Решение № 808 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2013 г.

Решение № 808 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Агенция "Митници" срещу решение № 2239/4.04.2013 г. по адм. д. № 1961/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 50 от 23.01.2012 г. на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение № 14/33 от 10.11.2011 г. на началника на Митница Русе за отказ за възстановяване на акциз в размер на 4 989, 88 лв. за 7 028 литра автомобилен бензин А95Н с код КН 271001145 и преписката е върната на началника на Митница Русе за ново произнасяне по искането за възстановяване на акциз при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, както и е осъдена Агенцията да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 550 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му, потвърждаване на актовете на митническите органи и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" оспорва касационната жалба, в писмена защита. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния орган се е развило по заявено искане на основание чл. 26, ал. 2 ЗАДС, подадено от ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов", гр. Русе, с вх. № К47/0051 от 19.08.2011 г. до началника на Митница Русе за възстановяване на акциз за бензин А-95Н, с код по КН 27101145, в количество 19 470 литра, на стойност 13 823, 70 лв. за периода 1.05.2011 г. - 31.05.2011 г. Към искането са приложени копия от 4 бр. фактури за закупен бензин от "Ромпетрол България"АД, приложените към тях от доставчика акцизни данъчни документи, копия от декларации за съответствие на качеството на закупените течни горива и протоколи за количество заедно със сертификати за качество, 32 бр. ордери за зареждането на въздухоплавателните средства, 32 бр. технически борден дневник, 32 бр. летателен борден дневник, справка за нальота за м. май 2011 г., заповеди за установяване на разходни норми на самолет, счетоводни документи и уведомителни писма. В отговор на искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" е представено свидетелство за авиационен оператор (САО) № BG AW 409 валидно до 31.03.2012 г., видно от което търговецът има право да извършва авиохимически работи със самолети АН-2, с регистрационни опознавателни знаци LZ-1164 и LZ-1251 и тип PZL М 18 с регистрационни опознавателни знаци LZ-KЕА и LZ-KЕВ. Представени са копия от фактури за извършени през м. май 2011 г. авиохимични работи, копие от справка подавана в ГД "ГВА" за нальота за м. май 2011 г. и други документи. До физическите и юридическите лица на които от страна на ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" са извършени авиохимически работи, съгласно представените от търговеца дневници са изпратени искания за представяне на данни, сведения и други доказателства. В отговор на направените искания от посочените лица са представени искани от тях сведения и документи. Допълнително са представени и фактури, издадени от ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов", гр. Русе, за извършените авиохимически услуги. По направеното искане на търговеца с решение № 14/33 от 10.11.2011 г. на началника на Митница Русе е възстановен акциз в размер на 8 833, 82 лв. и е отказан акциз в размер на 4 989, 88 лв. за бензин А-95Н, с код по КН 27101145, използван за зареждане на въздухоплавателни средства при осъществяване на авиохимически работи през месец май 2011 г. Отказът е обоснован с това, че част от фактурите, издадени от ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов", гр. Русе, за извършените авиохимически услуги през месец май 2011 г., са с дати след датата на искането. За извършените авиохимически работи, за които няма издадени фактури до момента на подаването на искането за възстановяване на акциз, митническия орган е приел, че едноличният търговец не е изпълнил изискванията на чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, съгласно които фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т. е. извършването на услугата. Така мотивиран, административният орган е приел, че на възстановяване подлежи само акцизът на използваното количество гориво - бензин А-95Н в размер на 12 442 литра, съответстващо на авиохимическите работи, за които ЕТ "Кентавър-Елизар Атанасов" е издал фактури, като доказателство за настъпило данъчно събитие, спазвайки изискванията на чл. 113, ал. 1 и ал 4 от ЗДДС, до датата на подаване на искането за възстановяване на акциз. Съдът е приел отказът за незаконосъобразен като се е позовал на всички събрани в хода на административното и съдебно производство писмени доказателства, установяващи, наличие на предпоставките по чл. 24 и чл. 26 от Закона за акцизите и данъчните складове и чл. 23а и чл. 24 от Правилника за прилагане на ЗАДС за възстановяване изцяло на акциза по заявеното искане. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗАДС, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийни продукти за зареждане на въздухоплавателни средства се смята за износ и внесеният в републиканския бюджет се възстановява. Редът за възстановяване е уреден в Правилника за прилагане на ЗАДС - чл. 23а (изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) и чл. 24 (изм. - ДВ, бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.). Искането се подава в митницата по седалище на лицето извършило доставката на енергийни продукти и за удостоверяване на правото на възстановяване се прилагат: копия от фактурите за закупени акцизни стоки, копие от акцизни данъчни документи за получени енергийни продукти с посочен размер на акциза или митнически декларации за внесени акцизни стоки, за които се иска възстановяване на акциз, документи, доказващи доставката на енергийни продукти за зареждане, стокова разписка за зареждане, съплай лист, деливъри сертификат или друг документ за зареждане, от който са видими датата на рейса, направлението и инициалът (име и/или номер) на съответния плавателен съд или съответното въздухоплавателно средство, анализен сертификат. Митницата в която е подадено искането по реда на чл. 23, ал. 1, чл. 23а, ал. 1 и чл. 23б, ал. 1 извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз. Изискванията за възстановяване на акциз се считат за изпълнени, когато в резултат на проверката по ал. 1 се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено. Когато при извършване на проверката по ал. 1 се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата уведомява писмено лицето, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване. В случая по делото не се спори, че исканият за възстановяване акциз е внесен по сметка на Републиканския бюджет. Не се спори също, че е спазена предвидената в чл. 23а от ППЗАДС процедура по подаване на заявление за възстановяване на платения акциз, като единствено спора се свежда до законосъобразността на постановения частичен отказ досежно обстоятелството дали доставеният енергиен продукт е използван за зареждането на притежаваните от жалбоподателя въздухоплавателни средства през процесния период. В хода на административното производство от жалбоподателя са представени ордери за зареждане и технически бордни дневници, включително за 3.05.2011 г., 5.05.2011 г., 7.05.2011 г., 9.05.2011 г., 13.05.2011 г., 14.05.2011 г., 24.05.2011 г., 27.05.2011 г. 30.05.2011 г. От тях се установява количеството и вида на горивото, което е заредено и изразходвано на съответната дата, на кой самолет е извършено зареждането, в изпълнение на поръчката от кой доставчик е станало това, направлението на самолета. Представените от жалбоподателя извлечения от бордните журнали, включително от 3.05.2011 г. 5.05.2011 г. 7.05.2011 г., 9.05.2011 г., 13.05.2011 г., 14.05.2011 г., 24.05.2011 г., 27.05.2011 г. и 30.05.2011 г. съдържат данни за начало и край на полетите, нальот, схема на участъците за обработка, обработените декари. В тях е налице и подпис на възложителя, макар че невинаги получателят на услугата е изписан с точното му наименование. Видно от представена в хода на административното производство информация от генералния директор на Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение (вх. № К47/0051 от 3.09.2011 г.), полетите извършени с притежаваните от жалбоподателя въздухоплавателни средства не подлежат на разрешителен режим, поради което тяхната регистрация като изпълнени полети е на база доброволно постъпила информация от страна на оператора. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 22 от 21.07.1999 г. за извършване на полети във въздушното пространство и от/до летищата на Република България, вътрешните полети по правилата за визуални полети с въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло под 5,7 тона свързани с агрохимическа дейност се извършват само с информация от командира на въздухоплавателното средство до органа за полетно информационно обслужване на въздушното движение към ГД РВД. Поради липсата на нормативно изискване за задължителна регистрация на извършените от въздухоплавателните средства на жалбоподателя полети, така обосновано твърдението на административния орган, че такива полети не са действително осъществени, е неправилно. Не е създадена методика, по която да се отчита полетното време като функция от отработените декари. Единствен способ за отчитане на полетното време от оператора е авиационен часовник, който обаче няма функция за натрупване на отчетените часове, а отчита пролетяно време до 12 (дванадесет) часа и се включва (занулява) в началото на всеки полет. Всички изискващи се от нормативната уредба документи, отразяващи пролетяното време и използваното гориво са съставени само и единствено от оператора (едноличния търговец). В летателните и технически бордни дневници на самолетите са отразени датите, времетраенето, площите, както и количеството заредено гориво за извършените авиохимически работи през този период. Данните отразени в извлеченията от бордните журнали съответстват на данните в представените от жалбоподателя ордери за зареждане и технически бордни дневници, поради което съдът е прие, че с представянето на посочените доказателства жалбоподателят е доказал зареждането на въздухоплавателните средства с посоченото в ордерите за зареждане и техническите бордни дневници количество гориво и съответно - изразходването на горивото. Отразеното в посочените документи се потвърждава и от представените справки за нальота за месец май 2011 г., за пролетяното време от самолетите собственост на жалбоподателя за месец май 2011 г., заповеди от 10.01.2009 г. за установяване разходните норми на самолети АН2 и М18, справка от аналитичен регистър за сметка 601/7 (изписано авиационно гориво) за периода от 1.05.2011 г. до 31.05.2011 г. и от сметка 302/3 за изписаното авиационно гориво за същия период. Взети са писмени обяснения от клиентите на едноличния търговец, които установяват, че са извършвани авиохимически услуги, издавани са фактури и са направени плащания. Проверката е установила, че за голяма част от осъществените авиохимически работи са издадени фактури, по които са извършени реални плащания от получателите на услугите и в тази част искането за възстановяване на акциз е уважено от административния орган с постановеното решение. Постановеният отказ е единствено за част от извършените през този период авиохимически работи, за които едноличният търговец е издавал фактури след подаване на искането за възстановяване на акциз, през последващи периоди - м. 09, м. 10, м. 11.2011 г. По делото са събрани и допълнителни доказателства потвърждаващи предоставянето на услугите свързани с отчитането им в счетоводните регистри, по данни от ТД на НАП и доказателства, че сумите по фактурите са заплатени. При наличие на доказателства за фактическото осъществяване на летателна дейност и такива за действителното осъществяване на авиохимически услуги през процесния период - м. 05.11 г., за които е разходван енергийния продукт, са налице предпоставките по чл. 26, ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 23а и чл. 24, ал. 2 ППЗАДС за възстановяване на внесения в републиканския бюджет акциз. Ирелевантен за спора е фактът за неспазване на срока по чл. 113, ал. 1, т. 4 от ЗДДС за част от фактурите, издадени на определени получатели на услугите по-късно. Всички фактури са били представени на административния орган, включително и по-късно издадените, преди датата на постановяване на решение № 14/33 от 10.11.2011 г. на началника на Митница Русе и същият е следвало да ги съобрази, наред с всички останали събрани в хода на административното производство доказателства. При така установените данни, решението на първоинстанционния съд е правилно в изводите за незаконосъобразност на административните актове, обосноваващи отмяната им и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на ЗАДС и ППЗАДС, за което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение