Решение № 6663 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12191/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД с ЕИК 120503871, седалище и адрес на управление гр. Смолян, бул. България 2, чрез адв. А. Василев като процесуален представител, против решение 248 от 19.10.2023г., постановено по адм. дело 237/2023г. по описа на Административен съд Смолян. Твърди се, че решението е неправилно, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за недоказани предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който фактически състав в случая се явява незавършен. Поддържа се, че отменените административните актове от които се претендират вреди, не приключват административното производство във връзка с освидетелстването на ищеца. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и за произнасяне по същество за отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът С. Т. Б., чрез пълномощника си адв. Н. Пакулева, представя писмено отговор със становище за оспорване на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и правилно. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на С. Т. Б., с която е предявен срещу МБАЛ Д-р Братан Шукеров АД Смолян, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, битово неудобство, дискомфорт поради липса на средства за закупуване на храна, лекарства и за провеждане на лечение, както и поради нуждата от вземане на заеми за да се издържа, претърпени в периода 17.10.2019г. 06.10.2021г. вследствие на Експертно решение 1259/24.06.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ Смолян, отменено с Експертно решение 2689/08.10.2020г. на НЕЛК София и на Експертно решение 0402/16.03.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ Смолян, отменено с Експертно решение 1257/09.06.2021г. на НЕЛК София, издадени в административно производство по освидетелстване на лицето и оценка на неговата трудоспособност, вид и степен на увреждане /вж. уточняваща молба от 02.10.2023г./. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е разпределена доказателствената тежест между ищеца и ответника и е дадена възможност да се ангажират доказателства, относими към предмета на спора. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, като е приел за установено, че ищецът е освидетелстван първоначално с Експертно решение 2424/29.11.2012г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ Смолян, с което му е определена 33 % намалена трудоспособност за срок от три години. Процесните експертни решения са издадени в процедура по преосвидителстване на лицето по повод влошаване на здравословното му състояние и по подадено заявление вх. 320/19.03.2020г. С Експертно решение 1259/24.06.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ Смолян на ищеца е определена 60% трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.06.2023г. По подадена жалба, с Експертно решение 2689/08.10.2020г. на НЕЛК София, специализиран състав, е отменено оспореното ЕР на ТЕЛК и преписката е върната на органа за ново освидетелстване, при което е издадено Експертно решение 0402/16.03.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ Смолян, с което на Б. е определена 30 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.03.2024г. ЕР е обжалвано пред НЕЛК София, специализиран състав, който го е отменил с Експертно решение 1257/09.06.2021г. като е върнал преписката за ново освидетелстване на лицето, при което е издадено ЕР 0709/06.10.2021г., с което ТЕЛК при МБАЛ Смолян е определил на ищеца 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години до 01.10.2024г. Издаденото ЕР не е обжалвано и е влязло в сила. Приета е медицинска документация епикризи и амбулаторни листове за многократно провеждано лечение на ищеца. Разпитания по делото свидетел е посочил, че Б. не е получавал пенсия и не е работил през процесния период, когато му е предоставял лични заеми за закупуване на лекарства, за лечение и издръжка. При горните доказателства, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно експертни решения на ТЕЛК при ответника, които съставляват административни актове, издадени при и по повод административна дейност от специализиран орган на държавата за установяване на трудоспособността, които експертни решения са отменени като незаконосъобразни по реда на чл.112 от Закона за здравето. Съдът е приел още, че е настъпила вреда в резултат на незаконосъобразните актове, тъй като е преустановено изплащането на лична пенсия за инвалидност на ищеца, което му е причинило твърдяните болки и страдания, битово неудобство и социално- психологически дискомфорт, което е счетено за доказано от гласните и писмените доказателства събрани по делото. По отношение размера на исковата претенция, съдът е намерил същата за доказана изцяло, което е обосновал с доводи за трайно влошеното здравословно състояние на Б., наложило стационарно и болнично лечение, което го е лишило от доходи, причинило му е безспокойство и притеснения. Сочи се съобразяване с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, във връзка с който са преценявани вида и характера на страданията, възрастта на увредения и общественото му положение. С горните мотиви, административният съд е постановил оспореното решение, с което е уважен предявения от С. Б. иск срещу МБАЛ Смолян, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в пълен размер от 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно в лихва за забава. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Касационната инстанция констатира, че относимите за спора факти са установени в производството пред административния съд, който обаче не ги е анализирал обективно, с което е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неправилен е подхода с възпроизвеждане съдържанието на исковата молба, свидетелските показания и писмените доказателства, но без обсъждането им във връзка с предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изводите на съда за увреждане на ищеца, причинено от незаконосъобразните експертни решения, са необосновани от събраните доказателства, което е довело до необоснованост и нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Налице са касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК поради следното: Противно на приетото от административния съд, настоящият касационен състав счита, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който включва: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, постановени при извършване на административна дейност, реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установеното незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка между последните и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. В случая е безспорно, че издадените от ТЕЛК при МБАЛ Смолян, експертни решения са обжалвани по реда на чл.112 от Закона за здравето пред НЕЛК, която ги е отменила и е върнала преписката за ново поизнасяне на ТЕЛК. От горното следва, че административното производство за освидетелстване на ищеца не е приключило с влязъл в сила административен акт, от което следва неоснователност на претенцията за обезвреда. Видно е, че НЕЛК не се е произнесла по същество по отношение оценката на трудоспособността на ищеца и отменяйки процесните ЕР е върнала преписката на ТЕЛК ведно с указания за дължимото процедиране. Съгласно чл.103, ал. 4 от ЗЗ, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Обстоятелството, че ЕР на ТЕЛК са отменени не може да ангажира отговорност за вреди, тъй като не е завършена предвидената процедура за освидетелстване на ищеца. Административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила, а в конкретния случай това е ЕР 0709/06.10.2021г., т.е. акт, различен от посочените от ищеца актове, съставляващи фактическо основание на исковата претенция. Отмяната на издадените в хода на производството административни актове не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. Не е налице и пряка причинна връзка, тъй като след отмяната на процесните експертни решения преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т.е. висящността на административното производство е възобновена. В тази връзка настоящият касационен състав намира, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищеца да са последвали претендираните неимуществени вреди. Вярно е, че издадените ЕР на ТЕЛК са били отменени, преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган, който с ЕР 0709/06.10.2021г. е определил на ищеца 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години. В този смисъл то не е административен акт, с които окончателно спорът да е решен по същество във вреда на С. Б.. В този контекст настоящият състав намира, че неимуществените вреди, конкретизирани от ищеца като притеснения поради лишаването му от пенсия, не са причинени пряко и непосредствено от отменените като незаконосъобразни ЕР, което е достатъчно основание за отхвърляне на исковата претенция. Тук е мястото да се посочи, че до приключване на първоинстанционното производство, ищецът коментира забавени действия, както и бездействия на административния орган като фактически основания на предявения иск, което обаче не ангажира съда да ги провери. Съдебната преценка е ограничена до посочените в молбата за уточнение на иска /л.16 от делото/ правопораждащи отговорността на МБАЛ Смолян юридически факти, които са отменените две експертни решения на ТЕЛК, за които обаче не е доказано да са причинили сочения вредоносен резултат. Дори да се приеме, че са налице отменени по съответния ред незаконосъобразни административни актове, както счита административният съд, то претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, както и връзката им с отменените административни актове не са доказани. Противно на изложеното в оспореното решение, настоящият състав на касационната инстанция приема, че от свидетелските показания се установява само, че Б. е имал финансови затруднения поради това, че не е получавал пенсия и не е работил, без обаче да се твърдят и посочват конкретни промени в поведението му, конкретни болки и страдания, които същият да е претърпял вследствие отмяната на експертните решения. Такива изводи не следват и от представените медицински документи за проведени болнични и амбулаторни лечения. Ищецът не е доказал, че заболяванията му са резултат от отменените решения на ТЕЛК, каквото е изискването на чл. 4 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. от административния деликт. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, каквато в настоящия казус липсва. По горните доводи, съдът намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно на основанията по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да се отмени. Дължимо е произнасяне по съществото на спора при усл. на чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК за отхвърляне на предявения иск изцяло, от което следва отхвърляне и на акцесорния иск за лихва. При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за всички съдебни производства в размер на 4486лв., съгласно приложения списък. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,