Решение № 13039 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2009 г.

Решение № 13039 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Милков Райков от гр. Раковски против Решение № 588/30.04.2009 г., постановено по адм. дело № 522/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу наложената принудителна административна мярка (ПАМ) - преместване на пътно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес" РВ 0436 ВН без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Директора на ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост или евентуална неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Иван Милков Райков против наложената му ПАМ - преместване на пътно превозно средство - лек автомобил "Мерцедес" РВ 0436 ВН без съгласието на неговия собственик, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП. П) за налагане на ПАМ - репатрираният автомобил е бил паркиран неправилно. Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ по чл. 171, т. 5 от ЗДвП. се извършва с нареждане на оправомощените длъжностни лица, без на е необходимо същата да бъде обективирана в нарочен писмен акт. Крайният извод на съда е, че обжалваната ПАМ е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач се налага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. не е задължителна писмената форма за мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие. В закона не е посочено изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че същият трябва да е от кръга на субектите по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП. според която определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП. принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за налагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. в случая е неправилно паркираният автомобил на жалбоподателя - на тротоар, предназначен за пешеходна зона, където пречи и създава опасност за пешеходците. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение