Решение № 499 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото се разглежда за втори път от касационна инстанция. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Кирилова-Пешева против решение 129/09.05.2023 г., постановено по адм. д. 755/2022 г. по описа на Административен съд Враца. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо поради постановяваното му от некомпетентен съд, неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата претенция се уважи изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Община Оряхово, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи за недоказаност на елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С решение 11612/14.12.2022г. по адм.д. 4101/2022г. на ВАС е отменено решение 43/07.02.2022г. по адм.д. 513/2020г. на АС Враца и делото е върнато на друг състав на АС Враца за ново разглеждане с указания по прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото АС Враца от фактическа страна е установил, че се претендира присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 13.02.2018г. до окончателното приключване на проблема, в следствие на незаконосъобразни действия извършени от страна на служители на общинската администрация, отговаряща за съхранение и поддържане на информацията, съхранявана в служба Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО). От приложено Удостоверение за граждански брак, издадено от Общински народен съвет Оряхово на 08.11.1980 г. е видно, че след брака съпругата се именува М. Кирилова-Пешева. В представено извлечение от Акт за граждански брак 0054/1980 г. издадено на 14.10.2014 г. е посочено, че фамилното име след брака на ищцата е Кирилова-Пешева. От извлечение от актовата книга на ответника за сключен граждански брак - Акт за граждански брак 54/1980 г. е видно, че ищцата след брака ще носи фамилното име Пешева. Съдът е установил, че е налице разминаване в двата акта Акта за граждански брак и Удостоверението, по отношение фамилното име на лицето, след сключения граждански брак. В случая още при сключване на гражданския брак на 08.11.1980 г. е допусната грешка от длъжностното лице, при съставянето на Акта за граждански брак, с вписването на фамилно име Пешева, вместо Кирилова-Пешева, като актът е подписан, както от изготвилото го длъжностно лице, така и от двамата свидетели при сключването на брака и от сключващите брак Л. Пешев и М. Кирилова. Съдът е обърнал внимание, че още при подписването на акта никой от подписалите го 5 лица не е забелязал тази грешка. В издаденото Удостоверение за граждански брак, което е издадено в същия ден 08.11.1980 г. е посочено, че съгласно Акт 54/1980 г. съпругата се именува с фамилия Кирилова-Пешева. Административният съд е приел, че в случая извършеното фактическо действие по промяна на фамилното име на ищцата в ел.регистър на Община Оряхово не е незаконосъобразно, тъй като извършените действия от страна на служител на общината по отношение на корекция на фамилното име на ищцата са извършени в съответствие с чл. 27, т. 1 ЗГР и чл. 77 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация (Наредба) и не са незаконосъобразни. Разписано е в чл. 41а, ал. 4 ЗГР, че при несъответствие на данните в акта за гражданско състояние и неговия електронен еквивалент, доказателствена сила имат данните, вписани в Акта за гражданско състояние. Съдът от правна страна е счел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Посочил е, че в случая не се установяват елементите на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия от страна на служителите на общинската администрация на Община Оряхово във връзка с извършена корекция в електронния регистър на Община Оряхово - промяна на фамилното име на 13.02.2018г. на ищцата М. Кирилова-Пешева на М. Пешева. Така мотивиран е отхвърлил иска на М. Кирилова-Пешева за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и имуществени вреди в размер на 10 000 лева, за периода от 13.02.2018г. до приключване на проблема, вследствие на извършена корекция на фамилното име на ищцата в ел.регистър на Община Оряхово. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението е недопустимо. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно съобразно чл.218, ал.2 АПК. Освен горното задължение, доводи за недопустимост на съдения акт се съдържат в депозираната жалба и в становище, дадено в съдебно заседание. Основателно е касационното възражение, че неправилно съдът е посочил, че правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Касаторът е обърнал внимание, че основанието е чл. 2в ЗОДОВ. Съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, какъвто не е бил предявен. Съдът не е съобразил съдържанието на исковата молба, депозирана до Окръжен съд -Враца видно, от която ищецът е предявил иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ. Съдът се е произнесъл с мотиви относими за искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в резултат на което е постановил недопустимо решение. От съдържанието на депозираните искова молба, множеството последващи молби и писмените защити в двете проведени съдебни производства пред административен съд, следва ясно основанието на претенцията и обемът на търсената съдебна защита. Съдът в мотивите на атакуваното пред настоящата инстанция решение, е възпроизвел тези на състава разглеждал адм. д. 513/2020 г. по описа на АС-Враца, като е посочил, че възражението в писмената защита, че предметът на делото е за вреди от нарушаване на правото на ЕС - чл. 2в ЗОДОВ е неоснователно. Необяснимо е съждението на АС-Враца, че от съдържанието на исковата молба и последващото уточнение по нея такова искане не е заявено от страна на ищцата, както и че същото по същество представлява предявяване на нов иск. По тези съображения Върховният административен съд в състав на трето отделение приема, че решението като постановено по непредявен иск, следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по иска с правно основание по чл. 2в ЗОДОВ, след приключване на фазата по събиране на доказателства, да бъде обърнато внимание и да бъдат обсъдени всички относими данни, обстоятелства и доказателства. С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се възлагат. По искането за разноските, направено в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховен административен съд