод заявление № УТ2-2А-19/15.11.05 г. са без значение за правилното разрешаване на предметния по делото административноправен спор - за законосъобразност на заповедта с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Предвид горното обжалваното решение като лишено от пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение