Решение № 1129 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2012 г.

Решение № 1129 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4590/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Подадена е касационна жалба от изпълнителния директор и от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния им представител юрисконсулт - Юлиян Щалиянов, против решение № 244 от 7.02.2012 г. по адм. дело № 2115 от 2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Оспорва се становището на съда за немотивираност на административния акт, като се твърди, че в съответствие с ТР № 16 от 1975 г. ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат излагани и в съпътстващи документи. Излага се, че въз основа на ежегодно изготвяните географски данни с допустимите за подпомагане площи, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", се извършва процедура на кръстосани проверки за установяване на допустимостта за подпомагане на декларираните площи. Въз основа на тези проверки, когато даден блок попада частично или изцяло извън допустимата за подпомагане площ, частта извън СЕПП се счита наддекларирана. Твърди се, че такива кръстосани проверки са направени и са сравнени данните в заявлението на жалбоподателя и данните от регистъра на ИСАК, при което констатациите в електронен вид са предадени на ДФ "Земеделие" от МЗХ. Оспореният по делото АУПДВ е издаден именно на базата на констатираните разминавания между допустимата за подпомагане площ и площите, декларирани от жалбоподателя. Проверките са извършвани въз основа на актуализирана база данни, предоставени на електронен носител на ДФ "Земеделие". Що се отнася до преценката дали лицето е било добросъвестно, касационните жалбоподатели твърдят, че земеделският производител още при очертаването на слоя за подпомагане е знаел, че очертава площи, които са необработваеми. С оглед на това се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон. Обосновано съдът е приел, че атакуваният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. Правилни са констатациите му, че АУПДВ е немотивиран и изложените фактически констатации не могат да заместят реалното наличие на мотиви. Не е визирано кои точно площи и в какъв размер са обявени за недопустими за подпомагане. Правилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбите на чл. 26, 34, 35 и 36 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24557 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Банко Любенов Илиев от гр. Първомай, област Пловдив, е установена недължимо платена сума за недопустими за подпомагане площи в размер на 41 126,41 лв. за кампания 2009 г. по подадено заявление за единно плащане на площ с УИН 16/050609/52102. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на нормите на АПК и чл. 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Земеделският производител не е бил уведомен за започване на административното производство, както и за настъпилите нови обстоятелства, свързани с намаляването на допустимия слой за подпомагане. Посочил е, че липсват конкретни фактически основания за издаването на акта. От акта не става ясно по какъв начин е определена сумата за възстановяване, какви са критериите, въз основа на които е намален размерът на сумата, кои са площите, които се считат за недопустими за подпомагане. Административният орган не е посочил конкретните причини, довели до намаляване на допустимата за подпомагане площ. Съдът е приел, че при издаването на акта е допуснато нарушение на нормата по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004, уреждаща реда за извършване на контролни проверки, констатирането на нередности при тези проверки и тяхното документиране, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки при установени нарушения от земеделския производител. Позовал се е и на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, съгласно който задължението за възстановяване на суми отпада, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е посочено, че в резултат на новополучена официална информация в ИСАК е намалената годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради които се приемат за такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Както съдът правилно е посочил, тези факти следва да се съдържат в самия административен акт. Допустимо е те да се съдържат и в съпътстващи акта документи. Но по делото не е установено, че представените таблици са били връчени на земеделския производител и че той е имал възможност да се запознае с тях. Още повече, самите касационни жалбоподатели твърдят, че данните от таблиците са налични в електронен вид в ДФ "Земеделие" и те по никакъв начин не са достояние на земеделските производители. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Освен това конкретното посочване на недопустимата за подпомагане площ за всеки имот се изисква от чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 поради това, че различният процент недопустима площ води до различен размер на санкцията. Правилни са изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 26, 28 и 34 от АПК, като административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми земеделския производител за започналото административно производство. Законосъобразни са констатациите му, че са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 35 и 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган с цел изясняването на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Разпоредбата на чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 изрично въвежда изискването при извършване на проверки чрез компютърни средства, включително и на кръстосани проверки, посочването на нередности да бъде последвано от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Поради това при констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки Разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд за неправилност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че при извършените първоначални проверки не са били констатирани разлики и заявените от жалбоподателя площи са приети като допустими за подпомагане. Правилно съдът е посочил, че издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е въвел в заблуждение служителите на Разплащателната агенция. Той не е бил уведомяван за никоя от проверките и не е могъл по разумен път да открие, че е допуснал грешка. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, както е посочено в решението на съда. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,