Решение № 4109 от 19.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на Община Пловдив, район Южен , срещу решение 1485/29.07.2022 г., постановено по адм. дело 1252/2022 г. на Административен съд Пловдив /АС -Пловдив/, с което е отменен отказ на кмета на район Южен при община Пловдив за извършване на адресна регистрация по заявление вх. 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022 г. и преписката е върната на кмета на община Пловдив, район Южен за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В жалбата са релевирани доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Т. Далемска в представен по делото отговор на жалбата, чрез адв. Христова счита същата за неоснователна и моли решението на административния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на Т. Далемска, гр. Пловдив срещу отказ изх. 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022 г. на кмета на район Южен при община Пловдив за извършване на адресна регистрация по заявление вх. 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022 г. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил отказа на кмета на район Южен при община Пловдив по цитираното по-горе заявление, върнал е преписката на органа за постановяване на административен акт, съобразно мотивите на съда. Съдът е установил, че Т. Далемска е придобила право на собственост върху самостоятелен обект в сграда с к.и. 56784.531.5107.5.10, с административен адрес: гр.Пловдив, [адрес], представляващ: [ателие], бр. нива 1, площ по документ 47.03 кв. м., 7.83 кв. м. ид. ч. от общ. ч. на сградата, с предназначение ателие за творческа дейност , по Кадастралната карата и Кадастралния регистър на гр. Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър. Същата е подала заявление до кмета на район Южен при община Пловдив за регистрирането ѝ по настоящ адрес и с писмо изх. 22Ю-ЖС-53/1/19.04.2022 г. на кмета на район Южен при община Пловдив отказал извършване на адресна регистрация, с мотивите, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ ателието не представлява жилище и не отговаря на изкисванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ за минимално определени кухненски, санитарни и битови помещения. Заявеният от оспорващата обект е приет за негоден за извършване на адресна регистрация на настоящ адрес, тъй като не може да задоволи жилищни нужди по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. За да бъде преустроен като жилище обектът следва да бъде извършена административна процедура по промяна на предназначението му. Административният съд е приел, че в чл. 121, ал. 4 от Наредба РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация /обн., ДВ, бр. 43 от 8.06.2012 г./, изрично е посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Според данните, отразени в КЮСР на гр. Пловдив, сграда 56784.531.5107.5, в която се намира процесното ателие, с адрес: гр. Пловдив, район Южен, [улица], е с предназначение Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой самостоятелни обекти 19, застроена площ 172 кв. м. . Следователно, сградата е жилищна сграда по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ - сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, като при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища и процесната сграда следва да се приеме за жилищна сграда, поради което същата попада в категорията обекти, изброени в чл. 121, ал. 4 от Наредба РД-02-20-9. Решението е правилно. Върховния административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на обжалваното решение съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК прие следното: Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на който не е налице релевираното с жалбата касационно основание. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда, че административният орган е направил неправилно тълкуване на понятието адрес . Съгласно нормата на чл. 89, ал. 1 от ЗГрР адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, като постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението (чл. 93, ал. 1 ЗГрР), а съгласно нормата на чл. 94, ал. 1 и 2 от ЗГрР, настоящ адрес е адресът, на който лицето живее и всяко лице има само един настоящ адрес. В конкретния случай, за извършване на адресна регистрация, заявителят за вписване на настоящ адрес е представил документ за собственост относно имота, който е избрал за настоящ адрес. Както правилно АС - Пловдив е посочил в мотивите си, в чл. 121, ал. 4 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, кметът на общината определя адреси за включване в Националният класификатор на настоящите и постоянните адреси (НКНПА), когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване. Видно от данните в КККР на гр. Пловдив, сграда 56784.531.5107.5, в която се намира процесното ателие, собственост на заявителя, с адрес: гр. Пловдив, район Южен, е с предназначение Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи 6, брой самостоятелни обекти 19, застроена площ 172 кв. м. . Обратно на доводите на касатора, сградата е жилищна сграда , по смисъла на §.5, т. 29 от ДР на ЗУТ - сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, като при определяне предназначението на сградата ателиетата се считат за жилища. Съдът правилно е тълкувал разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГрР, като е отчел, че същите не съдържат императивно изискване постоянният и настоящ адрес на гражданите да съвпада единствено и само с адрес на жилища по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Законодателят не въвежда с понятието за адрес задължение за лицето да посочи за свой адрес само жилище по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди. В допълнение следва да се отбележи и съдържанието на разпоредбата на § 5, т. 29, изречение второ от ДР на ЗУТ, съгласно която при определяне предназначението на сградата, ателиетата се считат за жилища. Първоинстанционният съд правилно е отменил процесния отказ за регистрация на настоящ адрес и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като това съдебно решение съответства на приложимите правни норми. Постановеното от Административен съд Пловдив решение е правилно и не е допуснато нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен по делото списък на разноските л. 15 от настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,