Решение № 5841 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2016 г.

Решение № 5841 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2289/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на С. С. С. с ЕТ "Мокс - С. С." против Решение № 2647/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 1000/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-08-1401644-091-01/05.12.2014 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 919/24.02.2015 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на С. С. С. с ЕТ "Мокс - С. С." в резултат на отказано право на данъчен кредит са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер от 21 995,40 лева и лихва в размер на 10 895,63 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 1 516,73 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-08-1401644-091-01/05.12.2014 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 919/24.02.2015 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на С. С. С. с ЕТ "Мокс - С. С." в резултат на отказано право на данъчен кредит са определени допълнителни задължения за ДДС в общ размер от 21 995,40 лева и лихва в общ размер на 10 895,63 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - В. е отхвърлил жалбата на С. С. С. с ЕТ "Мокс - С. С." срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 1 516,73 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията писмени доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и заключения по назначени съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изложил е подробни аргументи въз основа на които е отказал да кредитира с доверие част от събраните по делото гласни доказателства и обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА, доколкото не се установявала реалност на доставките. Съдът е изложил самостоятелни мотиви по отношение на от казаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от всеки един от седемте доставчици на ревизираното лице, както следва: по фактури, издадени от "Деляна текс" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 3 860,00 лева с предмет: ремонт двигател, смяна колянов вал, ремонт хидравлична система; по фактури, издадени от "Аглея 78" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 2 300 лева с предмет: кофа за багер и хидропомпа; по фактура № 67/24.08.2009 г., издадена от ЕТ "Атила - А. И." с приспаднат данъчен кредит в размер на 5 000 лева с предмет: автогрейдер DZ 122; двигател 526652 шаси 18221; по фактури, издадени от "Стиплекс метал" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 2475,40 лева с предмет: товарни гуми, масла и крушки; -по фактури, издадени от "Рим 45" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 2 290,00 лева с предмет: бои, грунд и ламарина; по фактури, издадени от "Агровики" ЕООД с приспаднат данъчен кредит в размер на 2 200 лева и предмет: работно облекло и рекламни услуги; и по фактура № 8/15.10.2009 г., издадена от ЕТ "И. З. БГ" с приспаднат данъчен кредит в размер на 2 870,00 лева с предмет: фрезоване асфалтова настилка и подготовка на терен за грундиране, но поради сходството на фактическите установявания и правните изводи, същите могат да бъдат обобщени в настоящия съдебен акт. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Деляна текс" ЕООД, "Аглея 78" ЕООД, ЕТ "Атила - А. И.", "Рим 45" ЕООД, "Агровики" ЕООД, ЕТ "И. З. БГ, АС - В. е приел за установено от фактическа страна, че доставчиците не са открити на адреса за кореспонденция и не са представили изисканите им доказателства за реално извършване на фактурираните доставки, дерегистрирани са по инициатива на орган по приходите, не са подавали справки - декларации по ЗДДС за ревизираните периоди, нямат въведен в експлоатация касов апарат или въведения такъв има различна ФП, от тази на касовите бонове към издадените фактури, нямат назначени лица по трудов договор, които да извършат фактурираните услуги и липсват доказателства за материалната им и техническа обезпеченост за извършване на доставките на стоки. Приел е, че от страна на ревизираното лице освен фактура, не са представени други писмени доказателства, от които да се установява предаването на стоките или извършването на услугите по спорните доставки. Посочил е, че не кредитира показанията на разпитания по делото свидетел С. С. - син на ревизираното лице, след като отчел неговата заинтересованост от изхода на спора и с оглед обстоятелството, че показанията му не се подкрепят от други събрани по делото доказателства за реално извършване на фактурираните доставки. Приел е, че показанията на свидетеля П. Е. установяват извършването на ремонт на автобазата на ревизираното лице в с. Г. Тошево, но само въз основа на тях не може да се приеме за доказана тезата на ревизираното лице, че ремонта е извършен с материали закупени по процесните доставки. Приел е, че заключението по назначената ССчЕ не обосновава различни правни изводи, доколкото реалността на фактурираните доставки не може да се приеме за доказана въз основа на фактура и счетоводното и отразяване при получателя. Също така е приел, че при липса на писмени доказателства за предаване на фактурираните стоки по пряката доставка, констатациите на СТЕ, че предмета на доставката - автогрейдер се намира при ревизираното лице, а за извършването на ремонт са били необходими материали от вида на закупените по спорните доставки от "Рим 45" ЕООД, също не се обосновават различни правни изводи. