Решение № 1027 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3955/2007 г.

Решение № 1027 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3955/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Х. К. от гр. Д., срещу решението от 15.11.2004 г. по гр. д. № 991/2003 г. на Добрички окръжен съд (поправено с решение от 21.03.2005 г.), с което е обезсилено решението от 25.07.2003 г. по гр. д. № 1933/2000 г. на Добрички районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Х. К. срещу Х. П. Х. и К. Х. П. искове да обявяване нищожност на н.а. № 188/1999 г. за поправка на н.а. № 4/1999 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - като извършен в заобикаляне на закона, както и поради нарушение на чл. 474, ал. 1 и ал. 3 и чл. 469, ал. 2 от ГПК (отм.) и е прекратено производството по делото в тази част. Обжалвано е въззивното решение и в останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете на А. Х. К. срещу Х. П. Х. и К. Х. П. с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК и искането по чл. 431, ал. 2 от ГПК. А. Х. К. е обжалвала и решението за поправка на допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение. В касационната жалба се поддържа, че решенията са неправилни поради нарушение на материалния закон и процесуални правила, и по съображения в жалбата се иска да бъдат отменени. Ответниците Х. П. Х. и К. Х. П. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка във въззивното решение, е неоснователна. С това решение въззивният съд е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в решението си, изразяваща се в неотразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите воля за прекратяване на производството по делото в частта по исковете, по отношение на които постановеното първоинстанционно решение е обезсилено. Не може да бъде споделен довод, че с решението за поправката въззивният съд е "сменил предмета на исковите претенции". В него въззивният съд като е констатирал, че е пропуснал да прекрати производството по исковете, за които е приел, че производството е недопустимо и постановеното решение на първоинстанционния съд подлежи на обезсилване, макар че в мотивите е формирал воля за прекратяване на производството, законосъобразно е поправил решението си. С обжалваното поправено решение Добрички окръжен съд е обезсилил решението на Добрички районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Х. К. срещу Х. П. Х. и К. Х. П. искове да обявяване нищожност на н.а. № 188/1999 г. за поправка на н.а. № 4/1999 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - като извършен в заобикаляне на закона, както и поради нарушение на чл. 474, ал. 1 и ал. 3 и чл. 469, ал. 2 от ГПК (отм.) и е прекратил производството по делото в тази част поради недопустимост на исковете. В останалата част на въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете на А. Х. К. срещу Х. П. Х. и К. Х. П. с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК по отношение на извършено дарение на недвижим имот, представляващ дворно място от 560 кв. м. от имот с пл. № 15, включен в п.IV-14, кв.6 по плана на с. Д., общ. Добрич и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариалния акт за поправка на нотариалния акт, в който е материализиран договора за дарение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че исковете за нищожност на поправката на нотариален акт са процесуално недопустими, с оглед несамостоятелния характер на нотариалния акт за поправка. Приел е за неоснователен иска по чл. 22, ал. 3 от СК, тъй като атакуваната с него сделка на разпореждане с идеална част от парцел **** нищожна. Решението е правилно. Установено е, че Х. П. Х. по време на брака си с А. Х. К., сключен на 27.01.1938 г., се е снабдил с н. а. № 87/1973 г., с който е признат за собственост по покупка и давностно владение на недвижим имот: празно дворно място с площ от 2 760 кв. м., имот пл. № 15, включен в парцели III и IV в кв.6 по плана на с. Д., общ. Добрич. С договор от 26.09.1989 г., сключен в н. а. № 4/1999 г. Христо Х. дарил на сина си К. Х. П. недвижим имот: празно дворно място от 1700 кв. м., съставляващо парцел ****, кв.6 по плана на с. Д. С н. а. № 1888/1999 г. е извършена поправка на нотариалния акт за дарение, относно индивидуализацията на недвижимия имот, а именно: дворно място с площ от 1540 кв. м., съставляващо имот с пл. № 15, като от тях 80 кв. м. са неурегулирани, ас 900 кв. м. имотът участва в п.III-15, кв.6, целия парцел ****т 1700 кв. м. с неуредени регулачни отношения, а също и с 560 кв. м. имот пл. № 15 е включен в парцел ****, кв.6, като са вписани допълнително и границите на парцели III-15 и V-14. С договор от 30.03.1999 г., сключен с н. а. 148/1999 г. К. П. продал имота, предмет на поправения акт за дарение, на К. Г. Христо П. Х. е починал в хода на делото на 4.07.2003 г. и е оставил за наследници ищцата-съпруга и деца. Правилно въззивният съд е приел, че исковете за нищожност на нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за дарение, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - като извършен в заобикаляне на закона, както и поради нарушение на чл. 474, ал. 1 и ал. 3 и чл. 469, ал. 2 от ГПК (отм.), са процесуално недопустими, тъй като нотариалният акт за поправка на нотариален акт съдържа удостоверителната констатация на нотариуса за извършени пред него изявления на страните по договора, насочени към отстраняване на грешки, допуснати при съставяне на акта, в който е материализирана сделката. Правилни и законосъобразни са съображенията на въззивния съд, че поправката на нотариален акт, документиращ сделка, не е сделка, поради което не може да бъде атакувана като нищожна на основанията за недействителност на сделките. Не може да бъде споделен довод, че този е пътят за защита на касатора. Ако касаторът счита, че дарените 560 кв. м, съставляващи реална част от имот с пл. № 15, придадени по силата на дворищната регулация към п. V-14, са общи, доколкото се касае до защита на право на собственост, то има друг път на защита. Правилно въззивният съд е приел за неоснователен иска с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК. Разпореждането от единия съпруг с недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, е валидна сделка и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие спрямо определени лица. Разпореждането поражда незабавно правни последици за третото лице и за участвалия съпруг. То не поражда действие за неучаствалия съпруг, ако бъде оспорена в законния срок. Следователно този порок не води до недействителност на разпоредителната сделка, а само до относителна недействителност на сделката, която се изразява в невъзможност тя да се противопостави на неучаствували съпруг досежно неговите права върху имота. Сделката остава действителна, но тя не може да прехвърля права на третите лице - няма вещнопрехвърлително действие досежно правата върху имота на неучаствалия съпруг. Ако разпореждането с обща недвижима вещ или право върху такава вещ е извършено от единия съпруг и не бъде оспорено от другия съпруг по съдебен ред в законовия срок, сделката създава правоотношение и с неучаствалия в нея съпруг. В случай, че разпоредителната сделка е нищожна, това е пречка за успешното провеждане на иска с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК, тъй като нищожната сделка още със сключването й не може да породи желаното от страните правно действие. Предвид изложеното с оглед на констатираната нищожност на разпоредителната сделка като такава с невъзможен предмет - чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като договорът за дарение на 560 кв. м., съставляващи реална част от имот с пл. № 15, придадени по силата на дворищната регулация към п.V-14, е сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 59 от ЗТСУ, която забранява придобиване на реално определени части от дворищнорегулационни парцели чрез правни сделки, правилно въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 22, ал. 3 от СК по съображения, че този иск предпоставя наличието на действителна сделка. Не може да бъде споделен довод за допуснато процесуално нарушение поради неназначаване на съдебно-психиатрична експертиза, тъй като данните за състоянието на прехвърлителя към момента на разпореждането не е относимо към основанията на предявените искове. Неоснователни са доводите на касатора, че в обезсилената част липсва произнасяне дали производството се прекратява или делото се връща за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С постановеното решение за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка относно неотразяването в диспозитива на решението на формираната в мотивите воля на съда за прекратяване на производството в тази част, допусната грешка е изправена със законосъобразно решение по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение