Решение № 5210 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2018 г.

Решение № 5210 от 8.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11663/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 159 от 12.07.2018 г., постановено по административно дело № 318/2017 г., Административен съд - К. е: 1) отменил заповед № ЗДОС/Д-КН-Д-004/12.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Д., като незаконосъобразна и неправилна; 2) върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания, дадени от съда. Решението е оспорено с касационна жалба от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Д.. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановено решение, с което да се потвърди законосъобразността на отменения административен акт. Ответниците по касационната жалба – Д. Борисова и И. Борисов от [населено място], действащи чрез пълномощника адв. Захаринов, в писмен отговор оспорват касационната жалба като недоказана и неоснователна и молят тя да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно и обосновано да се потвърди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и навежда доводи за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Кюстендилският административен съд е приел, че атакуваната пред него заповед е издадена от компетентен за целта орган, в кръга на правомощията му, и в нея са изложени конкретни съображения, които я обосновават и като фактически основания се субсумират в хипотезата на чл. 86 от Семейния кодекс и чл. 28 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, като е спазена и изискващата се от закона форма. В случая обаче съдът е констатирал допуснато от органа нарушение на материалноправните норми и противоречие с целта на закона – незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което е уважил сезиралата го жалба. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - К., с което жалбата до него е уважена, е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесната заповед) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, убедителните съображения в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. По делото безспорно е установено, че Д. и И. Борисови са имали разрешение № ЗД-ЗД04/0064/11.09.2015 г. за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, което е било валидно за срок от две години. Със заявление с вх. № ОС-П/Д-КН-Д/84-003/23.08.2017 г. до Дирекция "Социално подпомагане" - Д. семейство Борисови са заявили желание за продължаване на участието си в осиновителните процедури. Към него са приложили и изискуемите по чл. 25 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. документи. Дирекция "Социално подпомагане" - Д. с писмо изх. № ОС-М/Д-КН-Д/84-004 от 23.08.2017 г. е изискала актуална информация от Районна прокуратура – П. за образувано наказателно производство срещу И. Борисов и на какъв етап е. На 28.08.2017 г. в Дирекция "Социално подпомагане" - Д. е постъпил отговор, от който е видно, че на 02.03.2017 г. в Районна прокуратура – П. е образувано наказателно производство срещу И. Борисов за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Проведено е и социално проучване, като резултатите от него са обективирани в изготвения на 08.09.2017 г. социален доклад от социален работник със съдържанието по чл. 27, ал. 1 от цитираната по-горе наредба. В него е предложено да не бъде продължено участието в осиновителните процедури на Д. Борисова и И. Борисов на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от наредбата, тъй като срещу И. Борисов е образувано досъдебно производство в Районна прокуратура – П.. По тези съображения и на основание чл. 86, ал. 1, 2 и 4 от Семейния кодекс директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Д. е издал процесната заповед № ЗДОС/Д-КН-Д-004/12.09.2017 г., с която на семейство Борисови е отказано продължаването на срока на вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Административен съд – К. е издирил и правилно е тълкувал приложимите в настоящата хипотеза правни норми. Съгласно чл. 86, ал. 1 от Семейния кодекс лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за разрешение за вписване в регистъра, а според ал. 2 на същия член, Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване за годността на лицето да осинови дете. В случая приложение намира и нормата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, в която е уредено, че в 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на Дирекция "Социално подпомагане" издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. В разрешението задължително се посочват и другите регионални дирекции за социално подпомагане, в чиито регистри да бъде вписано лицето. Съгласно чл. 25, ал. 1 от същата наредба към заявлението по чл. 24 се прилагат следните документи:... т. 3. свидетелство за съдимост; т. 4. документ, удостоверяващ, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Според ал. 2 на посочения чл. 28, за издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. Като мотиви за издадения от него отказ административният орган е посочило, че И. Борисов не отговаря на условията в чл. 25, ал. 1, т. 4 от наредбата, тъй като срещу него има образувано наказателно производство за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК – видно от удостоверение с изх. № 2274/2017 г. от 10.08.2017 г. от Районна прокуратура-Д. и писмо ЕИСПП карта № ГНГ2175908 ГЖА; ЕИСПП приложение № ГНГ2175980 БДЮ от Р. П. - П.. С оглед на това решаващият административен орган на основание чл. 30, ал. 2 от наредбата е прекратил разрешението за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване, дадено с разрешение № ЗД-ЗД04/0064/11.09.2015 г. на Д. Борисова и И. Борисов. Първоинстанционният съд е констатирал в решението си, че към момента на издаване на заповедта И. Борисов не е имал качеството на обвиняем, а на свидетел, като до тези изводи съдът е достигнал след анализ на писмо вх. № 2043/15.06.2017 г. /лист 5 от първоинстанционното дело/ на Районна прокуратура – П., където изрично е посочено, че "макар, че досъдебното производство е започнало срещу И. Борисов, същият единствено е разпитван в качеството му на свидетел по делото /по делегация/". По време на съдебното производство пред Административен съд - К. на 30.03.2018 г. на И. Борисов е повдигнато и предявено обвинение затова, че на 09.11.2016 г. в гр. П. пред длъжностно лице по гражданско състояние - Ж. Пильокова, е потвърдил неистини - че е биологичен баща на роденото на [дата на раждане] в [населено място] от майка К. Тодорова дете с имена О. Т., в писмена декларация, която по силата на закона - чл. 65, ал. 1 от Семейния кодекс, се дава пред орган на властта, за да удостовери истинността на някои обстоятелства, а именно произхода на детето О. Т., [дата на раждане] в [населено място] извън брак на майката К. Тодорова, [дата на раждане] от [населено място], от бащата - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния административен съд е установено, че наказателното производство срещу обвиняемия И. Борисов е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство от 10.05.2018 г. от прокурор Н. Цветкова – прокурор при Районна прокуратура – П.. За да прекрати наказателното производство водещият го прокурор е приел, че в случая са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно обществената опасност на деянието е явно незначителна. В мотивите на постановлението е изразено становище, че припознаването е личен, декларативен, едностранен акт на припознаващия, който се прави извънсъдебно и не е необходимо освен това да се доказва верността на заявеното обстоятелство, а именно, че детето наистина произхожда от припознаващия го мъж. Подчертано е още, че могат да се припознават и чужди деца, дори и припознаващия да е знаел това предварително. От изложеното може да се направи обоснован извод, че в случая обвиняемият, воден от желанието си да стане родител и да се грижи и отгледа даденото му като приемен родител дете О. Т., е предпочел да я припознае, тъй като това е правна възможност, каквато има за всяко дете, което в акта му за раждане няма вписан титул за баща, вместо да го осинови, като по-дълга и с неясен изход процедура. И двете предоставени от закона процедури ще доведат до един и същ правен резултат: да стане признат от правовия ред баща на детето О. Т. и да се задължи да го отгледа и полага грижи за него. Правилни са изводите на административния съд, че макар съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от наредбата да следва да се представи документ за това, че срещу лицето има или няма образувано наказателно производство, то този документ и неговото наличие следва да се цени единствено с оглед влиянието върху годността на лицето да бъде добър родител и съответно при оценка на средата, в която евентуално би било поставено едно дете. Наличието на данни за образувано наказателно производство срещу лицето не е предвидено като формално основание за отказ. Всички документи, които са посочени и изискуеми от нормата на чл. 25 от наредбата, имат за цел да подпомогнат административния орган във вземането му на решение дали да разреши вписване в регистъра за осиновяване. Тяхното предназначение е да дадат пълна, ясна, вярна и подробна информация за кандидатите за осиновяване така, че решаващият административен орган да изгради правилна преценка относно техните качества, способности и годност да бъдат родители. От горецитираните норми следва извод, че тази преценка на органа трябва да се направи въз основа на всички представени документи в тяхната съвкупност, всеобхватност и кореспонденция, а не само въз основа на един самостоятелен документ или факт. Преценката за качествата и годността да бъдат родители следва да бъде комплексна, а не едностранчива. Наличието на документ за образувано наказателно производство не е въздигнато в самостоятелно правно основание за постановяване на отказ за вписване в регистъра за осиновяване или за прекратяване на вече съществуващо разрешение за вписване в него. Наличието на такъв документ следва да се цени с оглед наличието и на другите факти и обстоятелства по случая, а именно за какво престъпление е образувано производството, тежестта на обвинението, неговата обществена опасност, има ли влязла в сила присъда или данни, че е прекратено наказателното производство и преследване, т. е. трябва да се вземат предвид всички данни за самото наказателно производство и с какъв резултат е приключило то. Освен данните за наказателното производство следва да се имат предвид и да се обсъдят и другите данни, касаещи и формиращи личността на кандидатстващия осиновител - вземат се предвид възможностите за осигуряване на физическо, психическо и социално благополучие на детето, както и информацията за осиновяващия относно личностното и семейното му развитие, здравословното му състояние, неговата социална среда, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за специалните потребности на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването. Посоченото в административния акт основание – наличие на данни за образувано наказателно производство срещу И. Борисов, не отчита останалите обстоятелства и факти, че към момента на издаване на акта последният не е все още обвиняем, а само свидетел, че впоследствие наказателното производство е прекратено с влязло в сила прокурорско постановление поради явно незначителната обществена опасност на деянието, че Д. и И. Борисови "са проявили и продължават да проявяват отличен родителски капацитет". В настоящата хипотеза определящо значение имат данните за личността на Д. и И. и в частност на И. Борисов със средата, в която е отглеждано детето О. Т., на което са приемни родители, вкл. и на заобикалящата я среда, които са изцяло положителни, което е видно от всички приложени доказателства по делото. Така установените факти и обстоятелства не са анализирани от органите по социално подпомагане и същите не са изложили своите критерии при упражняване на дискреционните си правомощия. Липсата на ясно изложени критерии при упражняване на правомощията им са обусловили неточност, нелогичност и вътрешна противоречивост на мотивите на оспорения административен акт. В тази връзка правилен се явява изводът на съда, че относно гореизложените данни за образувано наказателно производство срещу И. Борисов административният орган не е положил всички усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка, а е допуснал пропуск и непълнота в доказването на наличните обстоятелства, формиращи и мотивиращи отказа за продължаване вписването в регистъра за пълно осиновяване. Както е посочено и в проверяваното съдебно решение, административният орган е формирал своите фактически изводи в противоречие с правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Оспореният административен акт е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, а административният орган е следвало да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния случай, да ги провери и прецени. Издавайки административния акт на формално основание, което не е посочено от законодателя като самостоятелно такова, а е издигнато и възприето от административния орган като такова, и което към настоящия момент е отпаднало и е без правно значение, решаващият орган е постановил издадения от него отказ в противоречие с приложимите материалноправни норми. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че издаденият акт е постановен при наличие на противоречие с целта на закона, тъй като отказът е формиран при липса на действителните факти от значение за случая и в разрез с идеята за добросъвестност и справедливост. От приложените по делото писмени доказателства безспорно и непротиворечиво се установява, че семейство Борисови отговаря на горецитираните условия за продължаване срока на вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Недоказани са твърденията, изложени в касационната жалба, за морално укоримо и социално неприемливо поведение на семейство Борисови. Тези твърдения се оборват от всички налични по делото писмени доказателства, някои от които са изходящи или са предоставени от административния орган. Освен, че тези твърдения са очевидно неотносими към настоящия казус, то те не са и посочени като основание и мотив в издадения отказ и са опит на административния орган да допълни и допише акта си, посочвайки ги за първи път в касационната жалба. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - К. за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Като е достигнал до същите изводи и е отменил оспорения пред него административен акт, постановявайки изпращане на преписката на административния орган за решаване на въпроса при спазване на дадените указания, Кюстендилският административен съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, а сочените касационни основания не са налице, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 159 от 12.07.2018 г., постановено по административно дело № 318/2017 г. по описа на Административен съд - К.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.