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стиплекс метал" ЕООД с предмет на доставките: товарни гуми, масла и крушки, АС - В. е приел за установено от фактическа страна, че при извършена насрещна проверка на доставчика от същия са представени писмени обяснения, копия от издадените фактури, приемо-предавателни протоколи, счетоводни извлечения на см. 501-Каса в лева и 411-Клиенти, копие на фактура, издадена от предходен доставчик, договор за наем. Установено било, че количествата стоки, посочени във фактурите, не съответстват на количествата, посочени в приемо-предавателните протоколи, поради което съдът приел за правилен извода на приходната администрация, че представените протоколи не документират приемането и предаването на стоките, посочени във фактурите. По отношение извършеното плащане е констатирано, че в представените касови бонове са посочени суми, различни от тези по фактурите, поради което съдът е споделил извода на приходната администрация, че приложените бонове не касаят плащания по процесните фактури. При тези факти, отново съдът е приел, че за признаване правото на данъчен кредит не е достатъчно издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за покупки и в СД за съответния данъчен период при получателя на доставката, както и включването им в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период при доставчика, последното установено със заключение по назначена ССчЕ. При липса на безспорни писмени доказателства за предаването на фактурираните стоки, съдът е приел за правилен извода на приходната администрация, че реалността на фактурираните доставки и по отношение на фактурите, издадени от "Стиплекс метал" ЕООД не е доказана. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Изводът на АС - В. за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. Спорният въпрос по делото е, налице ли са реални доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от седемте дружества - доставчици. Правилно АС - В. е приел, че липсват доказателства за осъществени реални доставки на стоки и извършени услуги, тъй като в хода на ревизията и съдебното производство, не са ангажирани доказателства за предаване на стоките или извършване на услугите от сочените доставчици, освен процесните фактури. Не е спорно, че доставчиците "Деляна текс" ЕООД, "Аглея 78" ЕООД, ЕТ "Атила - А. И.", "Рим 45" ЕООД, "Агровики" ЕООД, ЕТ "И. З. БГ не са открити и от тяхна страна не са ангажирани доказателства. Приемо-предавателни протоколи за предаване на фактурираните стоки са представени само от доставчика "Стиплекс метал" ЕООД, но с оглед безспорния факт, че количествата стоки, посочени във фактурите, не съответстват на количествата, посочени в приемо-предавателните протоколи, правилен се явява извода на съда, че и по отношение на тези фактури предаването на стоките не е доказано. Освен това, вида на доставената стока по фактурите, издадени от "Стиплекс метал" ЕООД - товарни гуми и моторни масла не е индивидуализирана в представените по делото фактури и приемо-предавателни протоколи, а и липсват други доказателства за предаване и транспортиране на фактурираните стоки. Обоснован е извода на съда, че от страна на ревизираното лице, също не са ангажирани доказателства за реално предаване на стоките и извършването на услуги. Както правилно е приел първоинстанционния съд, само въз основа на фактурите и счетоводното им отразяване при получателя не може да се приеме за доказана реалност на фактурираните доставки. При липса на доказателства за реално извършени доставки на стоки и услуги, правилно съдът е приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит и решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е позоваването на касатора на практиката на ВАС и СЕС, доколкото в случая не е доказана реалност на фактурираните доставки от сочените във фактурите доставчици. Основната водеща предпоставка за правото на приспадане на данъчен кредит е реалното извършване на съответната доставка на стоки/ услуги, което следва от разпоредбите на Директива 2006/112 и от националния данъчен закон. В тази насока постоянната практика на ВАС и СЕС, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена, но в случая, правилно съдът е приел, че не е доказана реална доставка по фактурите, издадени от седемте доставчика на ревизираното лице. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. за разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определяне размера на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, настоящата инстанция съобрази материалния интерес по делото и факта, че за касационното производство, ответника Дирекция "ОДОП" - В. е депозирал само писмен отговор, без процесуално представителство, поради което счита, че следва да се присъдят разноски, определени на основание чл. 9, ал. 3, във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските в размер на 3/4 от 1516,73 лева, или това е сумата от 1137,55 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение