Решение № 15318 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2011 г.

Решение № 15318 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Трифон Петров Трифонов, гр. Варна, против Решение № 966/26.04.2011 г., постановено по адм. д. № 2342/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Трифон Трифонов против Решение № 1732-13 по протокол № 17/13-14.10.2009 г. и Решение № 1809-2 по протокол № 18/13.11.2009 г. на ОбС Варна, с които е одобрен план за улична регулация на СО "Ален мак" в частта, засягаща собствения му поземлен имот № 100. Съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до неверни правни изводи. Хипотезата на ал. 7 на чл. 16 ЗУТ предвижда за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план по решение на общинския съвет вместо плана по ал. 1 да може да бъде създаден план за улична регулация и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, вследствие на направено граматическо търкуване, че след като в ал. 7 е използван съюзът "вместо" това изключва ограничението за (в ал. 1) 25% максимална процентна част от общата за конкретен имот площ, която следва да се прехвърли в полза на общината. В ал. 7 е предвидено да бъде създаден ПУР и имоти за обекти на публичната собственост по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ като поземлените имоти получават само регулация към предвидената с плана улична мрежа. Въпреки това отнетите части от имотите за реализиране на предвижданията по плана следва да отговарят на уреденото в правната норма и този извод се налага от систематичното място на приложимата ал. 7 - в чл. 16 ЗУТ. Имотът на касатора е неурегулиран и с неприложена първа регулация. Съгласно СТЕ - процесният ПУР е изработен върху основа - ПНИ на СО "Ален мак" от 2003 г., който обаче, е идентичен с одобрената КК и КР на район Приморски, в частта на СО "Ален мак" от 2008 г., поради което може да се приеме че противоречието с чл. 16, ал. 2 ЗУТ не е съществено. Предвиденото в чл. 16, ал. 1 ЗУТ ограничение относно процентната част, която собствениците на имоти следва да прехвърлят в полза на общината съгласно предвидените с плана площи за изграждане на обекти - публична собственост, се отнася както заплана по ал. 1, така и за този по ал. 7 от същата разпоредба. В противен случай, както правилно отбелязва касаторът в жалбата си, при изработването на ПУР по чл. 16, ал. 7 ЗУТ собствениците на имоти биха били поставени в различно положение, ако за техните имоти се е процедирал ПЗР. Съобразно СТЕ, приета по делото, от имота на касатора се отнемат 35.6% от общата му площ, който процент значително надминава максимално допустимата част, поради което ПУР в тази му част се явява в противоречие с материалния закон, засегнато е правото му на собственост в значително по-голяма степен от допустимото по закон. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че е налице незаконосъобразно изработен ПУР. Издаденият на това основание административен акт от компетентен орган е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав